Серия
Джон Кори (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wild Fire, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 29 гласа)

Осма част
Понеделник
Ню Йорк

В Америка има фракции, но не и конспирации.

Алексис дьо Токвил,

„Демокрацията в Америка“ (1835)

16

Бе Денят на Колумб — празник в чест на един умрял бял човек, който се натъкнал на континент, докато пътувал към едно друго място. Имал съм подобни преживявания на връщане от бара на Дреснър.

Бяхме облечени неофициално. Аз носех удобни мокасини, черни джинси, спортна риза и кожено яке. Кейт също бе с джинси, боти, поло и велурено яке.

— Чантата не ти отива на кобура — отбелязах.

— Значи ще се наложи да си купувам чанта.

Трябва по-често да си държа голямата уста затворена. Излязохме от апартамента в източната част на Седемдесет и втора улица. Портиерът Алфред ни спря такси.

Празничният трафик в Манхатън не бе натоварен и скоро наближихме Федерал Плаза 26.

Таксиметровият шофьор — според картичката Зиад Ал-Шехи — говореше на арабски по мобилния си телефон.

Вдигнах пръст пред устните си и прошепнах:

— Говори с лидера на своята клетка на Ал Кайда… Казва нещо за Разпродажбите в Деня на Колумб в Бергдорф.

Кейт въздъхна.

Господин Ал-Шехи свърши с разговора и го попитах:

— Знаете ли кой е Христофор Колумб?

Той само ме погледна в огледалото.

— Да сте чували за „Ниня“, „Пинта“ и „Санта Мария“? — продължих.

— Сър?

— Кралица Изабела, за Бога? Участвате ли в парада в Деня на Колумб?

— Сър?

— Джон. Престани!

— Просто му помагам за теста за гражданство.

— Престани.

Облегнах се и си затананиках „Есен в Ню Йорк“.

Беше федерален празник и Федералната контратерористична спецчаст не работене на пълни обороти, но Кейт все пак беше решила да ми прави компания и да навакса с бумащините. Щяхме да обядваме заедно, след което тя щеше да иде на празничните разпродажби.

Дори когато работим по един и същи график, не винаги пътуваме към работа заедно. Понякога единият се забавя прекалено много с грима, докато на другия не му писне и не тръгне сам.

Кейт носеше днешния „Таймс“. Помолих я за спортните страници, но вместо тях тя ми даде началните.

РЪМСФИЙЛД ПРЕДПОЧИТА ЕНЕРГИЧНИ МЕРКИ ЗА ОСУЕТЯВАНЕ НА ЕВЕНТУАЛНА АТАКА

— гласеше заглавието на първа страница. В материала се обясняваше, че Съединените щати следва да действат още през „предкризисния период“, за да не позволят нова атака срещу страната. Хрумна ми, че ако чете „Таймс“, Саддам сигурно ще се обади на букмейкъра си и ще заложи за нахлуване в края на януари.

Другият голям материал бе за кола бомба в често посещаван от западняци нощен клуб на индонезийския курортен остров Бали. Изглежда, във войната с глобалния тероризъм се откриваше нов фронт. Смъртните случаи бяха 184, а ранените — над 300. Това бяха най-многобройните жертви след 11 септември 2001 година.

Изказваше се предположение, че атаката най-вероятно е дело я ислямски „екстремисти“. Добро попадение. И добро използване на думите. Защо да го наричаме терористи или убийци? Звучи прекалено осъдително. Адолф Хитлер е бил екстремист.

Няма да спечелим войната срещу тероризма, докато не спечелим войната на думите.

Обърнах на кръстословицата.

— Какво е определението за обикновен арабин? — попитах Кейт.

— Не зная.

— Пич, останал без боеприпаси.

Тя поклати глава, но Зиад се разсмя.

Хуморът наистина хвърля мостове между различните култури.

— Очертава се дълъг ден — отбеляза Кейт.

И се оказа права.