Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хейло (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fall of Reach, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и корекция
GeOrg (2010 г.)

Издание:

Ерик Нюланд. Падането на Рийч

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

© 2001 by Microsoft Corporation ISBN 0-345-45132-5

© Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД, София, 2005

ISBN 954-761-172-0

История

  1. — Добавяне

Част Четвърта
Мьолнир

Глава 25

0915 часа, 25 август 2552 (по Военния календар) / система Епсилон Еридани, Военен комплекс „Рийч“, планета Рийч, крило „Омега“ на секретната база на „Трети отдел“

— Добро утро, д-р Хелси — каза Дежа. — Тази сутрин закъснявате с четиринадесет цяло и три минути.

— Това е заради мерките за сигурност, Дежа — отвърна д-р Хелси, махвайки разсеяно към холографската проекция на изкуствения интелект, която се носеше над бюрото й. — Предпазните мерки на ВСР стават все по-абсурдни.

Тя захвърли сакото си на облегалката на старинното кресло и се настани зад бюрото. Въздъхна и за хиляден път й се прииска да има прозорец. Офисът й се намираше дълбоко под земята, в крило Омега на свръхсекретната база на ВСР, с кодовото наименование „ЗАМЪК“. Замък представляваше обширен комплекс, разположен на две хиляди метра под гранитния щит на Високите планини — защитен от бомбено попадение, добре укрепен и недостъпен. Трябваше да признае обаче, че сигурността имаше и някои неудобства. Всяка сутрин слизаше до секретния лабиринт, преминаваше през дузина охранителни пунктове и се подлагаше на поредица от тестове на ретината, гласа, пръстовите отпечатъци и мозъчните си вълни.

ВСР я бяха погребали тук преди години, когато финансирането й бе пренасочено към проекти с по-висок приоритет. Останалите хора от екипа бяха прехвърлени към други операции и достъпът й до секретна информация беше сериозно ограничен. Дори склонното към потайности ВСР не беше добре настроено към нейните експерименти. Сега всичко се беше променило — благодарение на Съглашението, помисли си тя. Проектът „СПАРТАНЕЦ“, който не се ползваше с особена популярност нито сред командването на флота, нито сред научната общност, се бе оказал най-ефективен. Нейните спартанци доказваха своите способности отново и отново във всяка от неизброимите наземни схватки.

Когато спартанците започнаха да трупат успехи, скептицизмът на флотското командване изведнъж се изпари. За броени дни оскъдният й бюджет набъбна като балон. Предложиха й дори просторен офис в престижната Олимпийска кула в главната квартира на командването. Тя, разбира се, отказа. Сега генералите и другите важни персони, които искаха да се срещнат с нея, трябваше да загубят половин ден, само за да преодолеят многобройните охранителни постове до нейното скривалище. Тя се наслаждаваше на иронията, която се съдържаше във всичко това, — изгнанието й се бе превърнало в бюрократично оръжие. Но това нямаше никакво значение. То беше само средство за постигане на основната цел на д-р Хелси… средство за подновяване на проекта „Мьолнир“. Пресегна се да вземе чашата си за кафе и събори на земята купчина документи. Те паднаха и се пръснаха по пода, но тя не си направи труда да ги събере. Загледа се в тъмнокафявата утайка на дъното на чашата. Беше поне от няколко дни.

Кабинетът на най-важния учен на армията съвсем не беше така стерилен, както си го представяха повечето хора. По пода се валяха секретни досиета и документи. Холографският проектор над главата й превръщаше тавана и стените в звезден небосклон. Луксозна дървена ламперия покриваше стените, по които висяха рамкирани фотографии на нейните спартанци по време на връчване на награди, както и хиляди статии посветени на тях, които бяха излезли, откакто командването на флота даде публичност на проекта преди три години. Наричаха ги „супервойниците“ на КУОН. Важните клечки я бяха уверили, че повдигането на бойния дух оправдава нарушаването на секретността. В началото тя се беше съпротивлявала, но за нейна изненада повишеният обществен интерес се бе оказал удобен. При цялата шумотевица около подвизите на спартанците, никой не се беше сетил да повдигне въпроса за истинското им предназначение или за техния произход. Ако истината излезеше наяве — отвлечени деца, превърнати в бързо развиващи се клонинги, рискована хирургическа намеса и биохимични изменения — общественото мнение можеше само за една нощ да се обърне срещу проекта. Неотдавнашните събития на Сигма Октанус бяха дали на спартанците и на проекта „Мьолнир“ последния тласък за преминаването в крайната им работна фаза.

Постави очилата си и извика файловете от вчерашното заседание на комисията. Компютърната система на ВСР за пореден път сканира ретината и гласа й.

„САМОЛИЧНОСТТА ПОТВЪРДЕНА, РЕГИСТРИРАН Е ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ БЕЗ ПРАВО НА ДОСТЪП, ДОСТЪПЪТ ОТКАЗАН.“

Проклятие. Параноята във ВСР нарастваше с всеки изминал ден.

— Дежа — каза тя, като въздъхна отегчено, — шпионите са станали подозрителни. Налага се да те изключа, иначе ВСР няма да ми дадат достъп до файловете.

— Разбира се, докторе — спокойно отвърна Дежа.

Хелси подаде командата за изключване на терминала и Дежа премина в неактивен режим. Това, помисли тя, е само работа на Акерсън, мръсника му с мръсник. Беше се борила със зъби и нокти, за да предпази Дежа от поставянето на ограниченията в софтуера й, предложени от ВСР и това явно беше тяхното жалко отмъщение. Смръщи вежди от нетърпение, докато компютърът най-накрая изплю данните, които бе поискала. Миниатюрните проектори в рамките на очилата фокусираха данните директно върху ретината й.

Очите й се движеха бързо напред-назад, сякаш бе навлязла във фазата на бърз сън, докато преглеждаше протоколите от заседанието на комисията — ВСР нямаха представа какви бяха целите на Съглашението на Сигма Октанус IV. От цялата операция бяха научили само четири очевидни факта. Първо, Съглашението бе положило значителни усилия само за да се добере до един-единствен образец от минерал. Второ, структурата на находките в този образец съответстваше на изпратения сигнал, засечен от „Ирокез“. Трето, високата степен на подреденост на тази структура показваше, че тя не е случайна. И четвърто, и най-важно, декодиращите програми на КУОН не успяваха да открият връзка между този сигнал и който и да е от известните диалекти на Съглашението.

Какви бяха нейните заключения? Извънземният предмет принадлежеше или на предтеча на сегашното, общество на Съглашението… или пък на друга, все още неоткрита, извънземна култура. Когато беше подхвърлила тези разсъждения на вчерашното заседание, специалистите на ВСР се бяха изпокрили от ужас. Особено това надуто говедо, полковник Акерсън, спомни си тя със задоволство. Нито една от двете възможности не допадаше на ръководството.

Ако предметът бе стара технология на Съглашението, това само показваше, че не знаят почти нищо за културата му. След двадесет години интензивни изследвания, за които бяха похарчени трилиони долари, те едва бяха почнали да разбират кастовата система на извънземните. А ако беше вярна втората хипотеза за предмет, принадлежащ на друга извънземна раса… нещата се усложняваха още повече. Полковник Акерсън и някои от генералите веднага бяха започнали да обсъждат логистичните проблеми, които щяха да възникнат при едновременната битка срещу два извънземни противника. Ситуацията ставаше абсолютно безнадеждна. Та те не можеха да се справят и с един. КУОН нямаше шансове за оцеляване при война на два фронта.

Тя подпря глава на ръката си. Сред всички мрачни перспективи се прокрадваше и лъч на надежда. След срещата бе променена официалната тайна доктрина на отдела за специални операции към флотското командване — организацията, под чието пряко ръководство се намираха специалните военноморски части, отговорни за дейността на спартанците. ВСР имаше нови текущи заповеди — финансирането за разузнавателни мисии щеше да скочи десет пъти. Предвиждаше се пускането в действие на малки разузнавателни кораби, които да претърсят отдалечените системи, за да открият базите на Съглашението. А д-р Хелси бе получила зелена светлина за проекта „Мьолнир“.

Истината беше, че тя изпитваше смесени чувства към него. Това можеше да бъде кулминацията на най-голямата мечта в живота й. Рисковете й бяха добре известни — като при залагане на рулетка, шансовете за успех бяха малки, но възможната печалба бе огромна. Победа срещу Съглашението… или смъртта на всички спартанци.

Холографските кристали над нея засияха и се появи Кортана. Седеше с кръстосани крака на бюрото на д-р Хелси или по-точно се носеше на сантиметър над ръба му. Фигурата й бе слаба и стройна. Оттенъкът на кожата й преливаше от морскосиньо до лавандула в зависимост от настроението й и околната светлина. „Косата“ й бе късо подстригана. Лицето й притежаваше някаква странна ъгловата красота. По сияещото й тяло от време на време проблясваха програмни редове. И ако човек я погледнеше под подходящ ъгъл, можеше да долови в призрачното й тяло отсенки от скелетна структура.

— Добро утро, д-р Хелси — обади се Кортана. — Прочетох доклада на комисията…

— … който беше с гриф „Строго секретно. Само за прочит“.

— Мммм… — Кортана се замисли. — Май не съм го забелязала — тя скочи от бюрото и направи кръг около нея.

Кортана бе програмирана с най-добрия софтуер за подривни действия, както и с решимостта да използва способностите си за разбиване на кодове. Тези качества бяха необходими за изпълнението на мисиите й, но когато скучаеше, тя предизвикваше хаос в системите за сигурност на самото ВСР, а се случваше да скучае доста често.

— Предполагам, че си разгледала секретните данни, донесени от Сигма Октанус IV? — попита я Хелси.

— Може и да съм ги виждала някъде — небрежно отвърна Кортана.

— Какви са твоите анализи и заключения?

— Има много повече данни, които трябва да се вземат под внимание от тези, включени в доклада на комисията — тя се загледа в пространството, сякаш четеше нещо.

— О, така ли?

— Преди четиридесет години геоложка експедиция на Сигма Октанус IV открива няколко вулканични камъка с подобен, макар и не точно същия, аномален състав. Геолозите на КУОН смятат, че тези образци са попаднали на планетата вследствие на сблъсък с метеорит — най-често са откривани в стари ерозирали кратери на повърхността на планетата. Изотопното датиране на обекта разполага тези кратери на шестдесет хиляди години преди настоящия момент… — Кортана замълча и по холографските й черти пробягна някакво подобие на усмивка, — макар че тази стойност може да е неточна поради човешка грешка, разбира се.

— Разбира се — сухо отвърна д-р Хелси.

— Освен това, хм… се свързах с астрофизичния отдел на КУОН и открих някои интересни нещица в архивите им от данни за изследване на далечния космос. На около четиридесет хиляди светлинни години от системата на Сигма Октанус се намира черна дупка. Изключително мощен импулсен лазерен сигнал е бил разсеян от материята в акреционния диск — така този сигнал е останал по същество „затворен“ там, поради ускоряването на материята до скоростта на светлината. От наша гледна точка, съгласно специалната теория на относителността, тази информация е замразена на хоризонта на събитието.

— Ще ти повярвам, щом казваш — каза д-р Хелси.

— Този „замразен сигнал“ съдържа информация, която съответства на образеца от Сигма Октанус IV — Кортана въздъхна и сви рамене. — За съжаление, всичките ми опити за дешифриране на кода се провалиха… поне засега.

— Какво е заключението ти, Кортана? — напомни й д-р Хелси.

— Данните не са достатъчни за пълен анализ, докторе.

— Кажи ми хипотезите си.

Кортана прехапа устна.

— Има две възможности. Данните произлизат или от Съглашението, или от друга извънземна раса — намръщи се тя. — Ако са на друга извънземна раса, Съглашението може би търси тези предмети, за да открие технологиите им. Всяко от тези заключения отваря по няколко нови възможности пред специалните военноморски части…

— Да, знам — прекъсна я д-р Хелси. Ако я оставеше, Кортана можеше да говори цял ден. — Една от тези възможности е проекта „Мьолнир“.

Кортана се завъртя и очите й се разшириха:

— Одобриха ли крайната фаза?

— Нима е възможно — отвърна д-р Хелси с нескрито удивление — аз да знам нещо, което ти не знаеш, Кортана?

Кортана сбърчи чело от разочарование, после чертите й се върнаха в обичайното си спокойно състояние.

— Предполагам, че има малка вероятност за това. Ако искате, мога да я пресметна.

— Не, благодаря — усмихна се д-р Хелси.

Кортана й напомняше на самата нея като малка: беше по-умна от родителите си, през цялото време четеше, говореше, учеше и гореше от желание да сподели знанията си с всеки, който имаше търпение да я изслуша. Разбира се, имаше съвсем логична причина, поради която Кортана напомняше на д-р Хелси за самата нея.

Кортана беше „умен“ ИИ, изключително сложно изкуствено творение. Всъщност понятията „умен“ и „глупав“, отнесени към ИИ-та, бяха подвеждащи. Всички ИИ-та бяха изключително интелигентни. Но Кортана беше различна. Тъй наречените „глупави“ ИИ-та бяха предвидени да функционират само в рамките на динамичните си матрици за достъп до паметта. Притежаваха поразителни умения в рамките на своите специалности, но не можеха да проявяват „творчески“ способности. Дежа например, беше пример за „глупав“ ИИ — невероятно полезен, но ограничен.

Умните ИИ-та от друга страна нямаха ограничения върху динамичните си матрици. Знанията и творческите им способности можеха да се развиват неограничено. Но за това се плащаше висока цена. След време това развитие довеждаше до самоблокиране. Някой ден Кортана щеше да започне да мисли твърде много за сметка на нормалните си функции. Това напомняше на човек, който отдава целия си мозък на мислене и спира да изпраща сигнали към сърцето и дробовете си. Както и другите умни ИИ-та, с които д-р Хелси бе работила през последните години, и Кортана щеше по същество да „умре“ след седем години работа.

Но мозъкът й бе различен от този на всички останали ИИ-та, които д-р Хелси бе срещала. Матрицата й бе създадена чрез изпращане на електрически импулси по невронните връзки на човешки мозък. След това тези връзки се прехвърляха върху свръхпроводяща наноструктура. При този метод човешката мозъчна тъкан се разрушаваше, така че той можеше да се приложи само към подходящ кандидат, който беше мъртъв. Кортана обаче трябваше да разполага с най-добрия възможен разум. От това зависеше успехът на мисията и животът на спартанците. По настояване на д-р Хелси ВСР бяха клонирали собствения й мозък и прехвърлили спомените й към него. Само един от двадесетте клонирани мозъка премина невредим през целия процес. Така Кортана буквално беше изскочила от мозъка на д-р Хелси, както Атина от главата на Зевс. И в определен смисъл, тя беше д-р Хелси.

Кортана се изпъна, лицето й се озари от нетърпение.

— Кога скафандрите „Мьолнир“ ще бъдат напълно готови? Кога тръгвам?

— Съвсем скоро. В системите трябва да се направят само още няколко последни изменения.

Кортана скочи на „крака“, застана с гръб към д-р Хелси и се загледа в снимките на стената. Прокара пръсти по стъклата.

— Кой ще бъде за мен?

— Кого си избираш?

Тя незабавно се насочи към снимката в центъра на колекцията на д-р Хелси. На нея се виждаше красив мъж, застанал мирно, докато адмирал Станфорд закачаше ордена на Почетния Легион на КУОН на гърдите му — гърди, който вече бяха отрупани с отличия.

Кортана огради с пръсти лицето на мъжа.

— Толкова е сериозен — промълви тя. — Замислени очи. Привлекателен по първичен, животински начин, не мислите ли, докторе?

Д-р Хелси се изчерви. Очевидно точно така мислеше. Мислите на Кортана много често бяха отражение на нейните собствени, само че без ограниченията, наложени от военния и социален протокол.

— Може би ще е по-добре да избереш някой друг…

Кортана се извърна с лице към д-р Хелси и вдигна вежда подигравателно.

— Вие ме попитахте кого си избирам…

— Това беше само въпрос, Кортана. Не съм ти дала право на окончателно решение. Трябва да се вземе предвид и съвместимостта.

Кортана премигна.

— Невронните му връзки са в синхрон с моите с точност до два процента. При инсталирането на новия интерфейс ще попаднем в допустимите граници. Всъщност… — погледът й се зарея някъде и символите по тялото й засветиха по-ярко — току-що разработих специален интерфейс, при който съответствието ще бъде с точност нула цяло нула осемдесет и един процент. Няма да откриете по-добро съвпадение с никого от останалите. Мога да го гарантирам — добави тя свенливо.

— Разбирам — отвърна д-р Хелси. Тя се дръпна от бюрото, стана и закрачи из стаята.

Защо се колебаеше? Съответствието наистина беше идеално. Но дали предпочитанието на Кортана към спартанец-117 не беше резултат от това, че той беше любимецът на д-р Хелси? Имаше ли значение? Кой можеше да го защити по-добре? Д-р Хелси се приближи до снимката.

— Наградиха го с ордена на Почетния Легион, защото скочи в бункер, натъпкан с войници на Съглашението. Справи се сам с двадесет от тях и спаси живота на взвод морски пехотинци, които бяха притиснати под обстрела на стационарно енергийно оръдие. Прочетох доклада, но все още нямам представа как е успял да го направи.

Обърна се към Кортана и я погледна право в странните прозрачни очи.

— Чела ли си служебната му биография?

— В момента я препрочитам.

— Тогава знаеш, че той не е нито най-умният, нито най-бързият, нито най-силният от спартанците. Но е най-смелият, а вероятно и с най-голям късмет. По мое мнение е най-добрият.

— Да — прошепна Кортана, — съгласна съм с вашия анализ, докторе.

— Въпросът е, ще можеш ли да го пожертваш, ако се наложи? Ако е необходимо за успеха на мисията? — попита тихо д-р Хелси. — Ще можеш ли да гледаш как умира?

Кортана спря и бягащите по кожата й символи замръзнаха.

— Моята първостепенна задача е успешният край на мисията — отговори тя безстрастно. — Безопасността на спартанците, както й моята собствена, е на второ място.

— Добре — д-р Хелси се върна до бюрото и седна. — Тогава ще го имаш.

Кортана се усмихна и се озари от електрическо сияние.

— Така — каза д-р Хелси и потропа по масата, за да привлече вниманието й. — А сега ми покажи кой кораб избираш за мисията.

Кортана отвори ръка. На дланта й лежеше миниатюрен модел на крайцер от клас „Халцион“.

— „Есенна колона“ — каза Кортана.

Д-р Хелси се облегна назад и скръсти ръце. Съвременните крайцери на КУОН бяха рядкост във флота. Останали бяха единици от тези внушителни кораби, а дори и те бяха изтеглени, за да подсилят защитата на вътрешните колонии. Това старо корито обаче не спадаше към тях.

— „Есенна колона“ е на четиридесет и три години — каза Кортана. — Корабите от клас „Халцион“ са най-малките кораби, които някога са влизали в категорията на крайцерите. Теглото му е едва една трета от тонажа на крайцерите от клас „Маратон“, които са все още в употреба. Корабите от клас „Халцион“ бяха изтеглени от складовете, всъщност смятаха да ги нарежат за старо желязо. „Есенна колона“ бе преоборудван през 2550 година, за да изпълни мисия по време на конфликта при Зета Дорадус. Термоядрените му двигатели „Марк II“ осигуряват една десета от мощността на съвременните реактори. Бронята му е лека по сегашните стандарти. Въоръжението му е допълнено с едно магнитно оръдие и шест ракетни установки „Арчър“. Единствената достойна за отбелязване особеност на този кораб е вътрешната му структура. — Кортана се наведе и свали бронята на холографския модел, както се сваля ръкавица. — Конструкцията е проектирана от д-р Роберт Маклийс — съосновател на корабостроителниците „Райс и Маклийс“ на Марс през 2510 година. На времето си конструкцията е била сметната за ненужно утежнена и скъпа поради множеството вътрешни оребрявания и шестоъгълни междинни отделения. По тази причина проектът постепенно е бил отхвърлен при всички следващи модели. Корабите от клас „Халцион“ обаче, имат славата на практически неразрушими. Докладите свидетелстват, че такива кораби са оставали боеспособни даже при наличие на пробойни във всички отделения и загуба на деветдесет процента от бронята.

— Общата им оценка? — поинтересува се д-р Хелси.

— Под средната — отвърна Кортана. — Те са бавни и неефективни при офанзива. Сред флота са обект на шеги и подигравки.

— Идеално — каза д-р Хелси. — Съгласна съм с твоя избор. Ще започнем операциите по преоборудването незабавно.

— Сега остава да намерим само капитан и екипаж — каза Кортана.

— А да, капитан — д-р Хелси сложи очилата си. — Разполагам с идеалния човек за тази работа. Той е тактически гений. Ще ти препратя служебното му досие, за да се увериш сама.

И тя прехвърли файла на Кортана. Кортана се усмихна, но скоро усмивката й изчезна.

— Извършил е маневрите при Сигма Октанус Четири без бордови ИИ?

— Корабът му е напуснал доковете без ИИ по технически причини. Не мисля, че има проблеми да работи с компютри. Всъщност това е била една от първите му заявки при преоборудването на „Ирокез“.

Кортана не изглеждаше съвсем сигурна.

— Освен това той притежава най-важното качество за тази работа — каза д-р Хелси. — Може да пази тайна.