Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (27) (Разгърни пълния си потенциал!)

Към трансформацията

Трансформацията, която изгаря старите модели на мислене и действие, изисква от нас дисциплинирана отдаденост. Първата стъпка е да вкореним мотивацията си в съзнателното намерение да се развиваме — това е духовният гръбнак, който ще ни даде силата да понесем честното вглеждане във вътрешното огледало. Чрез всички взаимодействия и обстоятелства в живота ни вселената постоянно ни показва в кои области ще е за наше еволюционно добро да променим нагласата, възприятията, схващанията, представите и убежденията си. Ето защо трябва с готовност да застанем пред трибунала на собствената си интроспекция, проявявайки състрадание и любяща доброта към всичко, което открием. След това трябва да сме подготвени килимчето на установените модели да бъде издърпано изпод краката ни и въпреки че усещането не е особено приятно, духовният воин разбира предимството на свободата от егото и неговите трикове.

Когато за пръв пък използваме билета към трансформацията, имаме чувството, че се возим на свръхскоростен духовен експрес, в който искаме да останем колкото може по-дълго. Усещането е блажено и цялата енергия, която преди сме влагали в това да „играем на сигурно“, да контролираме положението, сега потича свободно. Започваме да дишаме по-дълбоко и релаксираме, създавайки пространство за появата на прозрения и откровения, на онези „Аха!“ моменти. Колкото и неустоимо да е усещането, целта не е да се омайваме, а да постигнем освобождение. Трансформацията идва с изоставянето на ограничаващите убеждения и мисловни форми като: „Твърде стар съм да се променям“, „Цветът на кожата ми пречи“, „Родителите ми никога няма да ми простят, че съм поел по друг духовен път“, „Липсва ми образованост“, „Това е просто лошата ми карма“, „Явно така е рекъл Господ“ или „Днес съм прекалено зает, за да медитирам“ — това са все оттренирани оправдания, които използваме, за да не полагаме усилия да се развиваме.

Искреното намерение за трансформация действа приканващо за духовната светкавица и когато тя ни порази, виждаме с кои свои навици сами се саботираме и какво трябва да изоставим, за да се издигнем на следващото ниво на съществуване. Когато изникнат предизвикателства и ние ги посрещнем с абсолютна вяра във вселенското добро, в процеса на трансформация получаваме осезаеми доказателства, че сме на прав път. Вярно е, че ни чакат сметки за плащане или може би има неща, които се случват в телесния ни храм, на работата или във връзката ни — когато обаче с дълбоко упование се предадем на еволюционния тласък на живота, получаваме мъдрото познание, че обстоятелствата, които определяме като трудни, и тези, които наричаме щастливи, са в еднаква степен части от пътуването. Дори да ни изглежда другояче, в извършването на личната трансформация и откриването на истинската си същност ние не сме сами — всичко във вселената действа в подкрепа на себереализацията ни. Във всеки миг на своето съществуване ние сме в невидимата прегръдка на върховната безусловна любов, състрадание и неизмерима милост.