Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (33) (Разгърни пълния си потенциал!)

Да приемем ролята на истинския АЗ

Когато започнем да изпитваме клаустрофобия във филма си, тя е знак, че сме надраснали ролята си, и ни кара да се запитаме какво всъщност ни е дадено да бъдем. С нов и по-ясен поглед можем постепенно да се отърсим от фалшивото чувство за важност на егото и да приемем доживотната си роля — тази на истинския Аз. Преходът от егото към същността изисква дисциплина, която притежават всички добри актьори. Хубавата новина е, че рано или късно дисциплината се превръща в „блисциплина“^[1], защото благодарение на нея изпълняваме ролята си с достойнство, интегритет, изящество, страст и дълбоко удовлетворение.

Често обаче дори когато знаем, че е време да се откажем от дадена роля, ние отлагаме, получавайки пристъп на „парализиращ анализ“. Симптомите включват безкрайна и безмилостна атака от въпроси като: „Ами ако следващата роля не ми хареса? Ако от мен се искат усилия, на които не съм готов? Ако никой не ме хареса в новата ми роля?“ Това е моментът да седнем, да се свържем с вътрешния си сценичен дизайнер и да изкараме реквизита на самодисциплината.