Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (7) (Разгърни пълния си потенциал!)

Началото на моя духовен път

Социалният активизъм и обсъждането на конструктивни промени в света заемаха централно място в живота на семейството ми, докато растях в Лос Анджелис. Щедростта, сърдечността и общностните ценности на родителите ми оказаха силно влияние върху мен и двамата ми братя. В гимназията аз взех участие в протестите против войната във Виетнам и в бойкоти на бизнес корпорации, които плащаха несправедливо на чернокожите; бях член на Конгреса на чернокожите работници и сред учредителите на комитета „Хариет Тъбман“ в колежа. Във всички тези и други обществено приемливи дейности през 60-те и 70-те години участвах с ентусиазъм. Семейството и приятелите ме познаваха като агностик, затова неортодоксалните ми духовни интереси бяха изненада колкото за тях, толкова и за самия мен.

В началото на 70-те учех микробиология в Южнокалифорнийския университет — време, когато пушенето на марихуана беше нещо нормално. Докато учехме за психичните болести, започнах да се питам дали отзвуците от видения, преживени от мен в детството, говорят за патологични проблеми. Намалих пушенето с надеждата, че картините и гласовете ще изчезнат — те обаче се засилиха.

За да си покривам разходите, реших да продавам марихуана. Не след дълго разпространявах из Вашингтон, Атланта, Нашвил, Ню Йорк и Лос Анджелис.

Нещо обаче се случи и вече нямаше как да пренебрегвам това, което ставаше в мен, или да го отдавам само на тревата. В продължение на около година често бях имал един и същи сън — трима мъже ме гонеха и аз винаги се събуждах, преди да ме хванат. Всеки следващ път обаче те се приближаваха все повече; и една нощ ме хванаха. Докато се съпротивлявах, с крайчеца на окото си виждах малка шатра със стотици познати хора, които чакаха на опашка да влязат. Закрещях за помощ и те погледнаха към мен, но един по един ми обърнаха гръб. Изведнъж двама от мъжете ме притиснаха здраво, а третият ме прободе с нож в сърцето. Болката беше ужасна. Аз извиках — и умрях.

Когато се събудих от тази смърт, се усетих изпълнен и заобиколен от величествено присъствие, което като човек с агностични наклонности оприличих на Любов-Красота. Беше чувство на безусловна любов, която пронизваше духа ми и оживяваше всичко наоколо. Човекът, който толкова години беше отричал своята връзка с Вездесъщия, беше мъртъв — никога вече нямаше да мога да вляза в кожата му. Започнах да изучавам и източна, и западна духовност и мистика. Открих, че като махнем културите, историите и догмите на религиите, остават принципи и практики, които са много сходни и пораждат чувство за единност, заличавайки усещането за отделеност от Цялото.

Развълнуван от това откритие, изгубих желание да използвам и да продавам марихуана. Реших да зарежа този бизнес — но не преди да уредя продажбата на последната доставка, която току-що бях получил. Дотогава никога не бях складирал марихуаната вкъщи. Този път направих изключение и преди да успея да я разпродам, някой ме издаде и ме пипнаха.

Обвиненията бяха сериозни и ме заплашваше доста дълъг престой в затвора. Добронамерени приятели ми даваха съвети, от „признай си сам, за да не те обвинят в нещо по-тежко“ до „вземи си парите и бягай от страната“. В моето съзнание обаче нищо от това нямаше смисъл, защото някогашният дилър беше мъртъв — духовната трансформация беше направила от мен нов човек и дълбоко в себе си аз знаех без капка съмнение, че това ново аз няма да отиде в затвора.

Ден след ден седях в съдебната зала и четях духовни книги, докато съвсем неочаквано адвокатът ми не излезе с някакъв много убедителен аргумент, свързан с техническа формалност. Съдията повика защитниците на двете страни на събрание в кабинета си и отложи делото с три дни. Когато на четвъртия дойдох, случаят беше приключен.

Съдията обаче имаше лично послание към мен и след като ме призна за невинен, той ме привика и строго ме предупреди:

„Млади човече, този път имаше късмет, но се надявам никога повече да не те видя в моята зала“.

Погледнах го право в очите и отвърнах:

„Бъдете сигурен в това“.

Коленичих на пода и тържествено си обещах от този момент до края на живота си да служа с отдаденост на Любов-Красотата в света.

Напуснах съда с огромно облекчение и докато шофирах към къщи, дишах дълбоко, а сърцето ми преливаше от благодарност. Когато слязох от колата и тръгнах към входната врата, сякаш магнит привлече вниманието ми към ветропоказателя в съседния двор. Силата на следобедния бриз поддържаше стрелката му встрани от мен. Приковавайки поглед върху ветропоказателя, наум изрекох:

„Ако вътрешното ми преживяване наистина е това, което вярвам, че е, нека ветропоказателят се обърне към мен…“.

И преди да съм завършил изречението, той се завъртя и спря стрелката си право в моята посока. Любов-Красотата ме прониза до дъното на душата ми и аз предадох живота си напълно на нейното светло, трансформиращо присъствие. Осъзнах, че обстоятелствата на външния ми живот започват да се съгласуват с вътрешната трансформация, началото на която беше дал повтарящият се сън отпреди година. Нямах нужда от повече знаци!

Гмурнах се във водите на духовното, като медитирах, съзерцавах, молех се, посещавах семинари, ходех на поклонения и изучавах източна и западна мистика, метафизика и наука. Изпитах екстаза на съзнателното общение с Любов-Красотата, която е животът във вселената, и в него добих пълното осъзнаване за собствената си трептяща живост. Посветих съществуването си на тази Любов-Красота и с пълно упование в добротата й я оставих да ме води. Научих, че това, което ми се случва, не ме прави специален и че всички ние рано или късно се пробуждаме за истината, че сме много повече от плът, кости и ум.