Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (83) (Разгърни пълния си потенциал!)

Парадоксът на радостта

Чувстваме ли удовлетворението, че живеем на ниво, на което изразяваме характера на душата? Ако не, значи все още не сме интегрирали себе си, не отвръщаме на най-съкровения зов на съществото ни — което няма нищо общо с външните обстоятелства, като например какво притежаваме и дали хората ни харесват. Всеки път, когато разгърнем още малко от потенциала си, като сме все повече себе си, вътрешното чувство на радост се задълбочава, независимо какво се случва на повърхността. Напълно възможно е емоциите ни да бушуват, а ние да сме щастливи! Възможно е да имаме чувството, че пропадаме, люшкайки се между тъгата и разочарованието, и в същото време да изпитваме радост.

По стечение на обстоятелствата може да се намираме на място, където два свята се сблъскват и рухват, докато душевният мир изпълва съзнанието ни. Това състояние изисква да спрем да недоволстваме, да оплакваме съдбата си и да виним за нея другите, а да си вземем обратно способността да творим съзнателно живота си. Нагласата, обусловена от убежденията ни, е филтърът, през който възприемаме обстоятелствата и дори ги създаваме. Те губят властта си над нас, когато поемем пълна отговорност за живота си. Ето че сме активирали измерението на своя истински характер, който копнее да се изразява.

Какво иска да се изрази чрез нас — това трябва да започнем да долавяме интуитивно, като излезем от мислещия ум. Промяната в съзнанието ще се прояви като нова самоличност, извън границите на зададената ни от обществото. Това е начинът да се освободим от фалшивите натрупвания, под заклинането на които сме живели. Всеки от нас трябва да осъзнае, че е индивидуализирано изражение на единния Дух, че Духът е приел формата на самия му Аз. Тогава всичко, което се случва на космично ниво, започва да се случва и на нашето ниво. Разбираме какво е имал предвид Буда, казвайки, че човекът не е сбор от обстоятелства, а сбор от нагласи.