Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (3) (Разгърни пълния си потенциал!)

Благодарности

Голяма част от етапите по пътя ми бяха предсказани по време на осъзнати сънища, като се започне с прадядо ми, преподобния Артър Чичестър, основал баптистката църква „Свети Лука“ във Вашингтон. Когато ми се яви, той отбеляза, че съм преодолял наследствената предразположеност на момчетата от рода Чичестър „да полудяват“ — и добави пророчески: „Добре дошъл в своя живот на служение“. Оценявам дълбоко неговото безплътно потупване по рамото, което ме направи чувствителен към призванието на живота ми. Благодарен съм за любящата подкрепа на моите предци, на братята ми Акили и Тони и на цялото ми семейство.

Няколко години по-късно по време на друг осъзнат сън се озовах в голяма зала, в която д-р Хоумър Джонсън и д-р Дан Моргън изнасяха духовна беседа. Първият ме подкани с ръка да отида при тях и ме помоли да прочета пасаж от Библията. Когато започнах, в аудиторията настана вълнение и някои от присъстващите заплакаха под спонтанното въздействие на целебна сила. Бях толкова изумен, че спрях насред изречението. Тогава моите наставници се наведоха към мен от двете ми страни и прошепнаха, че в живота си ще последвам примера им. Това беше началото на вътрешна трансформация, продължаваща до днес, за която най-искрено им благодаря.

Малко след това в края на всеки работен ден започнах да ходя на плажа, където се катерех до отдалечено място и след като стигнех до купчина скални блокове, пред мен се разкриваше гледка, много сходна с тази на корицата на книгата. Това място се превърна в моя „енергиен център“ и там периодично получавах видение, в което като с магнит бивах привлечен към голяма сграда, през прозорците на която се изливаха възторжени звуци. Когато влизах, виждах хора от всички етноси заедно да възхваляват съществуванието. Въпреки че присъствието ми бе за тях невидимо, познат вътрешен глас каза: „Ето, това ще правиш“. Струваше ми се трудно за вярване и всеки път успявах само да отвърна послушно с: „Как?“ — на което гласът отговаряше: „Когато се предадеш, останалото ще се развие от само себе си“. Днес мога да кажа, че атмосферата на онова място беше до голяма степен сходно с тази в Духовния център „Агапе“, който основах през 1986 г.

Оттогава много от виденията ми са се материализирали, включително едно, което получих по време на поклонение в Африка в края на 90-те. В него ми се яви тъмнокоса жена и въпреки че никой от двама ни не проговори, аз знаех, че тя ще играе важна роля в живота ми. Само месеци по-късно забелязах жена доброволка в кабинета срещу залата, в която заседавахме. Помолих да ме извинят и когато отидох при нея, директно я попитах: „Какво правите тук?“ Малко притеснено, но категорично, тя отговори: „Тук съм, за да бъда ваш редактор“. На Анита Рекер, моят редактор — благодаря за отдадеността ти към духовната практика, с която изпълваш всяко свое начинание и разкриваш на света моето учение в писмена форма. С уважение и признателност съм забелязал твоя безусловен стремеж да го представяш такова, каквото то се е развивало през десетте години на съвместната ни работа.

Благодаря на прекрасните приятели от „Бийонд уърдс пъблишинг“ — Ричард Кон, Синтия Блек, Линдзи Браун и Кортни Дънам; всички вие сте част от семейството ми и за мен беше истинска радост да работя и да се забавлявам с вас. Благодарности на Джудит Кър и Малайка Адеро от „Атрия букс“ и на Адриен Инграм, идеен редактор на книгата ми — вашата компетентност и подкрепа бяха безценни.

Искам да отдам признателност на всички онези, които бяха до мен при основаването на движението „Агапе“ преди 22 години: преподобните Джоан Стедман, Нирвана Реджиналд Гейл, Коко Стюърт, Дебора Джонсън и Юнис Чалфант. На преподобните Каръл Трейлър и Пати Балард, които приемат тези думи от следващото измерение на живота — благодаря ви за вечното приятелство! Благодаря на всички минали и настоящи членове на управителния съвет на „Агапе“ за техния принос.

Благодаря на проповедниците в „Агапе“ — Леон Кембъл, Джоан Коулман, Джон Елиът, Дейтра Хансъл, д-р Маиша Хазард, д-р Одри Леви, Сафайър Роуз, Грета Шешета и Андрея Уотърс, за вашата безусловна отдаденост на Движението.

Дълбоко признателен съм на преподобната Черил Уорд, декан на Университета по трансформация и дългогодишен член на управителния съвет, за нейната самоотверженост. На хилядите студенти, завършили университета през тези години — благодаря ви.

Благодаря от сърце на Катлийн Макнамара, директор на лечебното ядро в „Агапе“, и на всички лицензирани лечители за любящите молитви за тази книга.

На Лиса Спринкълс, която „ме познаваше, когато…“ — благодаря ти за молитвите, обичта и духовното приятелство. На всички служители в „Агапе“ — вие сте душата на нашата мисия и аз ви благодаря от цялото си сърце за това, че принасяте в служба своето съзнание. На ръководителите на отделите и стотиците свещенослужители — дълбоки благодарности за вашето благотворно присъствие навсякъде по света. На членовете на Международния хор на „Агапе“ — вашите гласове изливат Божията красота. И накрая, благодаря на хилядите представители на общността на „Агапе“ за тяхната любов и безусловна подкрепа, за да мога да осъществя потенциала на душата си.

Нека всички те продължават да бъдат проводници на Светлината.