Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (44) (Разгърни пълния си потенциал!)

Упованието е средство за наблюдение

В своя молитвен живот много хора проявяват един вид „духовна раздразнителност“. Те вярват, че Бог седи на трон в рая с едничката цел да ги засипва с благословии под формата на изпълнени желания. Когато обаче не получат искания отговор, тези хора губят вяра. Ако трябва да бъдем честни, ще признаем, че понякога молитвите и утвържденията ни са по-скоро капризно тропване с крак, лишено от духа на себе — предаване и поемането на лична отговорност.

За духовното ни здраве е много по-добре да възприемем положително отношение в справянето с житейските трудности. Естествено е да предпочитаме определен резултат, но е особено важно да се откажем от привързаността си към представата, която имаме за развитието на молитвата ни. Нищо не ни се отказва и без значение как изглеждат нещата, ние сме безкрайно обичани и ценени. Ошо го е казал по прекрасен начин:

„Цялото милее за вас и затова продължава да диша във вас, да тупти във вас. Веднъж щом усетите неизмеримата любов, уважение и вяра на Цялото във вас, ще пуснете корени в своята същност“.^[1]

Да се уповаваме означава да виждаме добротата на Източника, добротата в космичното творение и в най-съкровеното ни Аз. В библейската история на Битие се казва, че след всеки ден на сътворението Бог „видя всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро“.^[2]