Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (65) (Разгърни пълния си потенциал!)

Въплъщение

Точно тук и сега встъпвам в духовното измерение на безусловна любов, покой и яснота. В светлината на тази яснота съзнанието ми е в съзвучие с универсалния закон. С цялото си същество се разтварям и приветствам тези качества като свои житейски закони.

Приемам безрезервно, че изобилието е резултат от закона за обръщението. Колко се радвам да зная, че то е естествена част от моята същност! С това съзнание аз мисля и действам, и сърцето ми копнее да раздава. Споделям ресурсите си, напълно убеден, че източникът им е неизчерпаем. Колко великолепна е практичността на това осъзнаване!

Аз живея в тайната обител на Всевишния, Първопричината, моя Източник. Стъпил здраво на земята и със сърце, устремено към небето, оживявам, възвисявам и заземявам своята вътрешна екология. Универсалните закони, според които направлявам живота си, ми се разкриват напълно. С благодарност виждам областите, в които трябва още да израствам, и ги приветствам. Признавам, че всичко, което ми е нужно, за да трансформирам съзнанието си, е в мен. Виждам също така областите, в които Духът работи чрез мен, и за това благодаря смирено.

В този момент се свързвам с вечно разширяващата се сфера на Духа и с това присъствие ставам едно. От този Източник произхожда съществуванието — и така нареченото добро, и така нареченото лошо. В божествения ум подобни разграничения няма — ето че сега те се стопяват и в моя ум. Има го живота, живота във всички негови изражения. Колко прекрасно е да гледам с яснотата на вътрешния взор! Колко скъпоценно е това човешко въплъщение!

Поемам пълна отговорност за живота си с изящество и лекота, знаейки, че той е божествено изражение, че аз съм индивидуализирано проявление на моя любим Бог, на радостта, на живота, който е навсякъде. В това Присъствие знам, че е невъзможно да пропилея тази своя инкарнация, защото намерението ми да се пробудя е искрено. Прощавам си по-грешните стъпки по пътя, съзнавайки, че те са неизбежни на всички етапи от израстването. Почитам, уважавам и приемам себе си. И същото състрадание, което показвам към себе си в своя процес на еволюция, аз изпитвам към всички останали. И както правя в сърцето си място за себе си, така побирам в него и моите братя и сестри по земята.

Законите на моя живот са хармонията, щедростта, мирът, мъдростта, състраданието и служението — такъв е пейзажът на моята вътрешна екология и за него аз благодаря. В това пространство има място за всички мои аспекти, включително онези, които очакват трансформиращо въздействие на духовната ми проницателност и отдаденост на израстването.

Докато седя, потънал в тишината на Аз-а, дишането и пулсът на сърцето ми се забавят. Храносмилателната ми система релаксира. Тялото ми е в хармония с Цялото. Аз живея и се движа в него, част съм от него. Погълнат съм от вихъра на себепредаването и плувам в море от божествената подкрепа и любов, които ме изпълват със сила и познания. Ходя по водите на това съзнание. В огледалото на медитацията виждам изначалния си облик, присъщата ми красота и доброта. Каква сладост! Каква нежност! Колко уязвим съм за Духа!

Думите, които изричам, не влизат в битка, нито в спор с миналото или с бъдещето, а обгръщат точно този момент на осъзнатост. Прониквам през илюзията на този свят и пристъпвам в светлината на божественото разбиране. Приемам и заявявам, че за всичките ми потребности се е погрижила Вечността, Божията добрина, която заявява себе си в живота ми, като живота ми. Това е житейският закон, който следвам с благодарност.