Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (16) (Разгърни пълния си потенциал!)

Еволюиралият човек винаги гледа да прости пръв

Едно състезание, в което си заслужава да участвате, е даването на прошка, защото еволюиралият човек винаги се стреми да прости пръв. Когато ни липсва това съзнание, ние оставаме глухи за шепота в сърцето, който ни казва: „Прости им, понеже не знаят, що правят“.^[1]

Като не изпитваме снизходителност, ние изпращаме към вселената сигнал, че нещо, сторено от някого, е породило в нас чувство на липса. Да речем, че не сме получили извинение, което смятаме, че ни дължат. В този случай емоционалното ни тяло излъчва енергията на липса. И тъй като всичко е енергия, мисъл-формата на тази липса намира изражение в преживяванията ни, например като дълг.

Когато отказваме да простим, това показва привързаност към нуждата да бъдем прави, а също и неспособност да простим на самите себе си. Силата на прошката носи освобождение, защото разчиства пътя за притока на добро в живота ни. Тя е един от основните фактори за трансформацията както в нашия, така и в живота на други хора.

Когато Иисус Христос ни подтиква да простим не седем, а седемдесет пъти по седем, той иска да каже, че прошката трябва да се превърне в начин на живот. Да пазим сърцето и ума си чисти от остатъчни наслоявания на негодувание и ненавист е жизненоважно за духовното ни пробуждане. В Махабхарата се казва:

„Прошката е светост. Прошката поддържа целостта на вселената. Тя е силата на могъщия; тя е покоят на ума. Прошката и благостта са качествата на изпълнения с божественото. Те са вечна добродетел“.^[2]