Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (131) (Разгърни пълния си потенциал!)

Нов изглед на вашата райска градина

Може би сте от хората, на които им е било втълпено да вярват, че сме родени в грях, че от самото начало имаме недостатъци и нужда от майстор градинар, който да изкорени плевелите от вътрешната ни Райска градина. Има само един грях на този свят — невежеството в основата на убеждението, че сме отделени от Цялото, от Източника. Шри Ауробиндо го определя като „отклонение от Истината и Правото на духа, от неговата интегралност и хармония“.^[1]

Когато разчистим отломките невежество от първично чистото си райско съзнание за Единност, за Цялост, ще опознаем своето вътрешно богатство. Добрата новина е, че никога не е късно да разсеем илюзията за отделеност на егото и отново да тръгнем свободно из величествената градина на своята същност.

Напълно във възможностите ни е да си върнем състоянието на изначална невинност, когато все още не сме били обусловени от външно влияние. Можем да започнем още сега, като отделим време да помислим над следните въпроси: каква е дефиницията ми за съвършенство? Какви са действията ми, подтиквани от тази дефиниция? Пораждат ли в мен спокойствие, щастие, интелигентност? Какъв е източникът на дефиницията ми? Все още ли съм съгласен с нея? Каква е дефиницията ми за себеприемане? По какви начини практикувам себеутвърждаване? В състояние ли съм да си отправя искрено насърчение, когато изпадна в трудна ситуация?

А после, докато вършим всекидневните си задачи, нека спираме от време на време, за да се запитаме: какво е отношението ми към себе си при тези обстоятелства? Приемам ли се в този момент?

Себеприемането зависи до голяма степен от упованието ни във фундаменталната доброта на вселената — същата фундаментална доброта, която е в нас самите. Когато я открием и се потопим в присъствието й, се освобождаваме от мита за външното съвършенство и нуждата да бъдем спасени от някого или нещо извън нас. Разбираме, че зад всяко човешко отклонение от пътя се крие стремеж — за осъзнаване на истинския Аз, който няма нищо общо с външното съвършенство.