Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (77) (Разгърни пълния си потенциал!)

Въплъщение

Колко удивителен, прекрасен и съвършен е Духът! Свято е присъствието му, което се изразява в мен, чрез мен и като мен. Признателността ме изпълва и бликва от сърцето ми. Насочил взора си навътре, си давам възможност да видя Реалността, която няма име, нито форма. Усещам и познавам енергията на присъствието й и знам, че тя е с мен тук и сега — в туптенето на сърцето ми, във влизащия и излизащия дъх и съвършеното функциониране на тялото, ума и духа ми. С това осъзнаване приемам своето освобождение още сега. Не утре — сега.

В този момент изричам и прегръщам духовната идея, че във всички аспекти на живота аз обитавам земята на изобилието. Там, където откривам мисъл-форми на липса и недостиг, трансформирам енергията им в изобилие. Съзнанието си издигам в божествената сфера на вечно разгръщащото се добро.

Тревогите, които съм имал за здравето си, сега преобразявам в осъзнаването, че съм цялостен, завършен. Всеки орган изпълнява специфичната си функция в поддържането на телесния ми храм.

Чувствата на гняв, неприязън и обида напълно се трансформират в състрадание, любяща доброта и прошка към мен самия и към другите. Щедростта, която изпълва сърцето ми, изразявам без резерви. Виждам взаимоотношенията си наситени с енергията на пълноценност и духовно израстване.

Съзидателната си способност проявявам, като давам воля на своите таланти и умения. По този начин знам, че въодушевявам, насърчавам и вдъхновявам всички, с които общувам. Ако преди съм бил в съзнателно или несъзнателно съглашение с посредствеността, сега го анулирам. Виждам нещата по нов начин, защото се водя не от малкото его, а от космичния Аз. Приветствам в себе си по-дълбоките измерения на съзнанието за все по-пълно съществуване.

С осъзнаването, че всичко е енергия, виждам светлината й навсякъде. Знам, че това е жизнената сила във всяко растение и животно, в морските създания, планините, камъните, дори пръстта. Няма нещо, което да не носи енергийната същност на Духа. Тя е и моя съкровена същност, природата на моя Аз. С това Присъствие аз съм едно и то ми разкрива следващото ниво на вечно еволюиращото в мен съзнание. Всяка досегашна пречка към себепознанието се разтваря в моето общение с Източника на всичко, което Е.

Така, както животът не скрива нищо от мен, аз не скривам нищо от живота. Дълбоко благодарен съм за това човешко въплъщение, за възможността да хармонизирам тялото, ума и духа, да съединя небето и земята. Знам, че обичам човечеството, обичам своето семейство, приятелите и привидните си врагове, защото в тях виждам проявление на Духа.

И така, от дъното на сърцето си аз казвам благодаря: Благодаря ти, Живот! Благодаря ти, чист Дух, за безусловната любов, състрадание и нежност, с които ме обгръщаш!

Изпълнен с тази признателност, заявявам намерението си да се преобразя в своя истински, цялостен Аз.

Във всички мои взаимоотношения сега виждам да се проявява Божията любов. Светът ми отвръща с песен; това, което чувам, е:

„А, ето те най-после, търсих те. Исках да се изразя чрез теб, чрез твоя гений. Чаках те да се събудиш, да събудиш гениалността си. Чаках те да се събудиш за любовта си и да я изразиш, да излееш радостта си. Ти си моят възлюбен, от когото съм много доволен. Чрез теб се изразявам“.