Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (34) (Разгърни пълния си потенциал!)

Блаженството на дисциплината

От личен опит знаем как дисциплината често предизвиква в нас автоматична съпротива. Самото звучене на думата не ни харесва, може би защото я свързваме с ранното ни възпитание и образование. Една здравомислеща представа за нея обаче ще ни бъде особено полезна в областите, в които сме решени да се променим. Дисциплината е практическо изражение на любов и уважение към себе си и води към свобода.

Да речем например, че сте решили да включите във всекидневието си медитацията преди работа. Изключително доволни сте от резултатите — тя ви дава яснота, стабилност, сила и общение с вътрешния Аз. Ето защо сте готови да положите необходимите усилия, за да я направите всекидневна част от сутрешната си програма. Всичко върви отлично, докато един ден партньорът ви казва, че не може да заведе децата на училище и трябва да го заместите за няколко седмици. Сутринта, вместо да станете малко по-рано, за да имате време и за новото си задължение, и за медитацията, вие си казвате:

„О, днес нямам желание, освен това имам нужда от почивка“.

Какво се е променило? Разсъжденията под влияние на емоциите са оправдали решението ви да пренебрегнете своята вътрешна потребност от медитация всяка сутрин.

Самодисциплината има силата да ви издигне над разсъжденията, породени от временни емоции, и да ви подтиква по пътя към свободата. Помислете колко изпълнени със сила сте се чувствали, когато вместо да се поддадете на синдрома „Нямам желание“, сте уважили ангажимента, поет пред себе си. И какво означава да нямате желание в случая? Комбинацията от любов към нещо и готовността да направите необходимото, за да го практикувате — тоест да проявите дисциплина — води към свобода.

Умелото прилагане на дисциплина е основна предпоставка за успеха във всяка област от живота. Използвана по духовния път, тя е точно изкуство. Думата дисциплина идва от думата disciple, „ученик, последовател“. Харесвам онова, което казва за дисциплината Ошо:

„Да бъдеш ученик означава да усвоиш дисциплината да бъдеш себе си, да бъдеш своето истинско аз“.^[1]

По време на една от срещите ми с Негово Светейшество Далай Лама имах рядката възможност за малко да остана насаме с него. За мен той е прекрасен пример за свободата, произтичаща от практикуването на дисциплина. Въпреки че е принуден да живее в изгнание и трагичните обстоятелства в родния му Тибет го натъжават, той излъчваше огромна любов, мир и радост. Всъщност успях да направя страхотна снимка на него и съпругата ми Рики. Докато двамата се опитваха да изглеждат по-сериозни, аз извиках на Рики: „Погледни към Далай Лама и изпей: «Здрасти, Далай! Радвам се да те видя, Далай!»“ Те започнаха да се смеят неудържимо и тогава ги снимах. И в двамата успях да уловя спонтанния смях на Буда. Рики беше малко разочарована, защото искаше „духовна“ снимка; за мен обаче не можеше да има нещо по-съвършено от смеха на чистото присъствие.

Това, което ме възхити, беше как Далай Лама открито изразяваше чувствата си към тибетския народ и съпреживяваше страданията му, а в следващия момент лицето му се озаряваше от трансцендентна усмивка. Дори докато изказваше несъгласие със случващото се в страната му, той оставаше свободен от капана на емоциите. В своята мъдрост Далай Лама осъзнаваше, че животът е поток и тези, които днес страдат, утре може да бъдат свободни. Той виждаше Реалността през булото на привидното и според мен това до голяма степен се дължи на всекидневното му медитиране, което му помага да обитава простора на вътрешната свобода. Докато се намираше в това измерение, той съумяваше да откликне със състрадание на тежките обстоятелства, в които живееше народът му, и не отричаше нито физическата реалност на случващото се в Тибет, нито вътрешната Реалност.

Работата, която сме призвани да извършим, не е по-различна от тази на Негово Светейшество Далай Лама — ние също сме кандидати за просветление, за откриване на чистата Реалност. Вътрешната дисциплина на медитацията ще ни помогне да пробием плътността на триизмерния свят и да заживеем истински свободни.

Всеки от нас има избор да включи дисциплината на свободата в сценария на всекидневието си — и ще постъпи мъдро, ако го направи, тъй като подобна практика укрепва духовния гръбнак. Както следваме дисциплината, нужна, за да постигнем професионалните си цели, така трябва да се отдадем на онази, която благоприятства духовното ни търсене. Понякога обаче, стане ли дума за духовна дисциплина, егото се наежва, защото се чувства предизвикано, дори застрашено в своето пълновластие. То погрешно смята, че свободата означава да прави каквото поиска и когато поиска. Надутото его не иска да бъде разкрита истинската му същност на автор на роли, основаващи се на страха и илюзията за аз, отделен от Цялото.

Когато искрено се заловим с духовна практика, зарязваме реквизита на егото, готови да внесем на сцената си нови вътрешни и външни декори. Мислите, думите и действията ни стават възможност да отразяваме Реалността. В края на краищата, ако я няма Реалността, не би съществувал и филмът! Всичко, което искаме да постигнем чрез духовната дисциплина, е да се освободим от привързването и да живеем в осъзнаване на Божествената светлина, без която не би съществувал филмът, наречен живот.

Независимо на кой етап от своята еволюция се намираме, винаги можем да навлезем в измерението на Реалността. Наречете го възраждане, изкупление, възкресение, преображение — терминът няма значение. Избирайки дисциплината, казваме „да“ на избавянето от ограничените роли, които са ни дали обществото, семейството, религията и образованието, и приемаме ролята, написана за нас още с раждането на вселената — да бъдем своето истинско Аз.