Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Ричър (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gone Tomorrow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Лий Чайлд. Утре ме няма

Издателство „Обсидиан“, София, 2009

Редактор: Матуша Бенатова

Худ. оформление: Николай Пекарев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN–978–954–769–206–0

История

  1. — Добавяне

72

В този влак се използваха по-стари вагони, с двойни седалки по посока и обратно на движението. Аз обаче седях на странична седалка, съвсем сам. Беше два през нощта. Във вагона имаше още трима пътници. Бях подпрял лакти на коленете и гледах отражението си в стъклото отсреща.

Броях признаците.

Неподходящо облекло — да. Якето ми беше закопчано догоре, изглеждаше твърде топло и твърде голямо. Автоматът висеше на врата ми, с цевта надолу, без изобщо нещо да личи отвън.

Вдървена походка — неприложима в случая при заподозрян, който седи в обществения транспорт.

Точки от три до шест — раздразнителност, потене, тикове и нервност. Потях се доста обилно, може би дори повече, като се вземат предвид якето и околната температура. Чувствах се и раздразнителен — може би малко повече от обикновено. Гледах се в стъклото обаче и не виждах тикове. Клепачите ми бяха неподвижни, лицето ми изглеждаше спокойно. Не долових и нервност. Нервността обаче е външен белег. Чувствах се изнервен вътрешно. Без никакво съмнение.

Седма точка: дишане. Не дишах учестено. Но бих приел, че дишам малко по-дълбоко и равномерно от обикновено. През повечето време изобщо не усещам дишането си. Просто дишам автоматично. Това е нещо рефлекторно, вкоренено дълбоко в мозъка. Сега обаче чувствах равномерното вдишване през носа и издишване през устата. Вдишване, издишване. Като машина. Като човек, използващ апарат за подводно гмуркане. Не можех да го забавя. Струваше ми се, че във въздуха наоколо няма достатъчно кислород. Въздухът влизаше и излизаше от дробовете ми като инертен газ. Като аргон или ксенон. Нямах никаква полза от него.

Осма точка: поглед, вперен неподвижно напред. Налице. Оправдах го обаче с факта, че с погледа оценявах останалите точки. Или защото беше признак на концентрация. При нормални обстоятелства щях да се озъртам преспокойно, без да се втренчвам в нищо.

Девета точка: шепнене на молитви. Нищо подобно. Стоях неподвижно и безмълвно. Устата ми беше затворена и изобщо не се движеше. Всъщност челюстта ми беше стисната толкова здраво, че кътниците започваха да ме болят, а мускулите в края й се бяха издули като топки за голф.

Десета точка: голяма чанта. Нямах никаква.

Единайсета точка: ръце в чантата. Неприложима.

Дванайсета точка: наскоро избръснат. Нищо подобно. Не се бях бръснал от няколко дни.

Значи шест от дванайсет. Възможно бе или да съм, или да не съм атентатор самоубиец.

Може да съм самоубиец, но може и да не съм. Загледах се в отражението си и си спомних първото си впечатление от Сюзан Марк — жена, отправила се към края на живота си, непоколебимо и сигурно като влак, приближаващ крайната си спирка.

Отлепих лакти от коленете си и се облегнах назад. Огледах другите пътници. Двама мъже и една жена. Нищо особено. Влакът продължаваше да се клатушка в южна посока и да издава типичните си звуци. Свистенето на въздуха, тракането на колелата върху снадките на релсите, стърженето на Токоприемника, свиренето на моторите, писъкът на колелата в плавните завои. Погледнах отново отражението си в отсрещното стъкло и се усмихнах.

Аз срещу тях.

Не за пръв път.

И не за последен.

 

 

Слязох на Трийсет и четвърта улица. Седнах в горещината на дървена пейка и още веднъж повторих мислено теориите си. Повторих урока по история на Лайла Хот от дните на Британската империя: Когато мислиш за нападение, най-напред трябва да планираш неизбежното си отстъпление. Дали шефовете й у дома бяха приложили този чудесен съвет? Можех да се обзаложа, че не го бяха направили. Поради две причини. Първо, фанатизма. Идеологическите организации не се съобразяват с рационални доводи. Започнете ли да мислите рационално, всичко се разпада. Освен това идеологическите организации обичат да въвличат войниците си в операции без изход. За да насърчават упоритостта.

Поради същата причина поясите с експлозиви се зашиват отзад, а не се прикрепят с ципове или каишки.

И второ, планът за отстъпление носи със себе си семената на собственото си унищожение. Неизбежно. Трето, четвърто или пето скривалище, купено или наето преди три месеца, щеше да се появи в общинските архиви. Стаите, запазени за всеки случай в хотелите, щяха да се появят. Резервациите, направени същия ден, щяха да се появят.

Шестстотин агенти обикаляха улиците. Бях сигурен, че няма да открият нищо, защото онези, които бяха планирали операцията сред хълмовете, можеха да предвидят действията им. Бяха наясно, че всички следи ще бъдат проверени още щом ги надушат. Бяха наясно, че единствената безопасна дестилация е тази, която не е предварително планирана.

Значи сега двете Хот бяха оставени да се оправят сами някъде навън. С целия си екип. Две жени и тринайсет мъже. Бяха напуснали скривалището си на Петдесет и осма улица и сега се влачеха, импровизираха, пълзяха извън обхвата на радарите.

Точно където живеех аз. Бяха в моя свят.

Трябва да си оттам, за да откриеш някого в него.

 

 

Излязох изпод земята на Хералд Скуеър, където се срещат Шесто Авеню, Бродуей и Трийсет и четвърта улица. През деня мястото е като зоопарк. Там е и „Мейсис“. Нощем площадът не е съвсем пуст, но е тих. Тръгнах на юг по Шесто Авеню и после на запад по Трийсет и трета улица, докато стигнах до старата бърлога, в която си бях купил единствената цяла нощ през седмицата. Автоматът тежеше на гърдите ми.

Двете Хот имаха само два варианта — да подкупят нощен портиер или да спят на улицата. В Манхатън има стотици хотели, но те много лесно могат да бъдат разделени на категории. Повечето са средна и над средна категория, с много персонал. В тях измама не може да мине. Повечето от лошите хотели са малки, а Лайла трябваше да настани петнайсет души. Минимум пет стаи. Незабелязаното наемане на пет стаи може да стане само в голям хотел. С подкупен нощен пазач, който е сам. Познавам Ню Йорк доста добре. Мога да разгадая града, включително и от гледни точки, каквито повечето хора не вземат предвид. И мога да преброя големите стари хотели в Манхатън с един-единствен подкупен нощен пазач на палците на ръцете си. Единият беше доста на запад, на Двайсет и трета улица. Далеч от действието, което беше преимущество, но и недостатък. По-скоро недостатък, отколкото преимущество.

Значи е вторият вариант, казах си.

Стоях точно до втората възможност.

Часовникът в главата ми показваше два и половина сутринта. Застанах в тъмното и зачаках. Не исках нито да подраня, нито да закъснея. Исках да е точно навреме. Вляво и вдясно виждах колите, които се отправяха нагоре по Шесто и надолу по Седмо Авеню. Таксита, пикапи, цивилни и полицейски коли, от време на време черни седани. Самата пряка беше тиха.

В три без петнайсет се отделих от стената, свих зад ъгъла и отидох до вратата на хотела.