Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (14) (Разгърни пълния си потенциал!)

Еволюиралият човек благодари за онова, което повечето хора приемат за даденост

Еволюиралият човек благодари за живота, за разума, обитаващ неговия телесен храм и природата, за всичко онова, което повечето хора дори не забелязват, погълнати от всекидневието си. Благодарността е израз на смиреност — признание, че още преди да сме го поискали, доброто ни е дадено.

Благодарността включва и уважение към онова, което егото би нарекло „лоши новини“, предизвикателните обстоятелства, идващи в живота, за да ни събудят. Хората, които не осъзнават светостта на всички проявления на съществуванието, живеят с цялостна нагласа на оплакване, самосъжаление и оправдание и усилено се стремят да променят нещата и хората, които ги заобикалят, вместо да променят себе си.

Преди около две години в един от курсовете в нашия университет за трансформация подканих студентите да дадат предложения за молитва. Дона, която страдаше от бъбречна недостатъчност, се изправи и пожела да се помолим да я преместят по-напред в списъка на чакащите за бъбречна трансплантация. Всички откликнаха с готовност и останаха учудени, когато им предложих да подходим по друг начин.

„Защо да не работим за излекуването на бъбреците, които вече имаш, Дона?“ — попитах аз. Тя отговори, че нямам представа от болестта й, която е толкова рядка, че в почти всички случаи е нелечима; и ни призова да приемем първоначалната й идея, тоест да се молим за преместването й в списъка.

В този момент внезапно се сетих за история, която Алън Уотс разказва за това как се учел да „чака“ и да използва за медитация моментите на застой. Затова отново предложих, докато „чакаме“ да я придвижат по-нагоре в списъка за трансплантация, да експериментираме в лабораторията на молитвата и да видим какво можем да направим за настоящите й бъбреци. Дона въздъхна с облекчение и каза:

„Добре“.

Тогава се обърнах към целия курс с въпроса:

„Колко от вас се събудиха тази сутрин и благодариха за безукорното функциониране на бъбреците си?“

И им възложих задачата да благодарят всеки път, когато отидат в тоалетната, като едновременно с това отправят молитва за бъбреците на Дона. (Молитвата няма запазено място в определена стая от къщата, църквата, джамията или синагогата. Тоалетните помещения са идеални за целта.) Приканих Дона да благодари за живота си и за всички начини, по които храмът на тялото й служи; освен това й дадох за домашно всеки ден да чете от „Наука за ума“ на Ърнест Холмс, където специално се разглежда лечението на бъбреците.^[1]

Нямах представа дали Дона прилагаше принципа на благодарността, нито как й въздействаше четивото — няколко месеца по-късно обаче тя ми съобщи през сълзи, че бъбреците й изведнъж възвърнали нормалното си функциониране и това силно бе озадачило същите онези лекари, които й бяха предписали трансплантацията като единствената възможност да живее. Днес, две години по-късно, бъбреците на Дона си работят все така нормално и тя продължава да благодари за неща, които повечето хора приемат за даденост. Както е казал Майстер Екхарт, доминиканският монах и мистик:

„Човек до голяма степен може да бъде определен от отношението му към благодарността“.

И вдъхновен от силата й, той добавя:

„Ако единствената молитва, която сте изричали в живота си, е била «Благодаря ти», това е достатъчно“^[2]

Еволюиралият човек благодари.