Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (12) (Разгърни пълния си потенциал!)

Еволюиралият човек

Помогни ми да съм търпелив в тревогите, да бъда хладнокръвен в спора, ако непреклонен съм, ме изпълни с любов и с прошка, ако другият греши.

Моделите на мислене и действие се развиват в хода на живота. Едни от тях ни помагат, докато други работят против нас — но всички те влияят върху качеството на живота и взаимодействието ни със света. Ако честно се вгледаме в моделите на всекидневието си, ще забележим как от момента, в който отворим очи, до момента, в който си легнем, действаме на основата на един неизменен принцип — повторението. Когато спим достатъчно дълго на едната половина на леглото, тя става „моята страна“. Дори да спим сами, пак си имаме „моя страна“.

Осъзнаем ли моделите, които сме създали, можем да ги преразгледаме и да предприемем промени, ако се налага — или да го направим просто за да поддържаме ума си гъвкав и да тренираме съзнателно способността си да правим избор. Защото както ни е дадена силата да създаваме модели, така сме способни и да ги променяме; и когато решаваме кои от тях да останат и кои да си отидат, ние упражняваме свободата си. Всичко е въпрос на разбирането, че притежаваме власт над живота си — както е казано в Библията: „И Нему бе дадена власт, слава и царство […]; владичеството Му е владичество вечно“.^[1]

Всички ние сме царе и царици, които седят на трона на съзнанието и управляват живота си. Когато овладеем своите мисли и действия, заживяваме свободни от оковите на механичното съществуване. Това владичество ни отвежда в измерение, в което практикува еволюиралият човек.

Реалността властва над илюзията и вие сте създадени, за да овладеете своите илюзорни, мимолетни мисловни форми. От степента, в която правите това, зависи дълбочината на разбирането ви за казаното от Иисус:

„Разгледайте полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!“^[2].

Колкото повече ставате владетели на себе си, толкова по-голяма е увереността ви, че изобилието, здравето, любовта и съзидателността, които са ваше рождено право, ще разцъфтят в живота ви и ще ви украсят, както лилиите в полето получават всичко, което им е нужно.