Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (19) (Разгърни пълния си потенциал!)

Еволюиралият човек говори на себе си, а не на света

Еволюиралият човек се приема и не се опитва да бяга от себе си или да бъде някой друг, като му подражава. Той има вяра в напътствията на вътрешния глас и знае, че докато те го водят там, където все още му предстои да израства, той си остава неповторимо прекрасно изражение на Безкрайното. Еволюиралият човек не се обръща към външния свят, за да види в очите му уверение, че е достоен и приеман.

Целият ви живот може да мине в опити да убеждавате хората, че сте симпатични, стойностни и талантливи. Затова вместо да говорите на света, обърнете се към себе си. Наречете го ако щете, диалог между своето малко аз и голямо Аз. Нямам предвид да повтаряте като папагал утвърждения от рода на:

„Аз съм съвършен, цялостен, завършен“.

Между утвърждението и въплъщението на това утвърждение има разлика, затова искам изрично да подчертая, че тук говоря за култивиране модел на дълбоко упование във вътрешния Аз, за да се справяте умело с всичко, което се изправи на пътя ви. Дори целият свят да ви възхваля, ако нямате вътрешното потвърждение, което идва с осъзнаването на своята изначална доброта, вие сте изгубили собствената си благословия. Както мъдро е посочено в евангелието на Лука:

„Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди?“^[1]

Когато се чувствате критикувани, това не е външен заговор, а гласът на просяка в съзнанието ви. Познаете ли себе си като възлюбения на вселената, цялата енергия, която досега сте влагали в опити да покажете на външния свят кой сте, ще е на ваше разположение просто за да бъдете себе си.

Когато спрете да пилеете време, за да убеждавате околните, че сте достойни, ще усетите енергийния прилив, който ще можете да вложите в опознаване на своята естествена доброта. Колкото повече говорите със себе си и се вслушвате във вътрешния си глас, вместо да зависите от отзивите на хората, толкова повече ще се уверявате, че външният свят отразява точно вътрешното съглашение, което имате със себе си по отношение на своята същност. Запомнете, че еволюиралият човек говори на себе си, а не на света.