Серия
Джон Кори (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wild Fire, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 29 гласа)

43

— ФАА — започна Кейт. — Както предрече, оказа се предизвикателство. Но в края на краищата някой от Федералната авиационна администрация ми подсказа да се обадя до регионалния Център за обслужване на полетите — ЦОП — в Канзас Сити, където в неделя следобед пристигнали самолетите на ГОКО от Адирондак.

— Добре. Какво казаха от ЦОП в КС?

— Казаха, че двата самолета кацнали, заредили гориво, заявили летателните си планове и заминали — Кейт хвърли око на бележките си. — Едната „Чесна Сайтейшън“ с номер № 2730G, пилотирана от капитан Тим Блек, отлетяла за Лос Анджелис. Другата с номер № 2731G, пилотирана от капитан Елуд Белман, заминала за Сан Франциско.

— Наистина ли? — Това донякъде ме изненада. Сигурен бях, че единият или двата самолета ще се върнат на летището в Адирондак и Мадокс ще скочи на борда и набързо ще се изнесе нанякъде. — Това ли са били крайните им цели?

— Допреди около час. Обадих се на ЦОП в Ел Ей и Сан Франциско, но нямаше заявени нови летателни планове.

— Добре… но защо са заминали за Лос Анджелис и Сан Франциско?

— Точно това трябва да разберем.

— Да. Трябва също да разберем къде са отседнали пилотите, за да се свържем с тях.

— Помислих си същото и открих, че пристигащите и заминаващи частни самолети се обслужват от постоянни работни бази — ПРБ. Открих, че самолетът на ГОКО на международното летище на Лос Анджелис използва ПРБ на Гарет Авиейшън Сървис, а онзи на летището в Сан Франциско — фирмата Сигначър Флайт Съпорт. Обадих се на тези ПРБ и попитах дали знаят къде биха могли да са отседнали пилотите и помощниците им. Казаха ми, че понякога оставяли телефонен номер — обикновено на хотел или мобилен телефон, за да бъдат намерени при нужда. Но не и този път. Единствената информация от ПРБ е, че пилотите са от авиационния отдел на ГОКО към международно летище „Стюарт“ в Нюбърг, Ню Йорк. Там ГОКО има своя база, сервизен хангар и разпределителен офис.

— И какво? Обади ли им се?

— Да, обадих се на офиса на ГОКО в Стюарт, но по разбираеми причини не се представих като служител на ФБР и ми отказаха каквато и да било информация за двата екипажа.

— Не им ли каза, че си лекар и че пилотите и помощниците им се водят официално слепи?

— Не, но ти можеш да звъннеш и да видиш дали не можеш да научиш нещо.

— Може би по-късно. Какви са имената на вторите пилоти?

— Колкото и да е странно, летателният план не изисква споменаването на втория пилот.

Подозирах, че Федералната авиационна администрация не е затегнала правилника за частните самолети след 9/11. А сега вече го знаех със сигурност.

— Летателният план обаче отразява броя на пътниците на борда. И в двете машини е имало по двама души. Пилот и втори пилот — каза Кейт.

— Добре… значи самолетите са кацнали в Лос Анджелис и Сан Франциско без пътници, паркирани са там от неделя вечерта и нямат летателни планове. Предполагам, че в такъв случай капитан Блек и капитан Белман и техните неидентифицирани втори пилоти се наслаждават на забележителностите на двата града и очакват по-нататъшни инструкции.

— Така изглежда.

Замислих се над всичко това и стигнах до заключението, че може би няма никакво скрито значение и си е нещо напълно нормално. Просто четирима пилоти прелитат през континента без пътници, като изгарят авиационно гориво със скорост неколкостотин галона на час, докато шефът им внася в страната още гориво с танкерите си.

— Това не ти ли се вижда странно? — попитах Кейт.

— Погледнато само за себе си, може би да. Но ние не познаваме този свят. Например един от служителите на базата в Сан Франциско предположи, че самолетите може би са били наети от някого от града.

— Мислиш ли, че човек като Мадокс ще дава под наем личните си самолети, за да направи малко кинти?

— Явно някои богаташи го правят. Има обаче и още нещо.

— Надявах се да е така.

— Разговарях и с някоя си Керъл Аскризи, работи за Сигначър Флайт Съпорт в Сан Франциско. Тя ми каза, че откарала пилота и втория пилот с фирмения микробус до таксиметровата стоянка на главния терминал.

Това не изглеждаше необичайно или важно, но по тона на Кейт си личеше, че е.

— И какво?

— И госпожица Аскризи каза, че като повечето по-големи компании, ГОКО почти винаги ангажира предварително кола и шофьор, които да откарат екипажа където е необходимо. Затова й се сторило странно, че пилотът и помощникът му трябвало да вземат таксита от главния терминал. От любезност предложила да ги откара до хотела им — очевидно екипажите обикновено отсядат в някой хотел бизнес класа недалеч от летището. Но вторият пилот й отговорил — благодаря, но щели да ходят до центъра и предпочитали да вземат такси.

— Разбрала ли е къде точно отиват?

— Не, ней казали.

Което, помислих си, би могло да обяснява защо са взели такси вместо предложения им фирмен микробус и защо не е имало предварително наета кола.

— Добре. Нещо друго?

— Да. Носели два големи кожени куфара. Били заключени с катинари, били на колела, били тежки и били нужни двама души, за да вдигнат всеки и да го натоварят в микробуса.

— Добре. Големи и тежки. Катинари и колела. Предполагам, че това е товарът, видян от Чад на тукашното летище. Сега е свален в Сан Франциско, а вероятно и в Ел Ей.

Кейт не стигаше до никакви изводи от тази информация.

— Може би са качили жените или гаджетата си като гратисчийки и в тези големи тежки куфари са били натоварени дрехите на дамите за следващите два дни — казах с надежда.

— Как пък успя да пуснеш сексистка забележка в разговор за самолетен товар?

— Извинявай.

Не беше чак толкова лесно.

— Просто предположих — казах и продължих с предположенията: — Тогава… злато? Трупове? Какво?

— Помисли сериозно.

— Добре. Какво каза Керъл Аскризи? Заподозряла ли е нещо? Пилотът и помощникът му да са изглеждали странно или да са нервничели?

— Според Аскризи двамата били весели и дори се шегували, че куфарите са много тежки и че от ГОКО не са им запазили кола и шофьор. Вторият пилот флиртувал с нея и й казал, че се надява да се видят отново в сряда, когато щели да се върнат на летището и да отлетят.

— Накъде да отлетят?

— Казал, че последната им дестинация е „Ла Гуардия“, но не споменал къде ще спират по пътя. Поръчал да приготвят самолета за излитане в сряда по обед и да напълнят резервоарите догоре.

— Добре… значи според тази Аскризи пилотът и вторият пилот изглеждали нормално, за разлика от товара. — Замислих се. — И тъй, товарът е бил откаран до Ел Ей и Сан Франциско с два частни самолета вместо с един, като са направили две спирания в двата съседни града.

— Точно така.

— И е нямало кола и шофьор, за да откара екипажа и багажа до мястото, където е трябвало да отидат.

— Правилно.

— И пилотът поръчал на обслужващата фирма в Сан Франциско да приготви самолета за заминаване в сряда по обед с крайна дестинация „Ла Гуардия“, но от казаното от теб излиза, че още не са заявили летателния си план пред ФАА.

— Правилно. Но това не е необичайно. Открих, че летателните планове трябва да се заявяват малко преди излитането, за да се вземат предвид метеорологичните условия, въздушният трафик и тъй нататък.

— Логично е.

— Съжалявам, че не успях да подхраня параноята ти.

— О, не се безпокой. Имам си достатъчно. Всъщност ето ти един пример — тайната крайна цел на пилота и втория пилот в Сан Франциско.

— Защо да е тайна?

— Ами защото няма наета кола и шофьор, което би оставило документна следа, освен това не са се възползвали от възможността да се повозят във фирмения микробус, който е трябвало да бъде разтоварен на стоянката за таксита, а после багажът да се качва на две коли заради размерите му. Това да ти се вижда смислено?

— Не. После се обадих на Гарет Авиейшън Сървис в международното летище в Лос Анджелис и разговарях с някакъв си Скот, който ме остави на изчакване и поразпита колегите си. Разказа ми горе-долу същата история — два големи черни куфара и фирмен микробус до такситата.

— Аха. Е, явно тези четиримата са имали едни и същи инструкции — да вземат таксита до мястото, където е трябвало да отидат с куфарите.

— Изглежда точно така.

— И тъй, съвсем ясно е, че двата екипажа са имали тайна дестинация или дестинации в Ел Ей и Сан Франциско и затова всеки от тях е взел такси, за проследяването на което ти трябва повече от страхотен късмет. Въпросът е, има ли всичко това нещо общо с безумния план на Бейн Мадокс да стане император на Северна Америка, или с каквото там се е заел? Или изобщо не е свързано?

— Мисля, че е свързано.

— Това ли е лошата новина?

— Трябва ни повече контекст — отвърна тя. — А сега ми разкажи за разговора ти с Мадокс.

— Добре. После ще ми кажеш ли лошата новина?

— Да. Освен ако не се сетиш сам, преди да сме свършили останалите неща от дневния ред.

— Сериозно предизвикателство. Добре, имам ли всичко необходимо, за да се сетя?

— Намираш се в точката, където бях аз, когато се сетих. После открих още едно сведение, което потвърди онова, от което се страхувах.

— Добре. Еха.

Замислих се и в главата ми нещо започна да се оформя, но преди всичко да застане на мястото си, Кейт каза:

— Твой ред е. Къстър Хил, Бейн Мадокс.

Всички пътища водят към Къстър Хил и Бейн Мадокс.