Ерик Нюланд
Падането на Рийч (30)

Глава 28

0400 часа, 30 август 2552 (по Военния календар) / крайцер на КУОН „Есенна колона“ в орбита около системата Епсилон Еридани, Военен комплекс „Рийч“

Кортана никога не почиваше. Въпреки че бяха създадени по подобие на човешки мозък, изкуствените интелекти нямаха нужда от сън. Д-р Хелси мислеше, че проверката на системите на „Есенна колона“ ще ангажира вниманието на Кортана, докато тя самата се занимава с другите си секретни проекти. Беше сбъркала.

Макар че Кортана живо се интересуваше от уникалния дизайн и начин на работа на кораба, неговата подготовка заемаше нищожна част от изчислителните й възможности. Тя наблюдаваше през една от камерите на кораба приближаването на совалката, с която пристигаше капитан Кийс. Лейтенант Хикова излезе, за да го посрещне. Капитан Кийс се обади по интеркома от палуба C:

— Кортана? Имаме ли енергия, за да задвижим кораба? Искам скоро да потеглим.

Тя пресметна оставащото време за подгряване на реактора и направи корекция, за да го ускори.

— Крайните изпитания на двигателите са в цикъл „Тета“ — отвърна Кортана. — Работят добре при нормални параметри. Насочвам тридесет процента от енергията към двигателите, сър.

— А какво е състоянието на другите системи? — попита капитан Кийс.

— Започвам проверка на оръжейните системи. Навигационните възли работят. Продължавам изпитанията и трикратните проверки на цялата система, капитане.

— Отлично — каза той. — Уведоми ме, ако се появят някакви проблеми.

— Разбрано, капитане — отвърна тя.

Връзката прекъсна. Кортана продължи проверките на „Есенна колона“, както й бе наредено. Имаше обаче и по-важни неща за вършене, а именно да хвърли око в базите данни на ВСР и… да организира едно малко отмъщение. Тя насочи останалата част от капацитета си, за да сондира сателитната комуникационна система около Рийч за входни точки. Ето. Търсещ импулс в координиращия сигнал на сателитната мрежа. Тя излъчи носеща вълна, резонансна на този сигнал и с нейна помощ се промъкна в системата. Всяко нещо по реда си. Имаше две неща за довършване.

Докато тя и Командира се намираха на трасето с препятствия, тя бе поела контрола над автоматичен наблюдателен сателит 419 и го беше завъртяла, за да получи картина на трасето от орбита. Влезе през отворената задна вратичка на системата и подмени цялата подпрограма на насочващите двигатели на сателита. Ако някой по-късно анализираше системата, щеше да открие, че поради грешка сателитът се е завъртял на случайна, а не на предварително зададена позиция. Измъкна се, но си остави задната вратичка отворена. Можеше да й потрябва отново.

Другата недовършена работа, на която трябваше да отдели внимание, бе полковник Акерсън — човекът, който се опита да погуби Командира и нея. Кортана прочете отново препоръчаните от д-р Хелси условия за изпитване на системата „Мьолнир“ на трасето с препятствия. Да, тя наистина бе предложила да се използват бойни куршуми. Но изобщо не ставаше дума за отряд от орбиталните сили за бързо реагиране, нито пък за картечници, мини… и още по-малко за въздушно нападение. Всичко това бе идея на полковника. Той представляваше уравнение, което имаше нужда от изравняване. Д-р Хелси би го нарекла „отплата“.

Свърза се с базата данни за личен състав и планиране на КУОН. Беоулф, изкуственият интелект на ВСР, който я контролираше, я познаваше и знаеше, че не трябва да я допуска. Беоулф бе старателен, методичен и параноичен. По свой начин Кортана го харесваше. В сравнение с нейните възможности за „разбиване“ на кодове обаче, той приличаше на счетоводна програма. Кортана изпрати бърза поредица от заявки към мрежовия сървър, който обработваше молбите за прехвърляне. Това бе един сравнително ненатоварен сървър и тя го затрупа с милиарди различни заявки в минута. Мрежата направи опит да се възстанови и да се преконфигурира, което доведе до кратка десинхронизация на всички възли, включително и на номер седемнадесет — личните досиета на персонала. Тя използва момента и вкара един клин, подпрограма, която приличаше на обикновен входящ сигнал, но отговаряше на всеки протокол за връзка. Така проникна в системата.

Служебната биография на полковника изглеждаше впечатляващо. Бе участвал в три битки срещу Съглашението. В началото на войната бе повишен и бе участвал като доброволец в една дузина секретни операции. През последните няколко години обаче се бе посветил предимно на политически игри. Бе подал няколко заявки за увеличаване на финансирането на своите специални стратегически военни проекти. Нищо чудно, че искаше да се отърве от Командира. Проектите „Спартанец II“ и „Мьолнир“ бяха преки конкуренти на неговите собствени. Нещо повече, те имаха успех там, където той търпеше поражение. В най-добрия случай действията на Акерсън можеха да се разглеждат като предателство. Но Кортана нямаше намерение да разкрива всичко това пред надзорния комитет на ВСР. Въпреки методите му на действие, той и неговите специални части все още можеха да бъдат от полза на КУОН в сраженията. Полковникът обаче, трябваше да си получи заслуженото.

От базата данни на ВСР тя се маскира като програма за рутинна банкова проверка и влезе в банковата сметка на полковника. Оттам изпрати значителна сума на един от бордеите на Гилгамеш. Погрижи се също копие от заявката за потвърждение на трансакцията да бъде изпратено на домашния му адрес. Полковник Акерсън беше женен мъж и… подобно нещо нямаше да убегне от вниманието на жена му. После Кортана се промъкна в личния му имейл и изпрати на личния състав внимателно съставено писмо с молба за преместване на преден пост. Най-накрая, тя вкара един фиктивен запис, електронен отпечатък, който посочваше като източник на промените личния електронен бележник на Акерсън. Преди той да успее да разплете цялата тази бъркотия, щеше да бъде изпратен да се сражава със Съглашението на някоя предна бойна позиция, където му беше мястото.

След като приключи с недовършените дела, Кортана провери отново състоянието на реактора на „Есенна колона“. Крайните изпитания вървяха отлично. Провери силата на магнитното поле и част от нея остана да следи за флуктуации на изхода на съоръженията. Инспектира трикратно всички оръжейни системи, след което се върна към собственото си проучване.

Спомни си колко добре се бе представил Командира тази сутрин на трасето с препятствия. Беше надхвърлил очакванията на Кортана. Многократно превъзхождаше описанията на пресата и на д-р Хелси. Беше интелигентен… не безразсъдно смел, но се доближаваше до това определение повече от всеки друг човек, с когото се бе срещала. Времето му на реакция под напрежение беше една шеста от стандартното за хората. А освен това, Кортана бе почувствала, че той притежава известно… — претърси речника си, за да открие подходящата дума — благородство. Бе поставил мисията и своите дълг и чест над личната си безопасност.

Отново проучи служебната му биография. Беше участвал в 207 наземни сражения срещу Съглашението и бе удостоен с всички значими войнски отличия, с изключение на медала за военнопленници. В биографията му имаше и празни места. Обичайните бели петна, дължащи се на любезната намеса на ВСР, разбира се, но… за нейна изненада бяха заличени и всички данни от времето преди да постъпи на редовна служба. Кортана нямаше намерение да остави едно най-обикновено изтриване да спре проучването й. Проследи откъде е дошла заповедта за изтриване на тези данни — „Трети отдел“. Групата на д-р Хелси. Любопитно.

Проследи пътя на заповедта и се натъкна на слоеве от контраатакуващи програми, които започнаха да проследяват нейния сигнал. Блокира ги и те отново се опитаха да открият първоизточника на нейните команди. Беше се сблъскала с много добре написан софтуер за блокиране на проникването, значително превъзхождащ обичайните мудни програми на ВСР. Ако не друго, предизвикателството подразни любопитството на Кортана. Измъкна се от базата данни и затърси неохраняван достъп до досиетата на „Трети отдел“.

Започна да се вслушва в жуженето на преминаващия по повърхността на защитената мрежа на ВСР трафик. Днес мрежата бе необикновено натоварена от пакети с данни — заявки и кодирани съобщения от оперативните групи на ВСР. Надникна в тях, разкривайки тайните им, докато те преминаваха покрай нея. Попадна на заповеди за преместване на кораби и агенти извън системата на Рийч. Това явно бе свързано с новите разпоредби за изпращане на разузнавачи към външните системи и откриване на Съглашението. Видя няколко кораба, спрени в космическите докове на Рийч — тайни мисии на ВСР, маскирани като частни яхти. Бяха им дали приятни, невинни имена: „Майски бръмбар“, „Окръжност“ и „Чучулига“.

Забеляза нещо, което можеше да използва — д-р Хелси тъкмо влизаше в лабораторията. Сега беше на третия охранителен пост и чакаше за сканиране на гласа и ретината. Кортана прихвана и анулира сигнала. Системата за проверка започна процедурата отначало.

— Моля, направете повторно сканиране на ретината, д-р Хелси — настоя системата, — и повторете днешната кодова фраза с нормално темпо.

Преди д-р Хелси да успее да направи това, Кортана изпрати нейните собствени файлове с данни от сканирането на ретината и гласа на д-р Хелси. Беше ги копирала отдавна и ето че сега й свършиха работа. Защитните бариери на „Трети отдел“ се отвориха пред Кортана. Разполагаше само със секунда преди д-р Хелси да проговори и да отмени предишното право на достъп. Кортана обаче проникна като светкавица в системата. Потърси и намери това, което я интересуваше. За седемдесет милисекунди цялата възможна информация за спартанец-117 бе изкопирана в личните й регистри. Излезе от базата данни на ВСР, като пренасочи всичките следи на проверките си обратно към фиктивния адрес на Акерсън.

Затвори всички връзки и се върна на „Есенна колона“. Бърза проверка на реактора — да, работеше в рамките на нормалните параметри — и изпрати пълен доклад на мостика до лейтенант Хол. След това Кортана се зае да разучава пълното досие на Командира. Започна да го сканира, връщайки се назад във времето: резултатите му от преминаването на трасето с препятствия, доклада пред главната квартира на ВСР. Спря се на сигнала, изпратен от Съглашението от Сигма Октанус IV. Той я заинтригува и тя се опита да преведе съобщението. Символите й изглеждаха познати до болка, но никой от алгоритмите или вариантите на стандартните програми за превод, които изпробва, не дадоха резултат.

Продължи да поглъща данните от досието на Командира. Научи за измененията, на които бяха подложени той и другите спартанци, за бруталните методи на обучение и тренировки, за това как е бил отвлечен на шестгодишна възраст за целите на секретна операция на ВСР. Всичко това бе одобрено от д-р Хелси. Кортана спря за цели три цикъла на процесора, прекарвайки новите данни през подпрограмите си за етика…, не можеше да разбере. Как бе възможно д-р Хелси, която бе толкова загрижена за своите спартанци, да им бе причинила всичко това?

Разбира се, защото бе необходимо. Това бе единственият начин да се предпази КУОН от въстания и от силите на Съглашението. Нима д-р Хелси беше чудовище? Или просто правеше това, което бе длъжна да стори, за да защити човечеството? Вероятно по малко и от двете.

Кортана изтри откраднатите файлове. Те вече нямаха значение. Каквото и да беше преживял Командира досега, то беше минало. Сега Кортана щеше да се грижи за него. Беше готова да направи всичко по силите си, стига да не застрашаваше успеха на мисията им, за да го предпази от всякакви по-нататъшни беди.