Ерик Нюланд
Падането на Рийч (14)

Глава 12

1750 часа, 27 ноември 2525 (по Военния календар) / фрегата „Федерация“, по курс към изпитателната база на КУОН за нови материали „Дамаск“, планета Чи Сети 4

При навлизането на фрегатата „Федерация“ в нормалното пространство наблюдателният екран в спалното отделение на кораба светна. Частици лед обсипаха външната камера и около далечното жълто слънце Чи Сети се образува призрачен пръстен. Докато бързо навлизаха в системата, Джон съзерцаваше гледката и продължаваше да размишлява върху думата Мьолнир. Беше я потърсил в информационната база данни. Мьолнир бе названието на чука, носен от норвежкия бог на гръмотевиците. Проект „Мьолнир“ явно се отнасяше за някакво оръжие. Или поне той се надяваше да е така, защото те имаха нужда от нещо, с което да се сражават срещу Съглашението. Ако все пак бе оръжие, защо тогава се намираше тук, на изпитателната база „Дамаск“, в самата периферия на контролираното от КУОН пространство? Той бе чул името на системата за първи път преди двадесет и четири часа.

Обърна се и загледа към взвода. Макар че в това спално помещение имаше стотина легла, спартанците се бяха скупчили заедно, играеха карти, лъскаха ботушите си, четяха или правеха упражнения. Сам се боксираше с Кели, но тя трябваше умишлено да забавя движенията си, за да му остави някакъв шанс за победа. Джон си припомни, че не обичаше да пътува на космически кораби. Притесняваше го, че няма контрол върху ситуацията. Когато не бе напъхан в „хладилника“ — така наричаха неприятното, претъпкано криогенно отделение на кораба — той седеше и си блъскаше главата каква ли ще е следващата им мисия.

През последните три седмици спартанците бяха извършили поредица от по-незначителни мисии за д-р Хелси. „Оправяне на разни недовършени работи“ — им бе казала тя. Унищожаване на бунтовнически фракции на Йерихон VII, премахване на пазарище на черноборсаджии близо до военната база Рузвелт. С всяка мисия те се доближаваха все повече до системата Чи Сети. Джон полагаше грижи всеки член от неговата група да участва в мисиите. Бяха се справили безупречно, без нито една жертва. Главния Мендес можеше да се гордее с тях.

— Спартанец-117 — гласът на д-р Хелси отекна по високоговорителя. — Незабавно се явете в капитанската кабина.

Джон се изпъна в стойка мирно и натисна бутона на интеркома.

— Да, госпожо!

След това се обърна към Сам:

— Постави всички в готовност в случай, че имат нужда от нас. Веднага!

— Разбрано — потвърди Сам. — Чухте старшия. Хвърлете тия карти. Обличай униформата, войник!

Джон се затича към асансьора и набра кода на капитанската кабина. Гравитацията изчезваше и след това се появяваше отново, докато асансьорът преминаваше през различните въртящи се сектори на кораба. Вратите се разтвориха и той излезе на капитанския мостик. По всички стени имаше екрани. На някои се виждаха звезди и далечното червено петно на мъглявина. Други показваха статуса на термоядрения реактор и спектри на микровълновите излъчвания в системата. Централната част на мостика бе оградена с кръгло медно перило и вътре седяха четирима младши лейтенанти, всеки от които отговаряше за различен пулт: навигация, въоръжение, комуникации и операции вътре в кораба.

Джон се закова и отдаде чест на капитан Уолас, след това кимна на д-р Хелси. Дясната ръка на капитан Уолас бе извита зад гърба му. Лявата му ръка бе отрязана до лакътя. Джон остана на мястото си, докато капитанът не отвърна на поздрава му.

— Насам, моля — каза д-р Хелси. — Искам да видиш това.

Джон прекоси помещението и се съсредоточи върху екрана. Д-р Хелси и капитан Уолас също го следяха внимателно. На екрана се виждаше графика на радарните сигнали. Картината напомняше на Джон на кълбо прежда.

— Ето… — д-р Хелси посочи към една мигаща точка. — Появи се отново.

Капитан Уолас поглади замислено черната си брада и каза:

— Значи нашият обект се намира на осемдесет милиона километра. Дори да е космически кораб, ще му трябва поне час, за да навлезе в обсег за обстрел. А освен това… — той махна към екрана, — изчезна отново.

— Предлагам да преминем в бойна готовност, капитане — каза му д-р Хелси.

— Не виждам смисъл — отвърна той пренебрежително. Ясно бе, че присъствието на цивилен на мостика изобщо не му се нравеше.

— Досега не сме разгласявали този факт — каза тя, — но когато пришълците са били засечени за първи път при Харвест, те са се появили на границата на обхват, а после… изведнъж са се оказали много по-близо.

— Хиперпространствен скок в рамките на системата? — допусна Джон.

Д-р Хелси се усмихна.

— Вярно предположение, спартанец.

— Това е невъзможно — отбеляза капитан Уолас. — В хиперпространството не може да се навигира с такава точност.

— Искате да кажете, че ние не можем да навигираме с такава точност — натърти тя.

Капитанът стисна челюсти, после ги отпусна и вдигна интеркома:

— Главно командване, всички в бойна готовност. Затвори херметичните шлюзове. Повтарям, всички в бойна готовност. Това не е учение. Реактори на деветдесет процента. Насочи се по курс едно-две-пет.

Светлината в кабината отслабна и се обагри в червено. Палубата под краката на Джон затрепери и целият кораб се наклони от промяната на посоката. Херметичните прегради се спуснаха и изолираха мостика и Джон от останалата част на кораба. След като „Федерация“ се стабилизира на новия курс, д-р Хелси скръсти ръце. Наведе се към Джон и му прошепна:

— Ще използваме спускаемия кораб на „Федерация“, за да стигнем до изпитателната база на Чи Сети Четири. Трябва да се доберем до проект „Мьолнир“. — Тя се обърна и погледна екрана на радара. — Трябва да стигнем до него преди тях. Кажи на останалите да са готови.

— Да, госпожо. — Джон грабна интеркома. — Сам, събери взвода на платформа „Алфа“. Искам пеликанът да е зареден и готов за спускане до петнадесет минути.

— Готови сме след десет минути — отвърна Сам. — Дори и по-скоро, ако тези пилоти от изтребителя „Лонгсорд“ престанат да ни се пречкат.

Джон би дал всичко на света, за да можеше да е долу с останалите. Тук се чувстваше изоставен. Екранът на радара се изпълни с точици зловеща зелена светлина, сякаш цялото пространство около кораба бе завряло. Отекна сигнал за сблъсък.

— Дръжте се здраво! — извика капитан Уолас и стисна с ръка медния парапет.

Джон сграбчи една аварийна дръжка на стената. Нещо се появи на три хиляди километра от носа на „Федерация“. Имаше гладка овална форма, а по фланга от предния до задния му край минаваше един-единствен шев. По корпуса му примигваха светлини. От опашката се излъчваше слабо червеникаво сияние. Корабът бе три пъти по-малък от „Федерация“.

— Това е кораб на Съглашението — промълви д-р Хелси и неволно се отдръпна от наблюдателните екрани.

Капитан Уолас се навъси.

— Офицер за свръзка, изпрати съобщение на Чи Сети — провери дали не могат да ни пратят подкрепления.

— Ясно, сър.

По корпуса на извънземния кораб проблеснаха сини светкавици — толкова ярки, че светлината им, дори преминала през филтъра на външните камери, заслепи Джон. Външният корпус на „Федерация“ запращя и запука. Три от екраните се изпълниха с шум.

— Импулсни лазери! — изкрещя лейтенантът на корабния пулт. — Антената за връзка е унищожена. Въоръжението в сектори три и четири: на двадесет и пет процента. Пробив в корпуса в сектор три. Сега се херметизира.

Лейтенантът се сви в креслото си, по челото му изби пот.

— Централната памет на корабния ИИ е претоварена — завърши той.

Без помощта на изкуствения интелект, корабът все още можеше да стреля с оръжията си и да направи преход през хиперпространството, но пресмятанията за прехода щяха да отнемат много повече време.

— Премини на курс нула-три-нула, отклонение едно-осем-нула — нареди капитан Уолас. — Зареди ракетните установки „Арчър“ от А до F. Определи посоката за прицел.

— Разбрано — отвърнаха офицерите, отговарящи за навигацията и оръжията. Те бясно затракаха по клавиатурите. Секундите отминаваха.

— Посоката за прицел определена, сър.

— Огън!

— Стрелба от установки от А до F!

„Федерация“ разполагаше с двадесет и шест ракетни установки, всяка заредена с по тридесет ракети „Арчър“. На екрана се виждаше как отделения от А до F се отвориха и ракетите излетяха — сто и осемдесет дири маркираха пътя им от „Федерация“ към кораба на извънземните. Вражеският кораб рязко промени курса си и се завъртя с горната си част към насочилите се към него ракети. След това неочаквано бързо се издигна нагоре. Ракетите промениха траекторията си, за да го последват, но половината от тях прелетяха покрай кораба, без да го улучат. Останалите попаднаха точно в целта. Извънземният кораб се обви в пламъци.

— Отлично, лейтенант — каза капитан Уолас и потупа младия офицер по рамото.

Д-р Хелси все още гледаше към екрана с присвити очи.

— Почакайте — каза тя.

Пламъците се разгоряха, след това отслабнаха. Обвивката на извънземния кораб потрепна като въздух над нажежен път през лятото. По нея пробягнаха сребристи отблясъци, после заискри в бяло, огънят угасна и отдолу се показа самият кораб. Беше непокътнат.

— Има енергиен щит — промърмори д-р Хелси. — Дори толкова малък кораб разполага с енергийна защита.

— Лейтенант — изрева капитанът към офицера по навигацията, — спри главните двигатели и включи маневрените дюзи. Завърти кораба към това нещо.

— Разбрано, сър.

Далечното боботене на главните двигатели на „Федерация“ заглъхна и спря и корабът се завъртя. Инерцията продължаваше да го носи към изпитателната база, но сега той летеше със задницата напред.

— Какво правите, капитане? — запита д-р Хелси.

— Зареди магнитното оръдие — нареди капитан Уолас на офицера по оръжията. — Зареди го с тежък снаряд.

Сега Джон разбра. Да обърнеш гръб на противника, означаваше само да му дадеш предимство. Магнитното оръдие или по-точно оръдието с магнитно ускоряване бе основното оръжие на „Федерация“. То стреляше със свръхплътни волфрамови снаряди. При точно попадение, с огромната си маса и скорост, снарядът бе в състояние да унищожи почти всеки кораб. За разлика от ракетите „Арчър“ обаче, този снаряд не можеше да се самонасочва. За да порази целта, прицелът трябваше да е идеален, а това изобщо не беше лесно при високата скорост на двата кораба.

— Кондензаторите на оръдието се зареждат — докладва оръжейният офицер.

Корабът на Съглашението се обърна с едната си страна към „Федерация“.

— Отлично — промълви капитанът, — още по-добра възможност за прицел.

По корпуса на извънземния кораб засияха и после пламнаха искри от синя светлина. Наблюдателните екрани на носа на „Федерация“ угаснаха. Джон дочу свистене над главата си, последвано от приглушените тътени на взривна декомпресия.

— Нови поражения от лазерните оръжия — докладва офицерът от корабния пулт. — От бронята в сектори от три до седем са останали само четири сантиметра. Навигационната антена е унищожена. Пробиви в корпуса в сектори втори, пети и девети. Изтичане от резервоарите за гориво на левия борд. — Треперещата ръка на лейтенанта танцуваше по контролните бутони. — Започва изпомпване на гориво към резервоарите на десния борд и херметизиране на секторите.

Джон скочи на крака. Трябваше да стане, да действа. Цялото му същество се съпротивляваше на това да продължава да стои тук, без връзка със своя взвод, без да може да направи нещо.

— Заряд на магнитното оръдие — сто процента! — изкрещя оръжейният офицер. — Готови за стрелба!

— Огън! — нареди капитан Уолас.

Светлините в кабината примигнаха и „Федерация“ потрепери. Снарядът излетя в пространството — нажежен до червено метален къс, носещ се с тридесет хиляди метра в секунда. Двигателите на кораба на Съглашението оживяха и корабът направи маневра встрани… Но твърде късно. Тежкият снаряд го достигна и се вряза в носа му. Вражеският кораб полетя назад в пространството. Енергийните му щитове блеснаха като светкавици… след това примигнаха и угаснаха.

Всички на мостика нададоха победоносни викове. Всички, с изключение на д-р Хелси. Джон наблюдаваше екраните, докато тя пренастрои камерата, за да покаже близък план на кораба на Съглашението. Неконтролируемото му въртене се забави и постепенно спря. Носът на кораба бе разрушен и оттам във вакуума излитаха газове. Вътре проблясваха светлини. Корабът започна да се движи обратно към тях, като набираше скорост.

— Трябваше да е унищожен — прошепна тя.

По корпуса на кораба на Съглашението се появиха малки червени петна. Сиянието им се усили и те започнаха да се сближават и да се групират по фланговете на кораба.

— Подготви за изстрелване още един снаряд — каза капитан Уолас.

— Разбрано — отвърна офицерът по оръжията. — Заряд на тридесет процента. Определя се посоката за прицел.

— Не — каза д-р Хелси. — Предприемете маневри за изплъзване, капитане. Сега!

— Няма да търпя заповедите ми да се оспорват, госпожо — капитанът се обърна към нея. — И при цялото ми уважение, докторе, да се оспорват от лице, което няма военен опит.

Той се изпъна и постави ръката си зад гърба.

— Сега не мога да ви отстраня от мостика, защото шлюзовете са затворени… но при следващ подобен изблик, докторе, ще наредя да ви запушат устата.

Джон хвърли бърз поглед на д-р Хелси. Лицето й почервеня, но той не можеше да каже дали от срам или от ярост.

— Заряд на оръдието петдесет процента.

Червените светлини продължаваха да се събират по екваториалната линия на кораба на Съглашението, докато се превърнаха в плътна светеща ивица, която ставаше все по-ярка.

— Осемдесет процента заряд.

— Променят курса, сър — съобщи офицерът по навигацията. — Застават дясно на борд.

— Деветдесет и пет процента заряд… сто процента — обяви оръжейният офицер.

— Изпрати ги в ада, лейтенант. Огън!

Осветлението примигна отново. Корпусът на „Федерация“ се разтресе и една огнена светкавица разкъса пространството. Корабът на Съглашението остана на място. Кървавочервената светлина, която се бе натрупала по страните му, избликна напред — стрелна се към „Федерация“, като се размина само на километър разстояние с магнитния снаряд. Топката от червена светлина блестеше и пулсираше като течност, повърхността й трептеше и се набраздяваше. Тя се издължи и се превърна в петметрова капка с рубинен цвят.

— Започни маневри за изплъзване! — изрева капитан Уолас. — Аварийни двигатели ляво на борд!

„Федерация“ бавно се отмести от траекторията на енергийното торпедо. Магнитният снаряд уцели кораба на Съглашението точно по средата. Неговият щит проблесна и се изду… и след това изчезна. Снарядът го бе пронизал и сега корабът се въртеше неконтролируемо. Светещата капка също промени посоката си и започна да следва „Федерация“.

— Главни двигатели… пълна тяга назад — нареди капитанът.

„Федерация“ изръмжа и забави скорост. Светещата капка трябваше да прелети покрай тях, но вместо това тя направи остра дъга и удари кораба в опашката. Въздухът се изпълни с пукот и съскане. „Федерация“ се наклони на дясната си страна, след това изцяло се превъртя и продължи да се премята.

— Стабилизирай с двигателите на десния борд! — изрева капитанът.

— В сектори от едно до двадесет има пожар — каза вътрешният офицер, в гласа му се долавяше паника. — Нива от второ до седмо в първи сектор… са стопени. Загубени са.

В кабината стана значително по-горещо. По гърба на Джон изби пот и започна да се стича надолу. Никога не се бе чувствал толкова безпомощен. Какво бе станало с другарите му на долните палуби — живи ли бяха или мъртви?

— Бронята на цялата задна част е унищожена. Няма връзка с нива от две до пет в сектори три, четири и пет, сър. Навсякъде около нас има пламъци!

Капитан Уолас стоеше, без да каже нито дума. Взираше се в последния работещ екран. Д-р Хелси пристъпи напред.

— С цялото ми уважение, капитане, ви предлагам да сигнализирате на екипажа да постави кислородните си шлемове. Дайте им тридесет секунди и изпуснете въздуха от всички палуби, с изключение на мостика.

Офицерът по комуникациите погледна към капитана.

— Направи го — каза капитанът. — Пусни алармения сигнал.

— Ниво тринадесет е разрушено — доложи вътрешният офицер. — Огънят приближава до реактора. Корпусът започва да се деформира.

— Изпусни въздуха! — нареди капитан Уолас.

— Разбрано — потвърди вътрешният офицер.

По корпуса отекна тътен, след това звукът изчезна.

— Огънят отслабва — каза вътрешният офицер. — Температурата на корпуса се понижава, стабилизира се.

— С какво по дяволите ни удариха? — попита капитан Уолас.

— С плазма — отвърна д-р Хелси. — Но напълно непознат за нас тип плазма… те всъщност могат да я насочват през пространството без никакви видими приспособления. Удивително.

— Капитане — каза навигаторът, — извънземният кораб отново ни следва.

Корабът на Съглашението — пронизан през средата от огромна дупка с червенеещи ръбове — се обърна и се насочи към „Федерация“.

— Но как…? — невярващо възкликна капитан Уолас, но бързо възвърна самообладанието си. — Подготви следващия магнитен снаряд.

Оръжейният офицер бавно изрече:

— Магнитното оръдие е унищожено, капитане.

— Тогава ние сме просто мишена на прицел — промълви капитанът.

Д-р Хелси се наведе към медния парапет.

— Не е така. „Федерация“ разполага с три ядрени ракети, нали така капитане?

— Да, но толкова близка експлозия ще унищожи и нас.

Тя се смръщи и замислено обхвана брадичката си с ръка.

— Извинете, сър — каза Джон. — Дотук тактиката на извънземните е ненужно ожесточена — като на някакво животно. Те можеха да избягнат втория снаряд, но искаха да заемат най-добра позиция за стрелба по нас. По мое мнение, сър, те биха спрели и атакували всеки, които ги предизвика.

Капитанът гледаше към д-р Хелси. Тя сви рамене и после кимна:

— А изтребителите „Лонгсорд“?

Капитан Уолас се обърна с гръб към тях и захлупи лице в единствената си ръка. После въздъхна, кимна и натисна бутона на интеркома:

— Ескадрон делта „Лонгсорд“, говори капитанът. Изкарайте корабите, момчета, и атакувайте вражеския кораб. Трябва да ни осигурите малко време.

— Разбрано, сър. Готови сме за излитане. Тръгваме.

— Завърти кораба в обратна посока — обърна се капитанът към офицера по навигацията. — С максимална скорост по вектор към орбитата на Чи Сети Четири.

— Изтичане на охладителна течност от реактора, сър — каза вътрешният офицер. — Можем да изкараме най-много тридесет процента от двигателите. Не повече.

— Нека да са петдесет процента — каза той и се обърна към офицера по оръжията. — Зареди една от бойните глави „Шива“. Установи детонация при приближаване на сто метра.

— Да, сър.

„Федерация“ се завъртя около оста си. Джон го усети със стомаха си и се хвана по-здраво за парапета. Въртенето се забави, спря и корабът започна да ускорява.

— Прегряване на обвивката на реактора — докладва вътрешният офицер. — Стапяне след двадесет и пет секунди.

От високоговорителите се чу пукот, засъска шум и после долетя глас:

— Изтребителите „Лонгсорд“ атакуват врага, сър.

На оцелялата задна камера замигаха светлини — студените сини светкавици от енергийните оръжия на Съглашението и оранжево-червените огнени кълба от ракетите на изтребителите.

— Изстреляй ракетата! — нареди капитанът.

— Стапяне след десет секунди.

— Ракетата е изстреляна.

Струя от изгорели газове разцепи тъмното пространство.

— Пет секунди до стапянето — отброи вътрешният офицер. — Четири, три, две…

— Изпусни нагнетената плазма в пространството — заповяда капитанът. — Изключи захранването на всички системи.

За миг силуетът на кораба на Съглашението бе очертан от ослепителен блясък. После наблюдателният екран потъмня, светлините на мостика също угаснаха. Джон обаче виждаше всичко. Офицерите на мостика, д-р Хелси, която се бе вкопчила в парапета, капитан Уолас, отдаващ чест на пилотите, които бе изпратил на сигурна смърт.

Корпусът на „Федерация“ потрепери и зазвъня, когато ударната вълна го достигна. Звукът ставаше все по-силен, превърна се в инфразвуков рев, който разтърси цялото тяло на Джон. В непрогледния мрак шумът сякаш се проточи цяла вечност. После заглъхна… и накрая настъпи пълна тишина.

— Възстанови захранването — каза капитанът. — Бавно. Пусни реакторите на десет процента мощност, ако могат да издържат.

Макар и слаби, светлините на мостика се запалиха.

— Докладвай — нареди капитанът.

— Всички сензори са изключени — каза вътрешният офицер. — Рестартирам резервния компютър. Извършвам сканиране. Има много отломки. Отзад наистина е горещо. Всички изтребители „Лонгсорд“ буквално са се изпарили. — Той погледна нагоре и лицето му пребледня. — Корабът на Съглашението е… непокътнат, сър.

— Не! — изрева капитанът и сви дланта си в юмрук.

— Все пак се отдалечава от нас — каза офицерът с видимо облекчение, — макар и много бавно.

— Какво трябва да направи човек, за да унищожи някое от тези неща? — прошепна капитанът.

— Въобще не знаем дали нашите оръжия могат да ги унищожат — каза д-р Хелси. — Но сега поне знаем, че можем да ги забавим.

Капитанът се изпъна.

— Максимална скорост към изпитателна база „Дамаск“. Ще слезем в ниска орбита и ще се отдалечим на двадесет милиона километра за ремонт на кораба.

— Капитане? — каза д-р Хелси. — Ниска орбита?

— Имам заповеди да ви доставя до базата, за да намерите това, което „Трети отдел“ е заровил там, госпожо. Докато прелитаме, един спускаем кораб ще свали вас и вашия… — той погледна към Джон — екипаж на планетата. Ако корабът на Съглашението се завърне, ние ще служим за примамка, която да го отклони.

— Разбирам, капитане.

— Ще се срещнем отново на орбита не по-късно от 19:00 часа.

Д-р Хелси се обърна към Джон.

— Трябва да побързаме. Не разполагаме с много време, а има важни неща, които искам да покажа на спартанците.

— Да, госпожо — каза Джон. Той хвърли продължителен поглед към мостика с надеждата да не трябва повече да се връща тук.