Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Кори (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wild Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване (първите 30 страници)
ivo_bg (26.09.2009)
Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Нелсън Демил. Частен клуб

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, 2007

ISBN 954-585-758-4

История

  1. — Добавяне

37

Седяхме в зимната веранда, затоплена от минаващите през големите прозорци слънчеви лъчи. Отвън капеха листа, патици плуваха в езерото и тлъсти канадски гъски без паспорти тромаво се клатушкаха по ливадата.

Бяхме потънали в мислите си, които вероятно бяха едни и същи. Накрая Кейт каза:

— Мадокс има голям генератор на електричество и СНЧ антена в имота си, а вероятно и предавател някъде в хижата. Може би атомното му скривалище…

Опитах се да разведря обстановката.

— Значи смяташ, че търси петрол?

Тя не бе в настроение за хумора ми.

— Мислим ли, че Мадокс е човекът, изпратил онези СНЧ сигнали на подводния флот преди петнадесет години?

— Мислим.

— Но защо?

— Нека помисля… Да не би пък да се е опитвал да започне термоядрена война?

— Да, това ми е ясно. Но защо?

— Предполагам, че просто е хвърлил зара, кръстосал е пръсти и се е надявал на щастлив край.

— Това е лудост.

— Да. Но той не е бил на същото мнение. Ти си млада и може да не си спомняш, но по онова време в тази страна имаше хора — в това число и господин Мадокс, сигурен съм, — които искаха да натиснат копчето първи и всичко да приключи. Наистина вярваха, че руснаците могат да бъдат хванати по бели гащи, че съветските технологии и оръжия са ненадеждни и че можем да преживеем онова, което хвърлят по нас. Радиоактивното замърсяване се надценява — добавих.

— Пълна лудост.

— Е, за щастие, няма да разберем дали е така. — Замислих се за момент. — Мадокс очевидно е имал някаква вътрешна информация за СНЧ кодовете и е решил да я използва. Както чухме, технологията за построяването на предавателя и антената не е секретна и в един момент, преди двадесетина години, Мадокс е решил, че му трябва подходящ имот, и започнал да пазарува земя в Адирондак. Най-добрата инвестиция в живота му.

Тя кимна замислено.

— Предполагам, че е станало точно това… но не е проработило.

— И слава Богу, иначе сега нямаше да разговаряме за това.

— Но защо не е проработило?

Умът ми заработи.

— Предполагам, че е подценил сложността на компютрите и софтуера, които явно са неразривна част от СНЧ предаванията. И в един момент е бил предупреден от свой вътрешен човек, че ако се опитва да налучка кода, правителството ще направи всичко възможно да открие източника на фалшивите предавания и от ФБР ще разбият вратата на Къстър Хил Клуб. Затова се е отказал от интересното си хоби.

— Или се е намесил Бог.

Замислих се над думите й.

— Не се съмнявам, че Бейн Мадокс е вярвал, че е на страната на Бог и че Бог е на негова страна.

— Е, явно не е бил.

— Явно не. Между другото, каква е връзката между СНЧ и Михаил Путьов, бивш съветски специалист по ядрени оръжия, а в момента професор в МТИ и гост в дома на господин Мадокс?

Кейт се замисли.

— Може би… може би този път Мадокс ще се помъчи да накара нашите подводници да изстрелят ракетите си срещу набелязаните цели в Близкия изток, Китай или Северна Корея.

— Хм, това определено пасва на онзи Бейн Мадокс, когото познаваме. Интересна възможност. Но тя все пак не обяснява Путьов.

Кейт се замисли за това, а вероятно и за неща, за които до вчера не бе и сънувала, че ще й се наложи да мисли.

— С какво се е заел този тип, по дяволите? — попита ме накрая. А може би питаше себе си.

— Вероятно е пристъпил към План Б и нямам никаква представа какъв е той, освен че е версия на План А, провалил се преди петнадесет години. Светът се промени след края на Студената война, така че планът също се е променил, макар самият Бейн Мадокс да си е останал същия психопат, какъвто е бил винаги.

Погледнах си часовника и станах.

— Виж сега какво искам да направиш, Кейт. Влез в интернет и виж дали има нещо друго, което трябва да знаем за СНЧ вълните. Освен това провери в Гугъл за Михаил Путьов, а покрай него можеш да пуснеш и търсене на Бейн Мадокс.

— Добре…

— И много важно — да не забравиш да върнеш лаптопа на Уилма преди шест и половина.

Тя се усмихна насила.

— Мога ли да вляза в пощата й?

— Не, не можеш да влизаш в пощата й. Добре, после се обади във ФАА и намери летателните планове на двата самолета на Мадокс. Номерата на машините са в куфарчето ти. Може и да отнеме време, като се знае каква е федералната бюрокрация, но бъди настоятелна и очарователна…

— Защо мислиш, че това е важно?

— Наистина не зная. Бих желал обаче да науча къде е изпратил Мадокс самолетите — в случай, че стане важно. Освен това искам да проучиш всички онези списъци, резервации и договори за наемане на коли и да видиш дали няма да изникне още нещо. Обади се също в дома и кабинета на Путьов и провери дали някой не знае къде се намира.

— А ти какво ще правиш през това време?

— Сега е времето ми за дрямка.

— Много смешно.

— Всъщност ще бягам по някои задачи. Ще взема храна и тоалетни принадлежности, които явно не са включени в цената тук, и каквото още се сетиш.

— Не ни трябва нищо от магазина, Джон — каза тя. — След като съберем информацията, се връщаме заедно в града. Заедно. Ще запазя места от летището в Адирондак или от някое друго наоколо.

— Кейт, не мисля, че все още разполагаме с достатъчно информация, че да си купим карта за излизане от затвора.

— Аз пък мисля, че разполагаме.

— Не. Предполагам, че във Вашингтон има хора, които знаят поне толкова, колкото знаем ние в момента.

— Тогава защо са пратили Хари да следи Къстър Хил Клуб?

Добър въпрос. Хрумнаха ми няколко възможни отговора.

— Е, може би е било свързано по някакъв начин със събирането през уикенда. Но повече от това не мога да кажа.

— Джон, според мен Хари си е изпълнил задачата. Искали са той да бъде хванат.

Точно това си мислех аз, а сега явно и тя.

— Така изглежда.

— Но защо им е да искат подобно нещо?

— Това е големият въпрос. Един от възможните отговори е да дадат знак на Бейн Мадокс, че го държат под око. Определено не са очаквали от него да убие уловения агент.

— Защо министерството на правосъдието и ФБР ще искат Мадокс да знае, че е под наблюдение?

— Понякога в полицейската практика използваш следенето, за да изнервиш заподозрения. Понякога, когато става въпрос за богати и влиятелни хора, го използваш като учтивост или за предупреждение. Нали се сещаш — я вземи се стегни, че ще насадиш всичките на пачи яйца.

Кейт стана и пристъпи към мен.

— Можеше да си ти.

Всъщност мислех, че щях да проявя достатъчно разум, за да откажа задачата веднага щом надушех каква е ситуацията. От друга страна, Хари беше проста душа, винаги се доверяваше прекалено много на шефовете и изпълняваше заповедите стриктно.

— Ако си прав, дали според теб това наблюдение е подплашило Мадокс и го е накарало да се откаже от онова, с което се е захванал? — попита Кейт.

— Мисля, че човек като Мадокс не се плаши лесно. Той е човек с мисия и вече е извършил поне едно убийство по пътя към изпълнението й.

— Едно, за което знаем.

— Правилно. И съм сигурен, че случилото се този уикенд е имало обратен ефект на онзи, който са очаквали от Вашингтон. Всъщност сроковете на Бейн Мадокс са били съкратени до около едно денонощие, плюс-минус няколко часа.

— Може би просто знае, че ловът е започнал, и планира да избяга от страната. Повечето хора биха направили точно това.

— Убеден съм, че той не е като повечето хора. Все пак провери къде са самолетите му.

Тя кимна.

— Добре. Но ако наистина смяташ, че ще продължи с онова, което е планирал, и ако не искаш да се върнеш в града, ще трябва да се свържем с най-близкия федерален прокурор и да поискаме издаване на разрешително за обиск на Къстър Хил Клуб.

— Скъпа, вероятно единственото разрешително, което ще намерим в съда, е за арест на Кейт Мейфийлд и Джон Кори.

— Тогава да идем при Шефър и да видим дали той не може да издейства разрешително за обиск.

— Кейт, никой няма да издаде разрешително за каквото и да било с името на Бейн Мадокс върху него само въз основа на чутото от теб или мен. Трябва да намерим повече доказателства.

— Какви например?

— Ами, очевидно някои косми и власинки от Къстър Хил ще съвпаднат с намерените по тялото и дрехите на Хари. Това е необходимата следствена улика за свързването на хижата на Мадокс с Хари и на Хари с Мадокс, който е бил в хижата си.

— Добре… но как ще се сдобиеш с власинки от Къстър Хил без разрешително за обиск?

— По същия начин, по който щях да го направя, ако разследвах убийството на лицето Хикс, видяно според мен за последен път живо в дома на лицето Игрек.

— Какво искаш да кажеш?

— Отивам в Къстър Хил Клуб на посещение при господин Мадокс.

— Не!

— Защо? Точно така постъпвам на този етап от всяко друго разследване на убийство. Уликите и следите започват да свършват, така че трябва да се върна при основния заподозрян и да разговарям с него.

— Идвам с теб.

— Не идваш. Искам да поработиш върху детайлите, които ще са ни нужни за разработването на случая… материалите, които ще са ни необходими за получаването на разрешително за обиск.

Всъщност времето за това вече изтичаше, но пък иначе звучеше добре.

— Не — отсече тя и ме погледна. — Няма да ходиш там самичък. Може да е опасно.

— Не е опасно. Това не е замъкът на Дракула. Аз съм федерален агент и имам някои въпроси.

— Той вече уби един федерален агент.

Добро попадение.

— И вероятно вече съжалява. А ако не съжалява сега, ще съжалява после. — Облякох си якето.

Кейт също облече якето си.

Беше един от онези моменти, които изискват точната комбинация твърдост и нежност. Прегърнах я и казах:

— Трябваш ми тук. Днес сме малко закъсали откъм човешки ресурси. Наистина ще успея да се справя сам.

— Не.

— Мисля, че имам по-добър шанс да вляза вътре, ако съм сам.

— Не.

— Ще се обадя на хората на Шефър на кръстовището. Става ли? Ще им кажа да ми дадат един час и ако дотогава не се появя, да бързат на помощ. Става ли?

Това като че ли свърши работа и тя като че ли поомекна.

— Поддържай връзка с Шефър — завърших. — Освен това звънни във Върха и виж кой ни е търсил. Кажи им, че пазаруваме в Лейк Плесид и ако господин Грифит се обади, да му предадат, че ще се видим с него в центъра. И напомни на Джим, че Сони Демот е обещал да ми даде назаем сако и вратовръзка за вечерята.

— Обещавал ли ти е?

— Сигурен съм, че би го направил. Просто ги занасям. Престори се на мен — добавих.

Тя се усмихна.

— Искам да си включиш мобилния телефон.

— Кейт, никакви мобилни телефони. Включиш ли го, след един час очаквай Лайъм Грифит да цъфне на прага.

— Джон… това не е начинът, по който работим.

— От време на време, мила, се налага да се поразширят правилата.

— От време на време? Направи го и при предишния случай.

— Нима? Е, той вече е решен. Междувременно виж дали не можеш да поръчаш отнякъде пица.

Отидохме до вратата.

— Пази се — каза Кейт.

— Без аншоа.

Целунахме се и потеглих към замъка на Дракула.