Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (40) (Разгърни пълния си потенциал!)

Нива на наблюдение

Има различни нива на наблюдение. Първо се научаваме да фокусираме вниманието и избираме върху какво да го насочим и как да вложим енергията си. Следва навлизането в медитация и дълбоки състояния на съзнанието, на които можем да наблюдаваме светостта на живота. Научаваме, че той е винаги с нас и нищо не е срещу нас.

Забелязали ли сте блясъка на нещата около вас, след като сте медитирали? Много шамани, йоги и светци виждат с вътрешното зрение астралната енергия, жизнената сила, поддържаща живота на този свят, която е невидима за човешкото око. Те са минавали през стени, появявали са се на две места едновременно и са прекарвали седмици, заровени под земята. Телата на някои католически мистици, макар доказано мъртви, са оставали неподатливи на разложение. Всички тези същества са владеели изкуството на наблюдението и в това състояние съзнателно са управлявали своята жизнена сила — това е и начинът, по който Иисус извършвал чудесата си. Тази власт над физическата сфера той имал, защото в съзнанието си бил на едно ниво с истината, че животът е енергията на Духа, кондензирана в материалния свят, който следва космичните закони. Ето как бил способен да накара тялото си да вибрира с честота, която го правела по-леко от водата, за да ходи по нея; и като влял нова сила в тялото на Лазар, го върнал към живот. Присъствието на духовно научен закон, обясняващ тези чудеса, не подкопава качеството на Иисус като напълно озарен учител. Той е постигнал цялостно себеовладяване, но не е по-различен от вас или мен. Повелята към нас е да започнем оттам, където се намираме, като се захванем с вътрешно наблюдение на истинската ни природа.

Едно още по-дълбоко ниво на тази практика идва с въпроси като:

„Къде е аз-ът, който се чувства наранен, раздразнен, изплашен?“

Медитацията и съзерцанието ви показват, че такъв аз не може да бъде намерен, защото той има само временна, тоест ефимерна самоличност. Страх, безпокойство, съмнение — това са мисъл-форми и емоции, които прекосяват ума като облаци в небето. Ако не се привързваме към тях и не ги конкретизираме в ума си, те просто ще преминат и ще се разсеят.

Рано или късно всеки от нас ще се пробуди за осъзнаването, че неговият истински Аз никога не е бил, нито може да бъде наранен, засегнат или застрашен, независимо че може да ни се струва тъкмо обратното. Това е парадоксът на живота. Както е казал Бхагаван Кришна на своя ученик Арджуна по повод природата на душата:

„Стрела не може да прониже душата, нито огън да я изгори; вода не я мокри, нито вятър я брули“.^[1]

А по-нататък в „Бхагавадгита“ четем:

„Този Аз не се е раждал, нито ще загине някога; а като се е проявил във форма, няма да умре с нейното умиране. Той е без начало, вечен, непроменлив, винаги един и същ, незасегнат от процесите, свързани с времето“^[2]

Това е описание на изначалното ни лице, на нашия истински Аз.

Целта на човешкото ни въплъщение е да разкрием божествените качества, които притежаваме, и да разсеем всякакво чувство на отделеност от силата, присъствието и любовта на Духа. От нас зависи дали ще останем под тиранията на тенденциите, или ще положим необходимите усилия да постигнем съзнанието на наблюдател на своя истински Аз. Себереализацията не може да ни бъде натрапена.