Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (188) (Разгърни пълния си потенциал!)

Активност на душата в тъмната нощ

Макар да изглежда по-естествено да отхвърлим това преживяване, ако го направим, ще е за сметка на дълбоко пречистване на съзнанието. Увиснали в пространството между два свята — на досегашното си съществуване и на следващото ниво на осъзнаване — се питаме дали духовните ползи ще могат да компенсират изтощителните усилия да продължаваме напред. Когато дълбоко се предадем на духовния живот, се изправяме пред откритието, че каквото и да мислим, че знаем, в действителност знаем много малко. Все едно сме си легнали с мисълта, че знаем нещо, а на сутринта казваме: „Ами аз… аз не знам нищо“. Това е ръкавица, хвърлена в лицето на егото — а нали помните, че лошият ден за егото е добър ден за душата!

Може да сме прочели стотици духовни книги, да сме седели в нозете на много духовни учители и да сме посетили всички известни духовни места, но вътрешно да не сме осъзнали особено много; или да сме се отдавали на интелектуални метафизични разговори с чувството, че сме образец на духовното познание. За свое щастие може би сме стигнали мъдрия момент, когато сме достатъчно смирени да признаем, че все още знаем много малко. Това е така нареченото „позитивно незнание“, защото показва вътрешна нагласа на откритост и чувствителност, на съзнателно приемане, че до себереализацията има още път — и че всъщност пътуването е безкрайно.

Важно е да се разбере, че тъмната нощ не е свързана с външни проблеми, например когато нещата не вървят според желанията ни и егото се чувства неудовлетворено, защото законът за привличането не иска да подейства. Да речем, че не сме получили ролята, за която сме се явили, или изоставаме с наема; не са ни одобрили за заема, на който сме разчитали, или подходящият човек не се появява в живота ни — това не са тъмните нощи, за които говоря. Аз имам предвид дълбоките движения в съзнанието, които разплитат възлите на егото, преживявания, които в буквалния или преносния смисъл на думата ни карат да паднем на колене и като минем през привидно разпадане, да се родим за целостта си на по-високо ниво на съзнание.

Тъмната нощ разкрива тайната активност на душата, на която външните обстоятелства са само симптом. Нейните уроци са дар, приближаващ ни към духовното пробуждане. И тъмнината, и светлината участват в пътуването ни. Тъмнината е дълбочината на духовния потенциал, скрит в пустотата на безкрайните възможности. Светлината е проявлението на този потенциал във външното пространствено-времево измерение.