Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (39) (Разгърни пълния си потенциал!)

Недвойствената практика на наблюдението

Наблюдението е състояние на съзнанието, в което имаме чисто възприемане за нещата. Егото се оттегля и сякаш за пръв път долавяме вкуса на Реалността. Изправени лице в лице с това, което е, не изпитваме нужда да го преправяме или филтрираме.

Представете си какво бихте преживели, ако си зададете дзен-будисткия коан „Какво е било лицето ми, преди да се родят родителите ми?“. Призовавайки вселената да отрази изначалния ви облик, вие всъщност казвате: „Покажи ми величието, което притежавам от самото начало на съществуванието“. Без никакви предварителни очаквания как ще изглежда това вътрешното зрение добива фокус и отърсвайки се от прашинките и песъчинките на външната илюзорност, вие започвате да наблюдавате с безукорна яснота от своя център. Виждате, че сте в съюз, в свещен пакт и съглашение с превъзходните достойнства, закодирани в духа ви — любов, красота, ред, хармония, мир, мъдрост, състрадание, съзидателност, благородство, радост, с всички недвойствени качества, които ви принадлежат по рождение.

В това скъпоценно човешко въплъщение всички сме кандидати за просветление. Красотата на живота във физическо тяло е възможността съзнателно да съзрем своя истински Аз. За да постигнем обаче това пробудено съзнание, трябва да го пожелаем, както удавникът копнее за глътка въздух. Помислете върху следното: нима търсенето на смисъла на съществуването не заслужава времето и вниманието ви? От двадесет и четирите часа на деня със сигурност можете да посветите една двадесет и четвърта на запознаването с вашия съкровен Аз.

Някои считат това за интровертност в крайна степен — терминът, добил популярност през 60-те години на XX век с навлизането на медитацията на запад е „взиране в пъпа“^[1].

Те обаче не са осъзнали, че в случая не става въпрос за интерес към себе си, а за интерес към съществуванието.