Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (148) (Разгърни пълния си потенциал!)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spritual Liberation Fulfilling Your Soul’s Potential, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4,1 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Корекция и форматиране
проф. Цвети (2010 г.)

Издание:

Майкъл Бърнард Бекуит. Духовно освобождение

Американска, първо издание

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Стела Иванова

Художник на корицата: Румен Хараламбиев

Издателство: „Изток-Запад“, 2009

ISBN: 978–954–321–582–9

История

  1. — Добавяне

Какво има в името?

С удивление съм наблюдавал как, когато опознаят по-добре своите уникални качества, някои хора искат да си сменят името с такова, което да отразява новото им, по-просторно възприятие за себе си. И така, те си избират име, най-често с чуждо звучене, за да изразят качеството, с което са се идентифицирали или което се стремят да култивират. Или когато научат повече за родословието си, някои се вдъхновяват и новото им име е свързано с аспект от личната им история.

Понякога прякорът отразява изявена черта на личността много по-точно от името, затова остава до края на живота. Все повече жени предпочитат да си запазят фамилията, когато се омъжват, и женените двойки сливат имената си с тире. Освен това вече не е толкова популярно бащата да изяви авторитета си, кръщавайки сина си „младши“, а му позволява да развие полагащото му се чувство за индивидуалност. Имената действително излъчват вибрация и това е причината, когато монасите дадат обет, да получат име, носещо енергията на духовно качество или асоциирано със свят човек. Всичко това е свързано със сложния ни танц със самоличността.

Ясно е, че когато се родим, няма как сами да изберем името си. За неговото влияние обаче ще свидетелства всеки, който като малък е бил тормозен заради начина, по който е кръстен. Като момче никога не използвах и не споменавах второто си име, защото звучеше старомодно. И не беше твърде отдавна, когато се върнах към него, воден от дълбоко уважение към моя съименник — дядо ми Франсис Бърнард, и баща ми, кръстен на баща си, които са изключително вдъхновяващо присъствие в живота ми. След като почувствах, че съм съзрял за второто си име, вече го използвам постоянно.

В научната и фантастичната литература, разглеждаща вероятното развитие на обществото в бъдещето, се говори за време, в което хората няма да бъдат идентифицирани по име, а ще им бъде даван номер. И това ако не е груба обида към самоличността! Истинската ни самоличност винаги ще е повече от номер, полова принадлежност и име, защото по своята същност ние нямаме форма и име. Душата ни познава само своята космична идентичност като еманация на Източника. Въпреки това, ей така на шега, ако днес можехте да промените името си, какво бихте избрали? Ако можехте да прекръстите децата си, какви щяха да са имената им? На какво би се основавал изборът ви?