Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (186) (Разгърни пълния си потенциал!)

Как да изкараме нощта — едно светло виждане за тъмната нощ на душата

Остани несломим, когато не виждаш надежда и стремлението ти подмятат черни вълни. Радостта обитава душата ти — затова стани и кажи: Господ ми стига.

Малките букви в „рекламата“ на духовното пробуждане не могат да минат без онези периоди, познати като „тъмната нощ на душата“. Тази заключителна глава ще разкрие колко духовно благотворна е тъмната нощ за дълбоко отдадения на себереализация човек.

Тази нощ не прилича на никоя друга. Тя е неизбежна и дори привлекателна за онзи, който истински желае да бъде докоснат и трансформиран от Духа. Чувството, че сме попаднали в бездна, може да продължи секунди, дни, седмици, години. Близките и приятелите ни не разбират какво изживяваме и както и да се опитат да ни помогнат, не могат да заглушат отчаянието ни. Духовният път, който следваме, е станал скучен и сякаш не води никъде.

За човека, свикнал да живее в съзнателно общение с Необятното, тази тъмна нощ е като мъчителна суша без следа от божествена помощ. Тежестта на външния свят притиска душата и задушава сърцето. Може би в края на краищата Бог не съществува и просветлението е измислица. Отвътре не долавяме нищо, освен безпътица и чувство на пълна самота. Мъчителните емоции на егото ни убеждават, че няма да преживеем това състояние, че ще умрем и това ще е добре.