Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (96) (Разгърни пълния си потенциал!)

Ценностите на контракултурата са все още живи

Не си мислете, че съм заровил глава в пясъка на отрицанието — много добре съзнавам какво се случва по света. Няма как да избягаме от новините за смърт и страдание по телевизията, радиото, във вестниците и списанията. Докато пиша това, Съединените щати са във война с Ирак и хиляди мъже, жени и деца умират безсмислено и от двете страни, носейки неизразима печал на близките си. Всички знаем какво става в Израел и Газа, Тибет и Китай, Бирма, Пакистан и Индия, знаем за предизвикателствата за жителите на Африка и положението в Съединените щати.

Макар това да е тъжната истина, подобно отразяване е едностранчиво — имам предвид, че обикновено не чуваме за движения и индивиди, които рискуват живота си в името на мира или използват технологиите като комуникативно средство за повишаване на колективното съзнание, за прекратяване на глада по света. Не чуваме за милионите хора, които съсредоточават усилията си не към войната и други световни трагедии, а към използването на екологични строителни материали и съхраняването на земните ресурси. Вместо това сме осведомявани за модите в обществото и други безсъдържателни занимания, измислени от всекидневниците в съревнованието им с жълтите вестници. Корпоративните медии не предлагат качествена осведоменост, затова нищо чудно, че много хора разчитат за своята информираност на алтернативни източници.

През 60-те години на XX век терминът „контракултура“ се свързваше с човек, смятан за непатриотичен, радикално настроен и размирен. Вероятно думата все още смущава някои хора, защото внушава противопоставяне на културата, в която живеят. Когато обаче бъде нанесена вреда на страната ни — или дори на семейството ни, — нашите културни ценности, които наричаме патриотизъм и вярност, се превръщат в наричане с обидни имена, сритване на задници, защитаване или съдене, тоест с правене на всичко възможно някой да плати за извършените неправди. Контракултурата обръща тези подходи на 180 градуса с любов, състрадание, прошка, медитация, помирение. Духовните революционери виждат безрезултатността на старите подходи.

Технологичната революция ни даде да разберем, че живеем в глобално село. Светът може да се промени и да добие нова форма така, както никога досега в човешката история — всъщност той вече го прави. С технологията обаче се злоупотребява, когато тя се намира в ръцете на хора, прилагащи разработките й, за да създават сложни бойни глави — подобни „мироопазващи“ оръжия няма да помогнат. „Трайният мир ще настъпи — казва Парамаханса Йогананда, — когато с общо съгласие всички народи по света се съберат на мирна конференция, изхвърлят оръжията си и се погрижат за бедните по цялата земя“.^[1]

Това не означава, че индивидите и страните, извършили престъпление, не бива да отговарят за действията си — но защо да не се провеждат преговори и да не се дават компенсации, преди да се пристъпи към отмъстителни, наказателни действия, които още повече задвижват цикъла на страдание и обезценяват светостта на човешкото съществуване? Защо войната е първото средство за защита?

Не проповядвам пацифизъм на всяка цена, нито малодушие, а се нареждам сред онези, които са съгласни с един от най-радикалните революционери в историята — Иисус Христос, насърчаващ ни да обичаме привидните си врагове, да благославяме хората, които ни кълнат и мразят, и да се молим за гонителите си. Нека последваме примера на Далай Лама, който се моли за китайското правителство, докато то потиска тибетския народ, а самият той и други тибетци са принудени да живеят в изгнание.

По цялата земя се разработват ядрени бойни глави, защото световните лидери са възприели Дарвиновата теория, че оцеляват само най-силните. Войната се оправдава със защита на националните граници, ресурси, работни места, обичаи и религиозни убеждения. Размириците, войните и слуховете за войни, които се разиграват на много места по света, са реакции, основаващи се на страх, жажда за власт и липса на разбиране, че всички сме едно цяло.

И все пак насред всичко това нещо се опитва да се прояви. Ако трябва да перифразирам Емануел Сведенборг, Бог остава мъртвороден, докато не решим да действаме с неговата добрина. Това добро, което вече познаваме, гърми с гласовете и в примерите на духовните революционери, чиято истина се издига над нехармоничните писъци на войната, омразата, страха и невежеството. Любовта премахва всякакви граници — физически, умствени и духовни.