Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (139) (Разгърни пълния си потенциал!)

Събиране на небето и земята

Важността на активирането на вътрешния живот ни най-малко не означава, че трябва да обърнем гръб на всекидневните отговорности и човешките радости. Щом сме дошли на този свят, трябва да приемем преживяванията му и да дадем земния си принос. Животът в своята сочност и страст е прекрасен и няма нужда да го принасяме в жертва, като се оттеглим в пещера или се изолираме в дома си в търсене на себереализацията.

Преди много години, когато исках да докажа любовта си към Бог и своята отдаденост на просветлението, мислех да стана монах. За щастие мой учител ми каза мъдро:

„Ако жертваш живота си, жертваш Бог. Трябва да си свързан с континента на живота, да се вкорениш в него“.

Последвах съвета му и от опит мога да кажа, че това е изключително мощен начин да се доверим на живота, на съществуванието, на себе си. Животът ни в човешко тяло е сигурен, независимо как изглеждат нещата на външен вид. Само егото е несигурно.

Започнете да живеете от измерението на своята истинска природа на Единност, вместо да ви управлява реакционното човешко его, което мисли основно за себе си. В това земно училище имаме възможността да разширим съзнанието си, да установим съкровена връзка с Духа и напълно незащитени да се отворил за безусловната му любов към нас, за благата и милостта му, които непрестанно ни търсят. Тази възприемчивост изпълва сърцето с нежност и е по-лесно егото да се откаже от безмилостния си стремеж към човешко съвършенство. Лаодзъ ни насърчава:

Предайте се на живота. Позволете му да ви води, не се опитвайте вие него да водите. Не се стремете да манипулирате и контролирате живота. Нека животът ви притежава. Вие просто се предайте. Дайте цялата си власт на живота и бъдете с него.^[1]

Тук „предаване“ не означава да склоним глава пред Бог или някакво външно божество, а да се оставим на Духа, за да се осъзнае той в нас, чрез нас и като нас.

Егото се съпротивлява, защото се бои, че ще изгуби влиянието си. Просто помнете, че лошият ден за егото е добър ден за душата ви. Да се предадем — това само по себе си е проява на смелост. Когато мислим и действаме в това състояние, живеем във вътрешен мир и хармония.