Ерик Нюланд
Падането на Рийч (25)

Глава 23

0500 часа, 19 юли 2552 (по Военния календар) / разрушител на КУОН „Ирокез“, военна зона в орбита около Сигма Октанус IV

Капитан Кийс се облегна на медния парапет на мостика на „Ирокез“ и започна да оглежда опустошенията. Пространството около Сигма Октанус IV бе осеяно с отломки: безжизнените туловища на кораби на Съглашението и на КУОН бавно се въртяха във вакуума, заобиколени от облаци останки: назъбени парчета броня, разбити корпуси на еднопилотни кораби и овъглени метални късове, които представляваха източник на милиони отразени сигнали за радарите. Това поле от отпадъци щеше да представлява опасност за навигаторите в продължение на десетилетия. Бяха успели да открият почти всички тела на загиналите в битката.

Кийс мерна с поглед останките от „Люлка“ в момента, когато поразената космическа ремонтна станция прелетя покрай него. Широката цял километър плоча сега бе изведена на стабилна висока орбита около планетата. Тя бавно се разкъсваше от собственото си въртене, гредите и металните пластини се усукваха и огъваха под действието на гравитационните сили. Плазмените оръжия на Съглашението бяха прогорили десетте слоя от свръхтвърд метал, сякаш бяха хартия. Тридесет доброволци от станцията бяха загинали, пилотирайки тромавото съоръжение. Адмирал Станфорд бе постигнал своята „победа“, но на каква цена.

Кийс извади на електронния си бележник данните за жертвите и оценките на пораженията. Намръщи се, докато цифрите минаваха по екрана. Силите на КУОН бяха загубили повече от двадесет кораба, а оцелелите бяха претърпели тежки поражения. Повечето налагаха месеци поправки в корабостроителниците. Близо хиляда души бяха загинали в битката, а още стотици бяха ранени, повечето от тях се намираха в критично състояние. Към това трябваше да се добавят хиляда и шестстотин пехотинци, загинали на повърхността на планетата, както и триста хиляди цивилни, убити от силите на Съглашението. „Някои спечелиха“ — помисли горчиво Кийс.

Лазурният бряг сега представляваше димящ кратер, но останалата част от планетата все още принадлежеше на хората. Бяха спасили близо тринадесет милиона души. Може би все пак жертвите бяха оправдани. Толкова много живот и смърт бяха сложени на везните при тази битка. Ако балансът в това уравнение се бе наклонил дори малко в тяхна вреда, може би всичко щеше да е загубено. Никога не бе учил на това студентите си в Академията — че победата зависи колкото от уменията, толкова и от късмета.

Капитан Кийс се загледа в последния завръщащ се от повърхността на планетата кораб. Той се скачи с „Левиатан“ и след това огромният транспортьор се обърна и започна да набира скорост, за да излезе от системата.

— Обиколката е завършена — докладва лейтенант Доминик. — Мисля, че прибрахме и последната спасителна лодка, сър.

— Искам да сме напълно сигурни, лейтенант — отвърна Кийс. — Преминете още веднъж през системата. Сержант Лъвъл, определете курса, ще направим още една обиколка.

— Да, сър — уморено отвърна Лъвъл.

Екипажът на мостика бе изтощен както физически, така и емоционално. Всички бяха дали удължени дежурства, докато търсеха оцелели. След тази обиколка капитан Кийс възнамеряваше да смени дежурствата.

Погледна към екипажа и забеляза, че нещо се бе променило. Движенията на лейтенант Хикова бяха потвърди и решителни, като че ли всичко, което правеше сега, щеше да предопредели изхода на следващата им битка. Разликата спрямо обичайната й апатичност просто се набиваше на очи. Престорено приповдигнатото настроение на лейтенант Хол бе изместено от истинска увереност. Доминик изглеждаше почти щастлив — пръстите му с лекота набираха доклада до флотското командване. Дори сержант Лъвъл изглеждаше оживен, въпреки изтощението си.

Може би адмирал Станфорд все пак бе прав. Може би флотът се нуждаеше от тази победа повече, отколкото той можеше да си представи. Бяха надвили Съглашението. Макар да не бе широко известно, флотът на КУОН бе успявал да победи решително само в три малки сражения. А откакто адмирал Коул бе превзел отново колонията Харвест, не бе имало сражение от такъв мащаб. Още повече завършило с пълна победа и спасяването на цял един свят. Това щеше да докаже на всички, че победата е възможна, че все още има надежда. Но, замисли се той, реална ли беше тази надежда? Успяха да победят, защото имаха късмет и два пъти повече кораби от силите на Съглашението. И освен това, той подозираше, че бяха надвили врага, само защото истинската цел на Съглашението не беше да победи.

Офицерите от военноморското разузнаване бяха пристигнали на „Ирокез“ веднага след битката. Те поздравиха капитан Кийс за проявената храброст, а после прекопираха и изтриха всеки бит от данните, прехванати от наземното предаване на врага. След това, разбира се, шпионите на ВСР си заминаха, без да дадат никакви обяснения.

Докато си играеше с лулата, Кийс прехвърляше отново сражението в главата си. Не. Силите на Съглашението бяха загубили, просто защото целта им на Сигма Октанус IV бе различна — и ключът се съдържаше в прехванатото съобщение.

— Сър — каза лейтенант Доминик, — пристигат заповеди от командването на флота.

— Прехвърлете ги на моя пулт, лейтенант — нареди капитан Кийс от командното кресло. Компютърът сканира ретината и отпечатъците от пръстите му и декодира съобщението. На малкия монитор пред себе си той прочете:

Важно съобщение на Космическото управление на Обединените нации номер 09872Н-98

Код на секретност: червено

Код за общ достъп: файл (светкавица-матрица-четири)

От: Адмирал Майкъл Станфорд, командващ офицер на космическия кораб на КУОН „Левиатан“/ Командващ на „Трети отдел“ на КУОН (служебен номер в КУОН: 00834-19233-HS)

До: Капитан Якоб Кийс, командващ офицер на космическия кораб на КУОН „Ирокез“ (служебен номер в КУОН: 01928-19912-JK)

Тема: ЗАПОВЕДИ ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Ниво на достъп: СЕКРЕТНО (съгласно директива БГХ)

 

/начало на файла/

 

Кийс,

Остави всичко друго и тръгвай към хангара. ВСР вика и двама ни на незабавен инструктаж в главната квартира на Рийч. Изглежда, че шпионите от военноморското разузнаване, както обикновено, имат намерение да си играят на криеница.

После ще има пури и коняк.

Поздрави,

Станфорд

 

/край на файла/

„Страхотно“ — промърмори сам на себе си той.

— Лейтенант Доминик, предайте моите поздравления на адмирала. Сержант Лъвъл, генерирайте случаен вектор съгласно протокола на Коул и се подгответе за напускане на системата. Изведете ни за един час в хиперпространството, после ще сменим курса и ще се насочим към военната база на Рийч.

— Прието, сър. Случайният вектор за скок е готов, следите ни са прикрити.

— Лейтенант Хол, организирайте отпуските на екипажа. Връщаме се за поправки и добре заслужена почивка и възстановяване.

— Слава богу — вметна сержант Лъвъл.

Без да е задължен да го прави, капитан Кийс щеше да се погрижи да осигури на екипажа си почивката, която заслужаваха. Това бе най-малкото, което можеше да направи за тях. „Ирокез“ бавно ускоряваше в посока извън системата. Кийс се загледа за последен път в Сигма Октанус IV. Сражението бе приключило, но защо имаше чувството, че се е насочил към следваща битка?

* * *

„Ирокез“ си проправяше път през облак от титанов прах, образуван от броня на кораб на КУОН, изпарена от плазмено торпедо на Съглашението. Фините частици отразяваха светлината от Сигма Октанус и искряха в червено и оранжево. Изглеждаше така, сякаш разрушителят се носеше сред океан от кръв. След време специален екип по обезопасяване щеше да прочисти района и да събере отломките. Сега обаче из системата все още се носеха отпадъци, вариращи по размер от микроскопични прашинки до тридесетметрови секции от ремонтната станция.

Една от тези отломки летеше съвсем близо до „Ирокез“. Представляваше малък къс с големина на топка за тенис, почти неотличим от останалите парчета с подобен размер, които задръстваха екраните на радарите и даваха фалшиви сигнали на термичните сензори. Ако някой обаче, се вгледаше по-внимателно, щеше да забележи, че точно това парче метал се движи в посока обратна на заобикалящите го отломки. Летеше по следите на ускоряващия се кораб и целенасочено се приближаваше към него. Когато бе достатъчно близо, от него се проточиха миниатюрни електромагнити, които го насочиха към основата на двигател номер три на „Ирокез“. Там то се сля идеално с останалите елементи от ванадиева стомана.

На повърхността му се отвори обектив и се насочи към звездите, събирайки данни, за да определи текущото си местоположение. Щеше да прави това в продължение на няколко дни, като в същото време натрупва енергиен заряд. Когато зарядът достигнеше критична стойност, щеше да изстреля едно нищожно кристалче памет от талиев нитрид със скорост близка до тази на светлината, около което щеше да се образува малко хиперпространствено поле. Ако траекторията му бе прецизно изчислена, кристалчето щеше да попадне право в приемник на Съглашението, разположен на точно определено място в реалното пространство и малката автоматична сонда щеше да разкрие на Съглашението всяко място, през което бе минал „Ирокез“.