Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (23) (Разгърни пълния си потенциал!)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spritual Liberation Fulfilling Your Soul’s Potential, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4,1 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Корекция и форматиране
проф. Цвети (2010 г.)

Издание:

Майкъл Бърнард Бекуит. Духовно освобождение

Американска, първо издание

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Стела Иванова

Художник на корицата: Румен Хараламбиев

Издателство: „Изток-Запад“, 2009

ISBN: 978–954–321–582–9

История

  1. — Добавяне

Въплъщение

Точно в този момент аз поемам владичество над живота си и се настройвам на вълната на еволюционния импулс, управляващ вселената. От нивото на това съзнание изразявам благодарност, най-покорна благодарност за безчетните блага в живота си, някои от които осъзнавам, а други — не. Даващата природа на Духа се проявява във всеки аспект на живота ми и аз благодаря за своя телесен храм, който и в момента вибрира от здраве и жизнена мощ. Тази хармонична енергия тече през всеки орган, мускул и тъкан. Благодаря за красотата, която ме заобикаля. На всеки един човек в живота си казвам „благодаря“ — че ме обичаш, споделяш себе си с мен, вдъхновяваш ме и повдигаш духа ми в дни, в които не успявам да видя своята вътрешна красота. Благодаря за цялото добро, което присъства в живота ми.

От дълбините на сърцето си благославям всички същества на планетата, всички създания и елементи в природата. На север и на юг, на изток и на запад, нека всички същества се освободят от страданието и причините за страданието. Нека познаят радостта и покоя, които са отвъд разбирането на ума. Нека съществуват в благоденствие и сигурна среда и разполагат с чиста вода и изобилна храна. Знам, че тяхното добруване и моето добруване са взаимосвързани, защото всички ние сме проявления на един Източник. Затова благодаря за благата, които се изливат върху тях просто защото те са мои братя и сестри и в сърцето си желаят същия покой, състрадание, разбиране, прошка и радост, които търся и аз. В този момент ги благославям да осъществят своя най-висш потенциал още в този живот и завинаги да съществуват в хармония със своя дух.

Прощавам си за това, че невинаги съм проявявал най-доброто от себе си, както и за това, че по невнимание съм наранявал други хора. На драго сърце давам прошката си на всички, които имат нужда от нея и които смятам, че са ме обидили по някакъв начин. Усещам техния дух и знам че дълбоко в себе си те не са ми мислели злото. Прошката ме изпълва и ме освобождава от замърсяващото влияние на огорчението, ненавистта и гнева. Каквито и лоши чувства да съм таял, сега те се разтварят в пустотата, от която са дошли. С това изявление на прошка аз връщам на сърцето си неговото естествено състояние на любов и в действията си се водя от стремежа да правя добро и да служа на ближните си.

Тъмнината, в която някога вървях, бе прогонена от светлината на осъзнаването. Тази божествена светлина озарява привидните проблеми с решения, които са за най-висшето добро на всички заинтересовани. Празнувам освобождаващата истина, че Любящият разум направлява живота ми и знам, че моя майка е вселената. Нима това не е повод за тържество!

Вече не съм мрачен и сериозен, защото разбрах, че в състояние на вътрешна радост ми се разкриват нови видения, вдъхновения и решения на езика на сърцето. За това чувство сега правя място в съзнанието си и знам, че нищо в мен не възпрепятства неговия прилив. О, колко блажено е да съм обгърнат от това Присъствие, което толкова ме е възлюбило, че ме е избрало за своя форма! Колко скъпоценен е животът! С това осъзнаване аз празнувам и се обръщам с радост към всички, които срещна.

Щастието озарява пътя ми. То е моето естествено състояние и аз благодаря за него. Преди реагирах на обстоятелствата и хората драматично, но сега осъзнавам, че това не е в ничия полза. Уважението, търпението и отвореното сърце — тези са средствата, с които умело посрещам всички преживявания.

Колко е хубаво да отдъхна в Теб! Медитацията, молитвата и съзерцанието носят успокоение на душата ми и когато усетя призива на Духа да се вгледам навътре, аз откликвам възторжено. Знам, че времето за общение с моя Аз не е нещо, което трябва да бъде заслужено. Вътрешният покой е естествено състояние и аз го практикувам всекидневно.

Моята присъща цялостност сега владее живота ми, обновява духа ми, освобождава в мен величието. С готовност избягвам от консенсусното и конвенционално мислене. Вървя редом с безукорността, благородството на духа и благодарността. Тези качества не се обуславят от обстоятелствата, а са мое естествено вътрешно състояние. Знам, че съм вечно развиващо се същество и благодаря за това.