Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Ричър (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gone Tomorrow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Лий Чайлд. Утре ме няма

Издателство „Обсидиан“, София, 2009

Редактор: Матуша Бенатова

Худ. оформление: Николай Пекарев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN–978–954–769–206–0

История

  1. — Добавяне

50

Ню Йорк. Един часът през нощта. Най-доброто и най-лошото място на света, ако те преследват. Улиците бяха още топли. Трафикът беше лек. Имаше интервали от по десет секунди без нито една кола по Медисън Авеню. Все още имаше хора. Някои спяха — по входове и пейки. Други крачеха — целенасочено или безцелно. Тръгнах по маршрута на шляещите се. Минах по Трийсета улица, прекосих Парк Авеню и после Лексингтън Авеню. Никога не са ме обучавали да съм невидим. За такива неща избираха по-дребни от мен. Хора с нормален ръст. Поглеждаха ме веднъж и се отказваха от идеята. Даваха си сметка, че човек с моя ръст винаги бие на очи. Аз обаче се справям. Научих разни техники. Някои от тях са в разрез с интуицията. Например нощта е по-добра от деня, защото тогава съм сам. Когато наоколо няма хора, изпъквам по-малко. Защото, когато ме търсят, търсят едър мъж. Много по-лесно е да прецениш дали някой е едър, ако край него има други, с които да го сравниш. Сред нормална улична тълпа стърча буквално с една глава и рамене над останалите. Ако съм сам, не е толкова лесно да се прецени ръстът ми. Няма база за сравнение. Хората преценяват ръста ни доста трудно, ако около нас няма други хора. Знаем го от експерименти със свидетелски показания. Инсценирайте инцидент, разпитайте за първите впечатления и ще установите, че ръстът на един и същ човек може да бъде определен от един и шейсет до един и деветдесет. Хората виждат, но не гледат.

Освен онези, които са обучени за това.

Обръщах особено внимание на колите. Няма начин да откриете някого в Ню Йорк, ако не използвате автомобил. Градът просто е прекалено голям, за да е приложим друг метод. Синьо-белите полицейски патрулни коли се забелязват лесно. Силуетите им са характерни заради светлините на покрива. Така че ги виждах отдалеч. Всеки път щом се появеше полицейска кола, заставах в някой вход и сядах — поредният бездомник. През зимата този номер не би минал, защото нямах куп одеяла. Времето обаче още беше топло и истинските бездомници бяха по тениски.

По-трудно се забелязват необозначените полицейски коли. Приличат на всички останали, което е и целта. Вътрешната политика и бюджетите на полицейските органи обаче стесняват възможностите за избор до съвсем малък брой марки и модели. И повечето автомобили са неподдържани. Те са мръсни, раздрънкани, олющени.

Необозначените коли на федералните агенции не са такива. Същите марки, същите модели, но най-често са нови и лъснати до блясък. Лесно се забелязват, но не е лесно да ги отличиш от някои коли под наем. Фирмите за отдаване на лимузини използват същите модели и марки. И униформените им шофьори ги поддържат изрядно. Прекарах известно време в хоризонтално положение в един вход и гледах как по улицата минават само такива автомобили. Стори ми се странно, но после си спомних какво ми беше казала Тереза Лий — че отделът за борба с тероризма на нюйоркската полиция използва фалшиви таксита. След това започнах да залагам повече на предпазливостта.

Смятах, че хората на Лайла Хот ще използват коли под наем. От „Херц“, „Ейвис“, „Ентърпрайз“ и така нататък. И те използваха специфични марки и модели, предимно местно производство, но чисти и добре поддържани. Видях доста, които отговаряха на критериите, и доста, които не отговаряха. Вземах всички възможни мерки, за да не ме открият от полицията, и всички възможни мерки, за да ме открият хората на Лайла Хот. Късният час помагаше. Опростяваше нещата. Категоризираше населението. Повечето невинни наблюдатели си бяха у дома и спяха. Вървях около половин час, без да се случи нищо.

До един и половина през нощта.

Докато не стигнах до Двайсет и втора улица.