Серия
Джон Кори (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wild Fire, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 29 гласа)

8

Бейн Мадокс се изправи.

— Призовавам това извънредно събрание на Изпълнителния съвет на Къстър Хил Клуб към ред.

И след официалното обръщение продължи:

— Господа, както ви е известно, по случай годишнината от единайсети септември Агенцията за национална сигурност обяви тревога степен оранжево. Целта на тази среща е да решим дали да продължаваме с Проект Зелено, който ще намали степента на тази тревога. Завинаги. — Мадокс погледна Хари. — Това би ви се харесало, нали?

— Естествено.

— Но може да останете без работа.

— Няма проблем.

— Добре. А сега, ако Съветът няма нищо против, бих желал да запозная Хари с всичко това. Всъщност всички ще имаме полза от известен поглед отстрани, преди да пристъпим към вземането на Решения. — Той отново погледна Хари. — Чували ли сте за Гарантираното взаимно унищожаване?

— Ами… да…

— През годините на Студената война, ако Съветите бяха изстреляли своите ракети срещу нас, ние без никакво колебание щяхме да изстреляме нашия ядрен арсенал срещу тях. Върху двете страни щяха да се изсипят хиляди ядрени бойни глави, които щяха да доведат до взаимното ни унищожаване. Помните ли това?

Хари кимна. Мадокс продължи:

— Колкото и парадоксално да изглежда, тогава светът бе по-безопасен. Никакви колебания и политически дебати от наша страна. В тази стратегия имаше една прекрасна простота. Радарните изображения на хиляди летящи към нас ракети означаваха, че вече сме мъртви. Единственият морален въпрос — ако изобщо може да става дума за такъв — бе дали да не избием десетки милиони от тях, преди да умрем. Ние с вас знаем отговора му, но във Вашингтон имаше тъпаци, според които отмъщението не може да ни бъде оправдание за унищожаването на голяма част от планетата — че нищо няма да се постигне със заличаването на невинни мъже, жени и деца, чиито правителства току-що са гарантирали собствения ни край. Е, доктрината за Гарантираното взаимно унищожение — ГВУ — елиминираше подобни въпроси, като правеше реакцията ни автоматична. Нямаше нужда да разчитаме на президент, който си е изпуснал нервите, изпаднал е в морална криза, излязъл е да играе голф или пък е забил някоя мацка.

Чу се вежливо подсмиване.

— Основната причина ГВУ да работи се състоеше в това, че доктрината бе недвусмислена и симетрична — продължи Мадокс. — Всяка от страните знаеше, че първият ядрен удар ще предизвика неизбежен контраудар със същата или по-голяма сила, с което ще се стигне до унищожаването на самата цивилизация на двете държави. Това означаваше, че останалото от Земята ще бъде наследено от места като Африка, Китай и Южна Америка. Доста депресиращо, не мислите ли?

Хари си припомни какъв бе светът преди разпадането на Съветския съюз. Всеки се страхуваше от ядрена война, но никой не вярвате, че ще се стигне до подобно нещо. Мадокс като че ли четеше мислите му.

— Но това така и не се случи — и няма да се случи и занапред. Дори и най-обезумелият съветски диктатор не би могъл да замисли подобен сценарий. Въпреки празнодумството на разни леви пацифисти и псевдоинтелектуалци Гарантираното взаимно унищожение всъщност гарантираше, че светът е в безопасност от ядрен Армагедон. Нали?

„Какво иска да каже, по дяволите?“ — помисли си Хари.

Бейн Мадокс седна, запали цигара и се обърна към него.

— Да сте чували за нещо на име Горски пожар?

— Не.

Мадокс се вгледа изпитателно в него.

— Таен правителствен протокол. Да сте чували някога тези думи да се използват между другото или в някакъв контекст?

— Не.

— Не се и учудвам. Този секретен протокол е известен само в най-високите правителствени кръгове. И на нас. А сега и на вас — стига да проявите внимание.

Намеси се Пол Дън, съветникът на президента.

— Бейн, наложително ли е да разговаряме по тази тема пред господин Мюлер?

Бейн Мадокс го изгледа.

— Както казах, това е добро упражнение за нас. Съвсем скоро ще трябва да вземем решение, което ще промени познатия ни свят, както и историята му за следващите хиляда години. Най-малкото, което можем да направим, е да обясним подбудите си на господин Мюлер, който представлява нацията, която твърдим, че ще спасяваме. Да не говорим, че ще обясним и на самите себе си как сме стигнали до този критичен момент.

По-добре да оставим Бейн да действа, както е решил — каза Ландсдейл от ЦРУ. — Знаете, че няма да отстъпи.

Едуард Улфър също се намеси:

— Още по-важното е, че това е повратен момент в историята на света и не бих искал Бейн или който и да било друг да си помисли дори за миг, че не сме му отделили подобаващото време и внимание.

Мадокс се обърна към стария си приятел.

— Благодаря, Ед. Възможно е никой никога да не научи какво се е случило днес тук. Ние обаче знаем, Бог също. И ако някой ден, светът научи, тогава ще трябва да се оправдаем пред Бог и пред човечеството.

— Хайде да не казваме на Бог — суховато отбеляза Ландсдейл.

Мадокс не му обърна внимание и дръпна от цигарата си.

— Както си спомняте, първите атаки на ислямски терористи започнаха през седемдесетте.

Започна с Мюнхенската трагедия по време на Олимпиадата от 1972 г., след което изреди дълъг списък от тридесет години отвличане на самолети, бомбени нападения, екзекуции и масови убийства от ислямски фундаменталисти.

Всички мълчаха и от време на време кимаха, спомняйки си една или друга терористична атака.

Хари Мюлер също си припомни почти всяко от споменатите покушения и остана изненадан, когато си даде сметка колко много са те за последните три десетилетия. Изненада се също, че е забравил толкова много от тях — дори по-големите като атаката с кола бомба срещу казармите на морските пехотинци в Ливан, при която загинаха 241 американци, или бомбата на борда на Полет 103 на Пан Ам над Локърби, убила стотици хора.

С всяка спомената атака го обземаше все по-силен гняв и той си помисли, че ако в стаята доведат някой терорист — или просто мюсюлманин, — присъстващите ще го разкъсат на парчета. Мадокс определено знаеше как да възпламенява тълпата.

Мадокс огледа присъстващите.

— Всички ние тук имаме приятел или познат, загинал в Световния търговски център или Пентагона. — Обърна се към генерал Хокинс — Вашият племенник, капитан Тим Хокинс, загина в Пентагона.

После погледна Скот Ландсдейл. — Двама ваши колеги от ЦРУ намериха смъртта си в Световния търговски център. Прав ли съм?

Ландсдейл кимна.

Мадокс се обърна към Хари.

— А вие? Изгубихте ли някого в онзи ден?

— Шефа… — отвърна той. — Капитан Стейн и няколко момчета загинаха в Северната кула…

— Моите съболезнования — каза Мадокс и с това завърши изброяването на жестокостите, изстъпленията и насилието срещу Америка и Запада. — Този атентат беше нещо ново под слънцето и нито светът, нито Съединените щати знаеха как да реагират. Много хора смятаха, че това просто ще премине. Очевидно е, че не премина. А се влоши. Всъщност Западът няма средствата да се противопостави на тези терористични атаки и като че ли ни липсва волята да отвърнем на онези, които ни избиват. Дори когато Съединените щати бяха нападнати на тяхна собствена територия — бомбата в Световния търговски център през деветдесет и трета, — ние не направихме нищо. — Погледна Хари. — Вярно ли е?

— Да… но това промени нещата…

— Не съм забелязал.

— Е, единайсети септември промени всичко — каза Хари. — Вече сме на върха на…

— Хари, и вие, и приятелите ви от ФКТС, и цялото ФБР, ЦРУ, Военното разузнаване, британските МИ5 и МИ6, Интерпол и останалите безполезни европейски разузнавателни служби знаете, че можете да прекарате остатъка от шибания си живот в гонене на ислямски терористи и от това нещата няма да се променят особено.

— Не зная…

— Аз пък зная. Миналата година ударът беше срещу Световния търговски център и Пентагона. Догодина ще дойде ред на Белия Дом и Капитолия. — Мадокс замълча и пусна няколко кръгчета. — А след това ще бъде цял американски град. Атомна бомба. Съмнявате ли се в това?

Хари не отговори.

— Хари?

— Не, не се съмнявам.

— Добре. Никой на тази маса не се съмнява. Точно затова сме тук. Как можете да попречите на това? — попита той Хари.

— Ами… всъщност аз работя и за ЕЯБ — Екипа за ядрена безопасност. Да сте чували за него?

Бейн Мадокс се усмихна.

— Хари, на тази маса е заместник-министърът на отбраната, един висш президентски съветник по националната сигурност на Съединените щати, един член на Генералния щаб и един представител на ЦРУ в Белия дом. Ще съм страшно изненадан, ако има нещо, което да не ни е известно.

— Тогава защо продължавате да ме питате? Мадокс като че ли малко се подразни.

— Добре, нека аз ви разкажа за ЕЯБ. Известен е като доброволен противопожарен отдел от атомната епоха. Много старомоден и почти толкова ефективен. Към хиляда доброволци от областта на науката, управлението и правозащитните агенции, които понякога се маскират като туристи и бизнесмени. Обикалят американските градове и други потенциални цели като язовирни стени, атомни реактори и тъй нататък и носят детектори на гама-лъчи и неутрони, скрити в куфарчета, чанти за голф, хладилни чанти и какво ли не още. Прав ли съм?

— Да.

— Някога да сте успели да намерите атомна бомба?

— Още не.

— Няма и да намерите. Мога да скрия ядрен заряд или мръсна бомба с часовников механизъм в апартамент на Парк Авеню, а вероятността ЕЯБ или Хари Мюлер да я открият е почти нулева. Прав ли съм?

— Не зная. Въпрос на късмет все пак.

— Това не е особено утешително, Хари. Въпросът е как американското правителство може да попречи на терористите да използват оръжие за масово поразяване — и по-точно на атомна бомба — и да изтрият от лицето на земята някой американски град? Искам да вземете за пример стратегията на Гарантирано взаимно унищожение от Студената война и да ми кажете можем ли да не позволим на терористите да монтират и взривят атомна бомба в някой американски град. Това не е реторичен въпрос. Отговорете, моля.

— Добре, предполагам, че по същия начин, като с руснаците — ако знаят, че ще ги ударим, те няма да ни ударят.

— Вярно, но естеството на врага се е променило — каза Мадокс. — Глобалната терористична мрежа не е като стария Съветски съюз. Съветите бяха империя с правителство, градове, ясни първостепенни и второстепенни цели. Всички те фигурираха в плана за удар на Пентагона и това бе известно на руснаците. От друга страна, ислямският тероризъм е изключително аморфен. Ако някоя организация взриви атомна бомба в Ню Йорк или Вашингтон, срещу кого ще реагираме? Къде ще ударим? — Той впери очи в Хари.

Хари се замисли за миг.

— Багдад.

— Защо точно Багдад? Откъде можем да сме сигурни, че Саддам Хюсеин има нещо общо с ядрената атака срещу Америка?

— Какво значение има? — отвърна Хари. — Един арабски град по нищо не е по-добър от някой друг. Така или иначе всички ще разберат посланието.

— Да, ще го разберат. Ето обаче и един по-добър план. По време на Рейгъновата администрация американското правителство разработи и пусна в ход тайния протокол на име Горски пожар. Той предвижда ядрено унищожаване на целия ислямски свят с американски атомни бомби в отговор на евентуална ядрена терористична атака срещу Америка. Как ви звучи това?

Хари не отговори.

— Говорете свободно. Намирате се сред приятели. Нима дълбоко в сърцето ви не ви се иска да видите Пясъчната страна превърната на разтопено стъкло?

Хари огледа присъстващите и каза:

— Да.

Бейн Мадокс кимна.

— Е, това е. Хари Мюлер, най-обикновен американец в повечето отношения, би искал да види ислямския свят заличен в ядрен холокост.

Хари Мюлер всъщност не се връзваше на кретениите на Мадокс. Защото си бяха точно такива. Кретении. Приказки на десен ненормалник, благодарение на които на останалите типове им щръкват ония работи. Не можеше да види никаква връзка между онова, което казваше Мадокс, и онова, което бе в състояние да направи. Това му напомни годините в Разузнавателния отдел на НЙПУ, когато разпитваше леви радикали, дрънкащи за световна революция и надигане на масите, каквото и да означаваше това. Шефът му наричаше подобни бръщолевения левичарски мокри сънища. Отново огледа масата. От друга страна, тези типове нямаха вид на чекиджии, нито пък се мъчеха да доставят удоволствие на самия него. Всъщност изглеждаха си съвсем сериозни, а и бяха много важни клечки.

Мадокс прекъсна мислите му.

— Как можем да накараме правителството на Съединените щати да сложи бързо край на тероризма и на тази ясна и неизбежна ядрена заплаха срещу Америка? Е, ще ви кажа. Правителството трябва да даде ход на Горски пожар. Прав ли съм?

Хари не отговори и Бейн Мадокс продължи:

— От инвентара на бившия Съветски съюз липсват около седемдесет ядрени оръжия с размерите на куфар. Това известно ли ви е?

— Шейсет и седем — отвърна Хари.

— Благодаря. Задавали ли сте си въпроса дали някоя от тези миниатюрни бомби не е попаднала в ръцете на ислямски терористи?

— Смятаме, че вече е попаднала.

— Е, прав сте. Наистина е попаднала. Ще ви кажа нещо, което не знаете. Нещо, което е известно на по-малко от двадесет души в целия свят. Една от тези бомби джуджета бе открита миналата година във Вашингтон, окръг Колумбия. И не благодарение на късмета на Екипа за ядрена безопасност, а на агенти на ФБР, действащи по информацията на свои източници.

Хари не отговори, но по гърба му пробягаха ледени тръпки. Мадокс продължи:

— Сигурен съм, че в страната тайно са внесени и други миниатюрни бомби, най-вероятно през границата ни с Мексико. — Усмихна се мило на Хари. — Може би една от тях се намира в някой апартамент в сградата срещу офиса ви.

— Не ми се вярва. Претърсих района.

— Е, това бе просто пример. Не го приемайте буквално. Въпросът е защо нито една съветска атомна бомба все още не е била взривена в американски град? Мислите ли, че ислямските терористи имат някакви морални или етични задръжки, които да им попречат да унищожат милиони невинни мъже, жени и деца?

— Не.

— Аз също. Както и всеки друг след единайсети септември. Но ще ви кажа защо това не се е случило и вероятно няма да се случи. За да бъде реална спирачка, Горски пожар, подобно на Гарантираното взаимно унищожение, не може да се пази в пълна тайна. Всъщност още с въвеждането на плана главите на всички ислямски правителства бяха уведомявани от администрациите във Вашингтон, че всяка атака срещу американски град с оръжия за масово поразяване автоматично ще доведе до ядрен удар от страна на Америка срещу петдесет до сто градове и други обекти в ислямския свят.

— Хубаво — каза Хари.

— Както могат да потвърдят присъстващите тук господа, американското правителство гледа на Горски пожар като на много силен стимул за въпросните страни да контролират терористите в собствения си двор, да ги подбуждат да споделят информация с американските разузнавателни служби и да правят всичко необходимо, за да не допуснат да бъдат превърнати в пара. Всъщност информацията за бомбата във Вашингтон дойде от либийското правителство. Както изглежда, планът работи.

— Страхотно.

— Служби като ЕЯБ са жалък отбранителен отговор срещу ядрения терор. Горски пожар е активен отговор. Пистолет, опрян в челото на ислямските страни — пистолет, който ще стреля, ако те не успеят да попречат на своите приятелчета терористи да се правят на ядрена сила. Няма съмнение, че повечето, ако не и всички терористични организации са били предупредени за това от правителствата, които ги приютяват, подпомагат ги и поддържат контакти с тях. Дали самите терористи вярват в това е друг въпрос. Засега, изглежда, вярват, което вероятно е и причината все още да не сме станали обект на атака с оръжия за масово поразяване. Какво ще кажете, Хари?

— Има смисъл в това.

— И според мен. Ислямските правителства са информирани също, че Горски пожар е поставен в състояние, в което действащият президент не е в състояние да промени или отмени ответния удар срещу исляма. Това кара враговете ни да не се опитват да анализират всеки президент, за да разберат дали му стиска. Президентът просто излиза от играта, ако в Америка гръмне атомна бомба. Също като през Студената война. — Мадокс се обърна към Пол Дън. — Прав ли съм?

— Да — отвърна Дън.

Мадокс погледна Хари.

— Изглеждате ми замислен. Какво ви терзае?

— Ами… Уверен съм, че някой в правителството си е помислил за това, но няма ли петдесетте или стоте бомби в Близкия изток да прецакат далаверата с петрола?

Някои от присъстващите се усмихнаха. Мадокс също се ухили и хвърли поглед към Едуард Улфър.

— Заместник-министърът на отбраната ме увери, че в списъка на целите няма петролни полета. Нито пък рафинерии и пристанища. Те ще останат непокътнати, но с ново ръководство. И аз все пак трябва да връзвам двата края, Хари. — И се засмя.

— Да бе, вярно. А как стои въпросът с околната среда? Нали се сещате — радиоактивен прах, ядрена зима и тъй нататък.

— Казах ви — отговорът на глобалното затопляне е ядрената зима. Майтапя се. Вижте, ефектът от петдесет или дори сто ядрени взрива в Близкия изток бе подложен на задълбочено проучване от страна на правителството. Няма да е чак толкова лошо. Е, за тях ще означава край. Но в останалата част от планетата, в зависимост от това кой компютърен модел ще предпочетете, животът ще продължи.

— Сериозно? — Още нещо тормозеше Хари Мюлер. — Както и да е, това така или иначе няма да се случи — както сам казахте, щом терористите знаят за това… искам да кажа, мислите ли, или чували ли сте, че ще ни нападат?

— Не съм чул нищо. А вие? Всъщност колегите ми тук смятат, че Горски пожар е толкова ефективна спирачка, че вероятността някой американски град да бъде атакуван с ядрен заряд от ислямски терористи е много малка. Именно затова трябва да го направим самите ние.

— Какво?

— Ние, Хари, хората в тази стая, разработихме Проект Зелено — план за взривяване на атомна бомба в американски град, което ще задейства Горски пожар, тоест ядреното заличаване на ислямския свят.

Хари се наведе към Мадокс. Не беше сигурен, че го е чул правилно.

Мадокс го погледна в очите и продължи:

— И красотата във всичко това е, че дори не е нужно правителството да е сигурно, че атомната атака е дело на ислямски терористи. Има много силна презумпция за вина спрямо фундаменталистите, така че за задействането на Горски пожар не са необходими окончателни доказателства. Не е ли блестящо?

Хари си пое дълбоко дъх.

— Да не сте полудели?!

— Не. Нима ви приличаме на луди?

Хари не смяташе, че останалите четирима не са на себе си, но Мадокс изглеждаше малко смахнат. Отново пое дълбоко дъх.

— Значи имате атомна бомба?

— Разбира се, че имаме. Защо мислите, че сме се събрали тук? По-точно, имаме четири бомби. Всъщност… — Мадокс стана, отиде До черния кожен куфар и го потупа. — Това е едната от тях.