Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (122) (Разгърни пълния си потенциал!)

Съвършено практичен начин на живот

Иисус ни насърчава да се молим в уединение, като казва: „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая, и като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно“^[1].

Смисълът на тази духовна инструкция е да отделяме време, в което да оставяме настрана грижите на всекидневието, и като затворим вратата на петте външни сетива, да влезем в общение с Духа „тайно“, тоест в самата „душа“ на съзнанието. (Освен това можем да последваме и примера му да се оттегляме в усамотение за по-продължително време, отдавайки се на духовните си практики.) Отначало повишената осъзнатост се проявява най-вече по време на медитация, но след време започваме да живеем, да се движим и наблюдаваме света от това състояние. Резултатите от практиката ни се проявяват най-ясно, когато приключим с медитацията и се върнем към всекидневието.

Може би на пръв поглед не изглежда така, но да живеем като пробудени е най-практичният начин на съществуване. В нашето общество, обсебено от желанието за осведоменост и забавление, това може да е непривлекателна и досадна, дори плашеща перспектива. Днес е практически невъзможно да отидем на автомивка, на заведение, летище, преглед или дори в обществена тоалетна, където да няма телевизор — в случай че прекараме там по-дълго време, което трябва да запълним. Медитацията може да изглежда като нещо „извънземно“, занимание, достойно за вниманието ни едва когато многобройните изисквания на живота понамалеят — аз обаче настоявам, че духовната пробуденост е най-практичният начин на живот. Само тогава можем да живеем, както е живял Иисус, без грижа „за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не е ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?“.^[2]

Това не означава да пренебрегваме своите отговорности в света, да не се стремим да удовлетворяваме физическите си потребности и тези на близките ни или пък да забравим за изобилието и красотата. Ако Иисус живееше с нас днес, той без съмнение би адаптирал аспекти от учението си така, че да паснат на нуждите на живота в XXI век, без обаче да разводни есенцията, изразена в думите „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда; и всичко това ще ви се придаде“^[3] — послание за начин на живот, лишен от безпокойство.

Иисус е знаел, че най-практичният начин на съществуване е да поставим Бог на първо място, да направим медитацията и молитвата свое основно всекидневно занимание, да се уповаваме на неизменния Дух и неговата доброта и така смело да вървим напред през неизбежните превратности на живота.