Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хейло (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fall of Reach, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и корекция
GeOrg (2010 г.)

Издание:

Ерик Нюланд. Падането на Рийч

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

© 2001 by Microsoft Corporation ISBN 0-345-45132-5

© Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД, София, 2005

ISBN 954-761-172-0

История

  1. — Добавяне

Част Първа
Пробуждане

Глава 1

0430 часа, 17 август 2517 (по Военния календар) / хиперпространството — неизвестни координати В близост до звездна система Еридани

Младши лейтенант Якоб Кийс се събуди. Слаба чер вена светлина изпълваше замъгленото му зрение и той се задави от слузта в гърлото и дробовете си.

— Изправете се, лейтенант Кийс — каза безплътен мъжки глас. — Седнете. Поемете дълбоко въздух и се изкашляйте, сър. Трябва да изхвърлите течността, запълваща бронхите ви.

Изправи се, като отлепи гръб от леглото от гел, обхващащо тялото му. Струйки мъгла преляха от криогенната вана, когато тромаво се измъкна от нея. Седна на близката пейка, опита се да вдиша и се преви кашляйки, докато от отворената му уста не избликна дълга струя от прозрачна течност. Изпъна се и пое въздух с пълни гърди за първи път от две седмици насам. Облиза устните си и едва не повърна. Криогенната течност бе специално проектирана, за да може да се поглъща и изхвърля обратно, замествайки хранителните вещества, изгубени по време на дългия сън. Както и да променяха състава й обаче тя все така имаше вкус на ароматизирана слуз.

— Торан, статус? Атакуват ли ни?

— Не, сър — отговори корабният ИИ[1]. — Статусът нормален. След четиридесет и пет минути навлиза ме в нормалното пространство близо до системата Еридани.

Лейтенант Кийс се закашля отново.

— Добре. Благодаря ти, Торан.

— Няма защо, лейтенант.

Еридани бе на границата на Външните колонии. Достатъчно далече от отъпканите пътища, така че не беше изключено наоколо да дебнат пирати, които само чакаха да пленят дипломатическа совалка като „Хан“. Този кораб нямаше да издържи дълго на атака в откритото пространство. Трябваше да имат ескорт. Не разбираше защо бяха изпратени сами, но младшите лейтенанти не можеха да оспорват получените заповеди. Особено, когато идваха от Главния щаб на флотското командване на планетата Рийч.

Протоколът за събуждане го задължаваше да провери останалата част от екипажа и да се увери, че всички са съживени успешно. Огледа спалното помещение — редица от шкафчета и душове от неръждаема стомана, медицински отсек за спешно реанимиране и четиридесет криогенни вани — всички празни, с изключение на тази от лявата му страна. Единственият друг човек на „Хан“ бе цивилният специалист д-р Хелси. На Кийс бе наредено да я защитава на всяка цена, да управлява кораба и по възможност да стои настрана от нея. Можеха да го накарат и ръката да й държи. Това не беше военна мисия, а работа за детегледачка. Явно беше попаднал в черния списък на някого от Управлението на флота.

Капакът на криогенната вана на д-р Хелси се отвори с бръмчене. От нея излязоха вълнички пара, когато тя се надигна, кашляйки. Със светлата си кожа приличаше на призрак в мъглата. По врата й бяха прилепна ли сплъстени кичури тъмна коса. Нямаше вид да е много по-възрастна от него самия и изглеждаше чудесно — не изключително красива, но определено забележителна жена. Поне за цивилен. Сините й очи се насочиха към лейтенанта и го огледаха от глава до пети.

— Би трябвало да сме близо до Еридани — рече тя.

Лейтенант Кийс щеше да козирува машинално, но се спря.

— Да, докторе.

Лицето му порозовя и той отклони поглед от стегнатото й тяло. В Академията беше тренирал излизане от криогенен сън десетки пъти. Виждал бе своите колеги голи преди — както мъже, така и жени. Но д-р Хелси беше цивилна. Не беше сигурен как да се държи в този случай. Той стана и се приближи до нея.

— Мога ли да ви помогна…?

Тя провеси крака от ваната и изскочи навън.

— Аз съм добре, лейтенант. Идете да се измиете и да се облечете. — Тя мина бързо покрай него и пое към душовете. — Побързайте. Имаме важна работа.

Лейтенант Кийс се изпъна.

— Ясно, госпожо.

Този кратък разговор изясни техните роли и правилата на поведение. Независимо дали беше цивилна или не и дали му харесваше или не, Кийс разбра, че тук щеше да се разпорежда д-р Хелси.

* * *

Командната кабина на „Хан“ беше достатъчно просторна за кораб с неговите размери. Предоставяше точно толкова място, колкото и средно голям килер. Току-що избръснат и облечен в нова униформа, лейтенант Кийс се вмъкна в кабината и затвори след себе си херметичната врата. Цялата повърхност вътре бе покрита с екрани и монитори. Стената от лявата му страна представляваше огромен извит наблюдателен екран, който за момента оставаше тъмен, защото в хиперпространството нямаше излъчвания във видимия спектър.

Зад него оставаше въртящата се централна секция на кораба, в която бяха комуникационната кабина и спалните помещения. В капитанската кабина обаче, не се поддържаше гравитация. Дипломатическата совалка бе проектирана да осигурява комфорт на пътниците си, не и на екипажа. Това явно не притесняваше ни най-малко д-р Хелси. Тя лежеше, препасана с колан, в койката на навигатора. Бе облечена с бял комбинезон, който подхождаше на светлата й кожа, а косата й бе пристегната в прост, елегантен кок. Въвеждаше команди, а пръстите й пробягваха по четири клавиатури.

— Здравейте, лейтенант — каза тя, без да вдига глава. — Моля, седнете пред комуникационната станция и следете каналите, когато навлезем в нормалното пространство. И незабавно ме уведомете дори при най-слаб сигнал извън стандартните честоти.

Той се премести на комуникационната станция и притегли предпазния колан.

— Торан? — обади се тя.

— В очакване на вашите заповеди — отвърна корабният ИИ.

— Покажи ми астронавигационните карти на системата.

— На екрана са, д-р Хелси.

— Има ли планети, които в момента да лежат на една линия с входната ни траектория и Еридани Две? Искам да наберем гравитационно ускорение и да навлезем в системата възможно най-бързо.

— Започвам изчисленията, доктор Хел…

— И пусни някаква музика, ако обичаш. Концерт за пиано номер три на Рахманинов, например.

— Разбрано, докторе…

— И стартирай подготвителния цикъл за загряване на атомните двигатели.

— Да, док…

— И спри въртенето на централния отсек. Енергията може да ни е необходима.

— В процес на изпълнение…

Тя се отпусна назад. Разнесе се музика и тя въздъхна.

— Благодаря ти, Торан.

— Няма защо, д-р Хелси. Навлизане в нормално пространство след пет минути, плюс-минус три минути.

Лейтенант Кийс хвърли на доктор Хелси поглед, изпълнен с възхищение. Беше поразен — много малко хора можеха да подават команди на корабен ИИ с такова темпо, че това видимо да го забави. Тя се обърна към него.

— Да, лейтенант? Въпрос ли имате?

Той се окопити и се изпъна в униформата си.

— Мислех за нашата мисия, госпожо. Предполагам, че ще проучваме нещо в тази система, но защо е било нужно да се изпраща совалка, а не просто патрулен кораб или корвета? И защо сме изпратени само двамата?

Тя притвори очи и се усмихна.

— Доста точно предположение и анализ, лейтенант. Това наистина е разузнавателна мисия… или нещо подобно. Трябва да проведем наблюдение върху едно дете. Първото от много, надявам се.

— Дете?!

— По-точно момче на възраст шест години. — Тя махна с ръка. — Може би ще ви е по-лесно, ако гледате на тази мисия просто като на финансирано от КУОН психологическо изследване. — Усмивката се изпари от лицето й. — И точно това се очаква да кажете на всеки, който ви пита. Ясно ли е, лейтенант?

— Да, докторе.

Кийс се намръщи, измъкна лулата на дядо си от джоба и я завъртя. Разбира се, не можеше да я запали — използването на запалителни материали на борда би било нарушение на всички основни разпоредби, отнасящи се до космическите кораби на КУОН. Понякога обаче, обичаше да си играе с нея или да я захапва за мундщука — помагаше му да мисли. Пъхна я обратно в джоба си и реши да продължи темата, за да разбере повече.

— При цялото ми уважение, доктор Хелси, този район от космоса е доста опасен.

Те навлязоха в нормалното пространство с внезапно забавяне. Главния екран потрепна и се изпълни с милиони звезди. „Хан“ се носеше към обвит в облак газов гигант точно срещу тях.

— Готовност за запалване — обяви д-р Хелси — По моя команда, Торан.

Лейтенант Кийс затегна колана си.

— Три… две… едно. Сега.

Корабът зарева и започна да ускорява към газовия гигант. Коланът се впи в гърдите на лейтенанта, като едва му остави възможност да диша. Ускоряването продължи шестдесет и седем секунди… вихрите на повърхността на планетата ставаха все по-големи на наблюдателния екран — след това „Хан“ описа дъга нагоре и започна да се отдалечава от гиганта. Еридани се премести в центъра на екрана и изпълни кабината с топло оранжево сияние.

— Гравитационната маневра завършена — звънко обяви Торан. — Очаквано време за достигане до Еридани: четиридесет и две минути и три секунди.

— Чудесно — възкликна д-р Хелси. Тя откопча колана си и полетя свободно, като се протягаше. — Мразя криогенния сън, след това винаги си схванат.

— Та, както казвах, докторе, тази система е опасна…

Тя се завъртя грациозно, за да застане с лице към него и спря движението си, като се опря на херметичния люк.

— О, да, знам колко е опасна тази система. Историята й е много колоритна — избухване на въстание през 2494, потушено от КУОН две години по-късно с цената на четири загубени разрушителя. — Тя се замисли за миг и после добави: — Струва ми се, че Военноморската служба за разследване дори не е успяла да открие базата на бунтовниците в астероидния пояс. И понеже наоколо са регистрирани случаи на организирани нападения и отделни прояви на пиратство, може да се заключи — както са направили и ВМС, — че има действащи звена от първоначалните въстанически групи. Това ли ви тревожи?

— Именно — отвърна лейтенантът. Той преглътна с внезапно пресъхнала уста, но не можеше да позволи на доктора — на един цивилен — да го сплашва. — Настойчиво държа да ви напомня, че моята работа е да се грижа за нашата сигурност.

Тя познаваше системата Еридани по-добре от него, даже много по-добре, а и явно имаше връзки в разузнаването. Кийс никога не беше виждал агент на ВМС, поне доколкото знаеше. Обикновените кадри на военноморските сили издигаха агентите на почти митичен пиедестал. И каквото и да си мислеше за д-р Хелси, отсега нататък щеше да приеме, че тя знае какво прави.

Д-р Хелси се протегна още веднъж, а после отново седна в навигаторската койка и закопча колана.

— Като говорим за пирати — рече тя с гръб към него, — вие не трябваше ли да следите комуникационните канали за нелегални съобщения? Просто в случай, че някой прояви прекомерен интерес към самотна, не ескортирана, дипломатическа совалка?

Лейтенант Кийс се прокле за моментната си разсеяност и веднага се хвана на работа. Сканира всички честоти и накара Торан да направи кръстосана проверка на идентификационните им кодове.

— Всички сигнали проверени — докладва той. — Не са засечени пиратски сигнали.

— Продължавайте да следите каналите, ако обичате.

Изминаха тридесет минути в неловко мълчание. Д-р Хелси му беше обърнала гръб и четеше доклади на навигационните екрани. Най-накрая лейтенант Кийс се прокашля.

— Мога ли да бъда откровен с вас, докторе?

— Не се нуждаете от позволението ми за това — отвърна тя. — Бъдете откровен, разбира се. Дотук се справяте много добре.

При нормални обстоятелства, сред офицери, последната забележка щеше да се разглежда като неподчинение или още по-лошо — като порицание. Но той не й обърна внимание. Явно стандартните военни протоколи щяха да бъдат пожертвани по време на този полет.

— Казахте, че сме дошли дотук, за да видим едно дете. — Той поклати глава със съмнение. — Ако това е прикритие за действителна военно-разузнавателна операция, за такава мисия има и по-добре подготвени от мен офицери. Аз завърших офицерската школа на КУОН едва преди седем седмици. Получих заповед за прехвърляне на „Магелан“, но тази заповед беше отменена, госпожо.

Тя се обърна и леденосините й очи се забиха в него.

— Продължавайте, лейтенант.

Той посегна да извади лулата си, но се спря. Тя сигурно щеше да сметне навика му за глупав.

— Ако това наистина е разузнавателна операция — каза той, — тогава… тогава не разбирам какво изобщо правя тук.

Тя се приведе напред.

— Добре, лейтенант, тогава аз ще бъда също така откровена.

Нещо дълбоко в сърцето на Кийс му подсказа, че не би искал да чуе това, което тя се готвеше да му каже. Но той потисна това чувство. Искаше да знае истината.

— Казвайте, докторе.

Леката усмивка се върна на лицето й.

— Тук сте, защото вицеадмирал Станфорд, шеф на „Трети отдел“ на поделението за военно разузнаване на КУОН, отказа да ме допусне до совалката без поне един офицер на КУОН на борда й. Въпреки че прекрасно знае, че и сама мога да управлявам това корито. Така че трябваше да си избера един офицер и аз избрах вас.

Тя замислено потърка устните си и добави:

— Виждате ли, аз прочетох досието ви, лейтенант. При това цялото.

— Не знам какво…

— О, много добре знаете за какво говоря — повдигна очи тя. — Хич не ви бива да лъжете, така че не опитвайте отново, само ще ме обидите.

Лейтенант Кийс преглътна с мъка.

— Тогава защо сте избрали мен? Особено след като сте чели досието ми?

— Избрах ви точно заради това — заради инцидента през втората ви година в школата. Четиринадесет младши лейтенанти са загинали. Вие сте били ранен и сте прекарали два месеца в рехабилитация. Доколкото разбирам, изгарянията от плазма са особено болезнени.

Той нервно потри ръце.

— Така е.

— Отговорен за това е бил офицерът, ръководещ тази тренировъчна мисия. Вие обаче сте отказали да свидетелствате срещу него, въпреки явните доказателства и показанията на неговите колеги и… приятели.

— Да.

— Те са разкрили пред следствието тайната, която лейтенантът е поверил на всички ви — че иска да изпита новата си теория за подобряване на точността на хиперпространствените скокове. Той е сгрешил, а вие сте платили за неговото нетърпение и неточните му пресмятания.

Лейтенант Кийс се загледа в ръцете си и му се стори, че ще се прекатури напред. Гласът на д-р Хелси сякаш долиташе отдалече.

— Да.

— Въпреки продължителния натиск, вие така и не сте дали показания. Заплашили са ви с понижение, обвинили са ви в неподчинение и отказ да изпълните пряка заповед, дори е можело да ви уволнят от флота. Другите младши офицери обаче са свидетелствали. Комисията е събрала нужните доказателства, за да изправят офицера пред военен съд. След това са ви наложили дисциплинарно наказание и са свалили всички други обвинения.

Той не каза нищо. Беше свел глава.

— И точно затова сте тук, лейтенант. Защото притежавате качество, което се среща изключително рядко сред военните. Можете да пазите тайна. — Тя си пое дълбоко въздух и добави: — А след края на тази мисия може да ви се наложи да пазите много тайни.

Той вдигна погледа си. Какво изразяваха очите й? Съжаление? Това го свари неподготвен и той отново отклони поглед. Но се почувства по-добре от дълго време насам. Отново някой имаше доверие в него.

— Струва ми се — отбеляза тя, — че бихте предпочели да сте на „Магелан“. Да се биете и да загинете в пограничните райони.

— Не, аз… — усети, че не казва истината, спря и се поправи. — Да. КУОН има нужда от всеки един човек за защита на Външните колонии. Цяло чудо е, че те все още се държат след всички въстания и нашествия.

— Наистина лейтенант, откакто сме напуснали Земята, се бием за всеки кубически сантиметър вакуум — от Марс, през величествените луни на системата Хидра, до стотиците локални войни във Външните колонии. Нещата винаги са били на границата на разпадането. Точно затова сега сме тук.

— За да видим едно дете? — удиви се той — Какво може да промени едно дете?

Едната й вежда се повдигна.

— Това дете може да се окаже по-полезно за КУОН от цяла флотилия разрушители, от хиляда младши лейтенанти, може би дори от мен. В крайна сметка това дете може да се окаже единственото, което изобщо може да промени нещо.

— Приближаваме Еридани Две — уведоми ги Торан.

— Задай атмосферен вектор към космодрума „Луксор“ — нареди д-р Хелси. — Лейтенант Кийс, подгответе кацането.

Бележки

[1] Изкуствен интелект — Б.пр.