Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (37) (Разгърни пълния си потенциал!)

Въплъщение

В този момент се издигам в съзнание на тържество и благодарност за разбирането, че с предаването си на истинската Реалност тя все повече се проявява в живота ми и все по-крепка е хармонията ми с това, което Е. С непринудеността на дете аз прегръщам Реалността и тя ме прегръща.

С вътрешното си ухо чувам каква е ролята, която трябва да играя във всяка сфера на живота, и като се предавам на този напътстващ ме глас, не губя своята индивидуалност, а се избавям от влиянието на егото, което иска да се възвеличи. Затова се обръщам с пълна вяра към Присъствието в мен и го чувам да казва:

„Когато съсредоточиш вниманието си върху онова, което е истинско, ще съзреш изначалното си лице, своята присъща Цялост“.

В чувството си на индивидуалност знам, че съм неотделен от Цялото. И знаейки, че съм неотделен от Цялото, заявявам, че имам всичко, което ми трябва, на всяко ниво от моето съществуване. Усещам присъствието на божествения покой, божествения ред, изобилието, здравето, жизнеността и сигурността, на хармонията и съзидателността. Имам смелостта да приема това и с убеждение свидетелствам за присъствието на живия Бог в мен и около мен. Това е Реалността, на която се опирам, знаейки, че тя превъзхожда всички модели на липса, ограничение и недостатъчност. Божественият живот — моята истинска същност — е отвъд всички диагнози и прогнози. В този момент слагам ново начало и пристъпвам в Реалността.

Оказвам почит на целостта на моя дух и призовавам всичко добро, което предстои — приветствам следващия етап от еволюцията си и решително приемам да изразявам истинския си Аз. В измерението на свещеното „да“ всяка моя клетка и орган, всяко действие и функция на тялото, ума и духа ми постигат цялост. Всички мои взаимоотношения са пронизани от безусловна любов, състрадание, радост и съдържание.

Дисциплината се превръща в щастие, защото осъзнавам, че тя ме води към свободата. В периоди на благополучие и на предизвикателства медитирам, без да се привързвам към плодовете на тази практика. Каквато и да е нейната атмосфера, на мир или на безпокойство, това е любовта, която предлагам на Духа. Сядам да практикувам, защото обичам да правя това, не просто за да спечеля нещо или да изживея духовна еуфория. Медитирам, за да прекрача прага на свободата, където знам, че ще ме приветства вселюбящото Присъствие.

Продължавам да вървя по своя път и с радост изпълнявам ролята си, без да се привързвам към резултатите от действията ми — тях аз предлагам на Духа в жест на любов. Покланям се пред Реалността на живота, която е в мен и кара сърцето ми да тупти, дъхът да влиза и излиза от тялото ми, а то да се движи от едно място на друго. За това и още много, много, съм неизразимо благодарен и оставям всичко просто да бъде.