Лий Чайлд
Утре ме няма (32)

32

С Лий се върнахме направо в управлението. Джейкъб Марк беше приключил работата си с Дохърти. Това беше ясно. И нещо се бе променило. И това беше ясно. Седяха един срещу друг от двете страни на бюрото на Дохърти. Вече не разговаряха. Джейк изглеждаше по-доволен. Изражението на Дохърти излъчваше търпение, сякаш току-що бе пропилял един час от времето си. Не изглеждаше ядосан. Ченгетата са свикнали да пилеят време. Статистически повечето от нещата, които вършат, не водят доникъде. С Лий се приближихме към тях и Джейк каза:

— Питър се е обадил на треньора си.

— Кога? — попитах.

— Преди два часа. Треньорът се обадил на Молина, Молина се обади на мен.

— Добре. Къде е?

— Не е казал. Наложило се е да остави съобщение. Треньорът му никога не вдига телефона си, докато вечеря. Време за семейството.

— И с Питър всичко е наред?

— Казал е, че няма да се върне скоро. Може би никога. Смятал да се откаже от футбола. Чувало се кикотене на момиче.

— Сигурно наистина си го бива това момиче — обади се Дохърти.

— Ти удовлетворен ли си? — попитах Джейк.

— Не, по дяволите — отговори Джейк. — Това обаче е животът. И си мисля, че той ще промени решението си. Въпросът е кога.

— Питах дали си удовлетворен, че съобщението е истинско.

— Треньорът познава гласа му. Може би по-добре и от мен.

— Някой опитал ли е да се свърже с него след това?

— Всички опитвахме. Телефонът му обаче е изключен.

— Значи сме удовлетворени? — попита Тереза Лий.

— Предполагам.

— По-добре ли се чувстваш?

— Чувствам облекчение.

— Мога ли да ти задам въпрос на друга тема?

— Давай.

— Сестра ти осиновено дете ли беше?

Джейк се поколеба. Превключи скоростите. Кимна.

— И двамата сме осиновени. Като бебета. През три години. Първо Сюзан. Защо питаш?

— Искам да потвърдя една нова информация — отговори Лий.

— Каква нова информация?

— Изглежда, Сюзан е дошла тук, за да се срещне с приятелка.

— Каква приятелка?

— Украинка на име Лайла Хот.

Джейк ме погледна.

— Вече говорихме, нали? Сюзан никога не е споменавала името Лайла Хот пред мен.

Лий го попита:

— Ти би ли очаквал да го спомене? Бяхте ли близки с нея? Това приятелство изглежда скорошно.

— Не бяхме много близки.

— Кога разговаряхте за последен път?

— Май беше преди няколко месеца.

— Значи не си запознат подробно със социалния й живот.

— Не съм — отговори Джейк.

— Колко души знаеха, че ти и Сюзан сте осиновени? — попита Лий.

— Не сме го рекламирали в пресата, но не беше и тайна.

— След колко време би го научила нейна нова приятелка?

— Вероятно бързо. Хората си споделят такива неща.

— Как би описал отношенията на Сюзан със сина й?

— Що за въпрос е това?

— Важен.

Джейк се поколеба. Стисна зъби и се извъртя на една страна, сякаш искаше физически да избяга от въпроса. Като че ли се предпазваше от удар. Може би защото не му се искаше да вади мръсното бельо на показ, в който случай езикът на тялото му щеше да е достатъчен отговор на въпроса ни. Тереза Лий обаче искаше точен отговор.

— Отговори ми, Джейк. Като ченге на ченге. Трябва да съм наясно.

Джейк помълча още малко, после сви рамене.

— Мисля, че могат да се нарекат отношения на любов и омраза.

— В какъв смисъл по-точно?

— Сюзан обичаше Питър, а Питър мразеше Сюзан.

— Защо?

Джейк се поколеба още малко и сви рамене.

— Сложно е.

— Как така?

— Питър мина през особена фаза, като повечето хлапета. Момичетата искат да са принцеси, момчетата искат дядовците им да са били адмирали, генерали или прочути пътешественици. В определен период на всекиго му се иска да е нещо, което не е. Питър, общо взето, искаше да живее в реклама на Ралф Лорън. Искаше да е Питър Молина Четвърти или поне Трети. Искаше баща му да притежава аристократично имение, а майка му да е богата наследница. Сюзан не прие добре тези негови настроения. Самата тя беше дъщеря на малолетна проститутка, наркоманка от Болтимор, и никога не го е крила. Смяташе, че честността е най-добрата политика. Питър на свой ред не го прие добре. Двамата всъщност никога не преодоляха различията си, а когато дойде разводът, Питър избра баща си и двамата със Сюзан така и не си простиха.

— Ти как реагира на тези неща?

— Разбирах и двете гледни точки. Никога не съм се интересувал коя е истинската ми майка. Не исках да знам. И аз имах период, когато ми се искаше да е дама с диаманти. Преодолях го. Но Питър не можа, което е глупаво, знам, но е и разбираемо.

— Сюзан харесваше ли Питър като човек, след като не го е обичала като син?

Джейк поклати глава.

— Не. И това допълнително влошаваше нещата. Сюзан не обичаше футболисти с фирмени якета и други подобни неща. Предполагам, че в училището и в колежа е имала неприятности с такива като тях. Не й харесваше, че собственият й син се превръща в един от тях. Кариерата обаче беше важна за Питър веднъж сама за себе си и втори път като оръжие срещу Сюзан. Семейството им без съмнение не беше стабилно.

— Кой знае за тези неща?

— Интересува те дали приятелите й са знаели?

Лий кимна.

— Много от близките може би са знаели — каза Джейк.

— А приятел, с когото се е срещнала наскоро?

— Тук не става въпрос за график, а за доверие, нали?

— Ти ми каза, че Сюзан не е била нещастна — намесих се аз.

— Наистина не беше — отговори Джейк. — Знам, че звучи странно, но хората без родители имат различни възгледи за семейството. Имат различни очаквания. Повярвайте ми. Знам. Сюзан се беше примирила и го приемаше като факт от живота.

— Беше ли самотна?

— Сигурен съм, че беше.

— Чувстваше ли се изолирана?

— Сигурен съм, че да.

— Обичаше ли да говори по телефона?

— Повечето жени обичат.

— Имаш ли деца? — попита го Лий.

Джейк отново поклати глава.

— Не — отговори. — Нямам деца. Дори не съм женен. Опитах се да се поуча от опита на по-голямата ми сестра.

Лий се замисли за момент.

— Добре, Джейк. Радвам се, че с Питър всичко е наред. И съжалявам, че се наложи да говорим за тези неприятни неща.

Тя стана и се отдалечи, аз я последвах. Тя каза:

— Ще проверя и другите неща, но ще отнеме време, защото онези канали винаги са много бавни. Поне засега обаче си мисля, че Лайла Хот не е излъгала. Две от нещата се потвърждават — за осиновяването и за отношенията между Сюзан и сина й. Знае факти, които би могла да знае само истинска приятелка.

Кимнах в знак на съгласие.

— А ще се поинтересуваш ли от другото нещо? Което е изплашило Сюзан толкова много?

— Не и докато не видя доказателства, че в град Ню Йорк, някъде между Девето Авеню и Парк Авеню, Трийсета и Четирийсет и пета улица е извършено престъпление.

— Това е тук някъде.

— Всичко останало би било самодейност — кимна тя.

— А Сансъм интересува ли те?

— Ни най-малко. Теб?

— Струва ми се, че може би трябва да го предупредя.

— За какво? За шанса едно на милион?

— Всъщност шансът е доста по-голям от едно на милион. В Америка има пет милиона мъже, които се казват Джон. По-популярно е само името Джеймс. Един на трийсет мъже. Което означава, че през 1983-та в американската армия трябва да е имало само трийсет и три хиляди военни с името Джон. Сваляме десет процента поради демографски причини и получаваме шанс едно на трийсет хиляди.

— И все пак шансът не е много голям.

— Просто мисля, че Сансъм би следвало да знае, това е всичко.

— Защо?

— Наречи го колегиална солидарност. Може би пак ще отида до Вашингтон.

— Няма нужда. Спести си пътуването. Той ще дойде тук утре. Обяд за набиране на средства в „Шератън“. С големите играчи от Уолстрийт. Седмо Авеню и Петдесет и втора улица. Уведомиха ни.

— Защо? В Грийнсбъро нямаше кой знае каква охрана.

— И тук няма да има. Всъщност няма да има никаква охрана. Уведомяват ни за всичко обаче. Така действа новата полиция на Ню Йорк сега.

Отдалечи се и ме остави сам в голямото празно помещение с някакво тревожно чувство. Може би Лайла Хот наистина беше чиста като девствен сняг, но не можех да се отърва от усещането, че с идването си в града Сансъм ще влезе в капан.