Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (21) (Разгърни пълния си потенциал!)

Еволюиралият човек разбира важността на заетостта

Еволюиралият човек знае, че незаетостта е един от най-скъпоценните дарове, които може да си даде. От личен опит той е изпитал укрепването на своята духовна коренна система, когато прекрати всякаква външна дейност и си позволи просто да бъде. Този застой му носи нови прозрения и откровения, тъй като в него дискурсивният ум забавя несекващото си бърборене.

Може би нищо друго не пречи на незаетостта ни така, както самите ние. Скоростта, с която съвременният външен свят се променя, ни кара да поддържаме своята осведоменост, затова медитацията, съзерцанието и недействието са сякаш загуба на време, едва ли не проява на егоизъм. Ако им се отдадем, чувстваме вина, защото ни е втълпено, че да „правим“ е много по-важно от това да „бъдем“. Ние стоим пред компютъра, сърфираме в интернет, проверяваме електронната поща, говорим по мобилния телефон, слушаме музика с уокмен или айпод, качваме неща в „YouТube“ и „Myspace“, сваляме музика — и всичко това изглежда толкова жизнено необходимо, че запълваме с него свободното си време, отдавайки все по-малко значение на незаетостта. В нашето общество на високи технологии недействието означава скука, докато забавлението е готино. Истината обаче е, че постоянните развлечения ни позволяват да избягаме от себе си и отлагат срещата ни с болезнените, объркани аспекти на живота ни, което означава още, че притъпяват възприемчивостта ни към прозрения, които иначе биха дали тласък на нашето израстване и съзидателност. Истинският покой е сила.

Когато решим да засадим дърво, полагаме семето в земята, където то да покълне на тъмно и спокойно място, подхранвано от веществата в почвата. Това време е жизненоважно за растежа на корените и подготвя дървото за живота над земята, където ще има дъждове, ветрове и снегове. Нашата духовна коренова система се нуждае от хранителните вещества на Необятното, за да може да присъства цялостно в житейските преживявания и да ги посрещне с възприемчивост, яснота, интуиция и увереност. Когато отделяме време за медитация, молитва, съзерцание, интроспекция и изучаване, откриваме, че радостта, покоят, любовта, великодушието, състраданието и щедростта са винаги в своя сезон.

Чрез култивирането на тези седем практики на еволюиралия човек ще ни се разкрие една напълно нова същност, едно аз, което винаги го е имало. Ще изпитваме непрестанна благодарност за простичките неща в живота и ще служим безкористно, като даваме, без да очакваме награда. Ще излъчваме състрадание и прошка, които ще благославят. Животът ни няма да е просто разрешаване на проблеми, а възторжено празнуване на смисъла на човешкото въплъщение. Винаги ще избираме щастието пред драмата, обгърнати от атмосферата на вътрешен мир и външно спокойствие. Времето за незаетост ще има основно място в живота ни и потапяйки се в него, ще чувстваме любов и ще изживяваме видения, творчески проблясъци, блаженството на медитацията и осъзнаването, че сме тук, за да празнуваме съществуванието.

Дава ни се възможността да изживеем реалността като еволюирали хора. Вътрешната власт, свобода и цялостност са наша божествена съдба. Затова да предявим правото си върху тях!