Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (28) (Разгърни пълния си потенциал!)

Проследяване на напредъка

Едно от нещата, за които се оглеждаме по пътя, са „знаците“, че се справяме добре; в края на краищата, ако сме сериозно отдадени на духовната си практика, нормално е да очакваме индикатори за успех. За наше щастие вселената откликва доброжелателно, като постоянно ни осигурява тази обратна връзка.

Един сигурен знак за напредък е, че вече не се възгордяваме от похвалите, нито униваме, ако ни критикуват. Няма как да приемем лично и положителното, и отрицателното, когато сме осъзнали, че една от функциите на егото е да изисква внимание, за да продължава да усеща съществуването си. С все по-отслабващата му хватка забелязваме, че похвалите и укорите не ни засягат така, както преди.

Вторият знак за напредък е лекотата, с която искрено прощаваме на себе си и на другите. Обидата, ненавистта и желанието за отмъщение отстъпват пред състраданието и готовността да простим. Не отдаваме голямо значение на нуждата да бъдем прави и всъщност започваме да изпитваме благодарност към онези, от които сме се почувствали наранени, тъй като те ни разкриват в кои области все още сме привързани, стремим се към контрол и се противопоставяме на промяната. Освен това оставяме другите да бъдат себе си, без да изпитваме нужда да ги коригираме и манипулираме. Вече не вярваме, че те са дошли на този свят, за да ни допълват и да ни правят щастливи, защото разбираме, че никой не може да е причина за щастието ни и никой не принадлежи другиму.

Нараства и благодарността ни към хората, които са до нас, докато израстваме — а този процес може да е доста объркан — и все повече си позволяваме да бъдем уязвими и видени такива, каквито сме.