Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (41) (Разгърни пълния си потенциал!)

Свобода от тиранията на тенденциите

Един от начините, по които се лишаваме от способността да изживеем състоянието на чисто наблюдение, е като се оставим на „тиранията на тенденциите“, както го наричам аз. Тя позволява на най-низшия общ знаменател да определи стандарта за успех и, разбира се, за „готиност“. Много често тенденциите определят приоритетите в живота на индивида и ни се натрапват от телевизията, радиото, вестниците, интернет и дори от списанията в чакалнята на зъболекаря, опитвайки се да ни убедят, че преди да се считаме за „успели“, трябва да се сдобием с определена марка парфюм, облекло и кола, да имаме определено тегло, по-бели зъби и високи доходи.

Сигурно сте чували или чели, че американците са най-забавляваните хора на планетата и много по-добре знаят какво закусват звездите, отколкото какво има в собствената им закуска. Тиранията на тенденциите е повсеместна. Тъй като пътувам много, прекарвам доста време по летищата, които са се превърнали в търговски центрове. Където и да се намирам — в Америка, Европа или в селца в Бразилия, Африка или Индия — мобилните телефони и други информационни средства за развлечение са навсякъде. Пазаруването обаче се е превърнало в предпочитаното занимание в чакалните на аерогарите.

На тези места обичам да наблюдавам хората и енергията, която улавям по лицата им, ми казва, че те търсят нещо, което да искат. Те пазаруват не толкова защото наистина имат нужда от нещо, а водени от несъзнателното желание да искат. Хората толкова често просто искат да искат нещо, че обикалят магазините с надеждата нещото да им се разкрие, да скочи от рафта и да обяви: „Аз съм това, което искаш да искаш!“ Така се пропуска основното — всъщност това е копнежът на духа, търсещ вътрешно удовлетворение.

Мнозина се намират в капана на този подтик, а чувството за липса идва от тихия гласец, който безспирно ни зове да култивираме желанието да бъдем повече себе си. Егото обаче се намесва и деформира това послание в желание да сграбчваме, да удовлетворяваме неговите нужди с пазаруване или други мании — с други думи, то отмъква вътрешното желание да бъдем Себе си. С развиването на все по-голяма умствена осъзнатост обаче ще сте способни да проявявате чувство за хумор, когато си имате вземане-даване с триковете на егото. Безсмислено е да пилеете сили в самообвинения, когато се хванете на въдицата му — обърнете го на шега. С това ще неутрализирате неговата псевдосила и като разкриете същността му, ще спрете да искате да искате и ще се настроите отново към тихата мъдрост на вътрешния глас.

Всяка подбуда, която не намира осъществяване в Аз-а, в неговото единство с Универсалното, ще остане неудовлетворена, защото не е била изразена с любов, щедрост, единство, цялост — схващате ми мисълта. Единственият начин да бъде задоволена е консуматорството, което е безспирен, неутолим копнеж по желанието за искане.

Ърнест Холмс го е казал толкова мъдро:

„Самият порив за лично удовлетворение е непълен, докато не намери универсален отдушник“.^[1]

Това, което човек трябва да стори, е да се обърне навътре и да попита:

„Коя е причината за съществуването ми?“

Задайте въпроса дълбоко от сърцето си, като искрено пожелаете да ви бъде отговорено кое е за най-висше добро както на вас самите, така и на всички заинтересовани. Когато го направите, ще откриете, че „универсални отдушници“ се отнася до онези качества и последвалите от тях действия, които ви превръщат в благотворно присъствие на тази земя.