Серия
Джон Кори (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wild Fire, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 29 гласа)

10

— Това, господа, е земята на исляма — от Атлантическия бряг на Северна Африка през Близкия изток и Централна Азия чак до Източна Азия, завършваща с мюсюлманската страна с най-многочислено население — Индонезия, която е и последното бойно поле във войната срещу тероризма. — Бейн Мадокс направи кратка пауза за по-голям ефект 8 продължи: — Днес в тези страни живеят над един милиард мюсюлмани. По някое време през следващата седмица ще станат доста по-малко.

— Едни осигури списък на ислямските градове, набелязани за цели на Горски пожар… — Погледна листа пред себе си и се позасмя: — Прилича на списък с коледни желания.

Никой друг не се засмя и Мадокс добави:

— Ед ще ни запознае по-подробно с Горски пожар. Заместник-министърът на отбраната Едуард Улфър взе думата.

— Всъщност списъците са два — първостепенен и второстепенен. Списък А включва целия Близък изток — арабското сърце на исляма, както и някои специфични цели в Северна Африка, Сомалия, Судан, ислямски територии в Централна Азия и няколко цели в Източна Азия. В общи линии списъкът е останал непроменен през последните двадесет години, но от време на време добавяхме по някоя нова цел като северната част на Филипините, превърнала се в развъдник на ислямския фундаментализъм. Забележете също, че се случва и да премахваме цели. Например в резултат на скорошната окупация на Афганистан премахнахме по-голямата част от страната от списъка, както и някои места в района на Залива, Централна Азия и Саудитска Арабия, където в момента са разположени американски войски.

Всички занимаха. Някои започнаха да си водят бележки. Улфър продължи:

— Освен това набелязахме нови цели в Южен Афганистан, поточно в района на Тора Бора и прилежащите гранични райони с Пакистан, където смятаме, че се крие Бин Ладен. Ако този кучи син преживее това, ще стане цар на Ядрената пустош.

Някой все пак се засмя на тая тъпа шега.

— А защо списъците са два? — попита Скот Ландсдейл.

— Според план Горски пожар има два начина на ответен удар — обясни Улфър. — Списък А винаги фигурира, а списък Б се добавя Допълнително, в зависимост от степента и характера на терористичната атака срещу Америка. Например, ако атаката е с биологическо или химическо оръжие, ще бъдат унищожени само целите от списък А. Ако атаката е ядрена и унищожи един или повече американски градове, се добавя и списък Б — без абсолютно никакви колебания.

— Знаем, че атаката срещу Америка ще е ядрена, защото ние сме хората с бомбите — каза Мадокс.

Възцари се тишина.

— Бейн, не карай през просото — въздъхна Пол Дън.

— Съжалявам, Пол, но това не е светско събиране на Съвета по национална сигурност. Тук казваме това, което мислим.

Пол Дън не отговори и Улфър продължи:

— Винаги е имало загриженост относно нивото на радиоактивното замърсяване и климатичните промени… поради което се наложи и създаването на първостепенен и второстепенен списък. Освен това, разбира се, не всички ислямски страни подкрепят терористи или са враждебно настроени към Съединените щати. Горски пожар обаче премахва голяма част от тези съмнения, като определя ответния удар в зависимост от характера на атаката срещу Съединените щати. Така например, ако някакво химическо или биологическо оръжие убие само, да кажем, двадесет хиляди души в Ню Йорк или Вашингтон, в отговор ние ще поразим само шейсет и двете цели от списък А. Не искаме да излезе, че прекаляваме.

Ландсдейл се изсмя на абсурдността на това изявление, но никой от останалите като че ли не забеляза иронията в ситуацията. Улфър продължи:

— Към днешна дата в двата списъка попадат общо сто двадесет и две цели. Предполагаме, че първоначалните жертви ще възлизат на около двеста милиона души, плюс още около сто милиона за следващите шест месеца, когато радиацията вземе своето. По-нататъшните смъртни случаи от болести, облъчване, глад, самоубийства, граждански войни и тъй нататък трудно могат да се преценят. — Говореше съвсем прозаично.

Никой не коментира.

— Създателите на Горски пожар разбираха, че трябва да се гарантира, че на никой бъдещ президент и неговата администрация няма да се наложи да прави каквито и да било стратегически или морални избори. Ако се случи събитие хикс, отговаряме със списък А. Ако се случи игрек, добавяме и списък Б. Елементарно.

Хари Мюлер гледаше мъжете на масата. Допреди половин час му се бяха стрували малко нервни, но сега изглеждаха съвсем спокойни. Сякаш си казваха: „Добре, почваме“.

Погледна Мадокс, който се бе взрял в телевизионния екран, и видя че на лицето му играе шантава усмивка, сякаш гледа порно. Мадокс усети, че Хари го гледа, и му смигна.

Хари се обърна и се загледа в екрана. „Господи! Истина е. Бог да ни е на помощ“.

— Горски пожар е просто версия на ГВУ — продължи Улфър. — Всъщност Горски пожар бе предложен, разработен и внедрен от група стари воини от Студената война по времето на Рейгъновата администрация.

Млъкна за момент и продължи едва ли не благоговейно:

— Това бяха истински мъже. Бяха се гледали очи в очи със Съветите — и онези мигнаха първи. Дадоха ни голям урок и ни оставиха голямо наследство. За да сме достойни пред онези, които ни дадоха един свободен от съветския терор свят, трябва да направим на ислямските терористи онова, което воините от Студената война бяха приготвили за Съветския съюз.

Отново се възцари тишина. Накрая се обади генерал Хокинс:

— Руснаците поне имаха някаква чест и здравословен страх от смъртта. Щеше да е жалко да унищожим градовете и хората им. Но тези копелета — ислямистите — заслужават всичко, което ще си получат.

— Да видим какво точно ще получат — каза Мадокс и се обърна към Едуард Улфър.

— Ще получат сто двадесет и две ядрени бойни глави с различна мощност, пренесени предимно от атомни подводници клас „Охайо“, разположени в Индийския океан, както и няколко изстреляни от Северна Америка междуконтинентални балистични ракети — каза той. — Руснаците ще бъдат уведомени минута преди изстрелването, в знак на учтивост и предупреждение.

— Тези бойни глави са много малък процент от нашия арсенал — каза генерал Хокинс. — Ще ни останат още хиляди, ако се наложи да нанесем втори удар срещу исляма или ако на руснаците или китайците им хрумне някоя тъпа идея.

Улфър кимна.

— В списък А са почти всички столици в Близкия и Средния изток — Кайро, Дамаск, Аман, Багдад, Техеран, Исламабад, Рияд и тъй нататък, както и някои по-големи градове, известни тренировъчни лагери на терористите и всички военни съоръжения. — Той хвърли поглед към записките си. — Първоначално Могадишу в Сомалия бе включен в списък Б, но след Блек Хок бе преместен в списък А, за да се отмъсти за тази позорна операция. Същото се отнася и за пристанищния град Аден в Йемен — крайцерът „Коул“ също трябва да бъде отмъстен.

— Радвам се, че списъкът се осъвременява. Имаме да си връщаме за много неща.

— Наистина, така е — отвърна Улфър. — Но колкото и да ни се иска да отмъстим за бомбената атака срещу казармите на морските пехотинци в Бейрут, градът не фигурира в списъка. Половината от населението му са християни и Бейрут ще е за нас предмостие към един нов, по-добър Близък изток. Обърнете също така внимание, че Израел вече няма да бъде заобиколен от врагове. А от пустош.

— Израелците знаят ли за Горски пожар? — попита Ландсдейл.

— Знаят онова, което знаят и враговете ни — отвърна Улфър. — Планът им бе представен като възможност. Не са особено щастливи от мисълта, че ще ги засипе радиоактивен прах, но имат добра гражданска защита и ще могат да издържат, докато въздухът се изчисти.

— С две думи — би ли ми препоръчал да се разходя до Божи гроб за Великден? — с усмивка попита Ландсдейл.

— Става дума за цял един нов свят, Скот — отвърна Улфър. — Свят, в който мерките за сигурност по летищата ще са такива, каквито бяха през шейсетте. Свят, в който семейството и приятелите ти отново ще могат да те посрещат на изхода и в който гардеробите за багаж не са спомен от миналото. Свят, в който всеки пътник не се третира като потенциален терорист и където безопасността на самолетите е свързана с механични проблеми, а не с терористи. Свят, в който всеки американски турист или предприемач не е потенциална мишена. В този Нов свят, господа, всеки американец ще бъде посрещан любезно, с уважение и с малко благоговение — така, както а гледали на нашите бащи и дядовци, освободили Европа и Азия от злото. Така че, Скот, спокойно можеш да планираш екскурзия до Божи гроб за Великден. С теб ще се отнесат добре и няма да е нужно да се безпокоиш за терористи в разни претъпкани кафенета. Изгледа всички и продължи:

— Основните цели включват и мюсюлмански светини като Медина, Фалуджа, Кум и други. Само по себе си това ще изтръгне сърцето на исляма. Най-свещеният им град, Мека, ще бъде пощаден — не от чувствителност към религията, а като заложник, който ще бъде унищожен, ако някои оцелели терористи решат да заплашват или да отвръщат на удара. Правителствата в Близкия изток знаят това и ни помолиха да пощадим и Медина, ако се случи най-лошото. Нашият отговор беше не.

— Добър отговор — обади се Мадокс. — Имал съм много неприятни сделки със саудитската кралска фамилия. Другата седмица те ще са история и единственото хубаво нещо на онзи район — петролът под пясъка — ще е наше.

Едуард Улфър пренебрегна коментара му и продължи:

— Другият свещен за мюсюлманите град, който няма да бъде унищожен, е, разбира се, Йерусалим, който е свещен също така и за християнството и юдаизма. Очакваме, че след Горски пожар евреите ще прогонят мюсюлманите от Йерусалим, Витлеем, Назарет и другите християнски светини под техен контрол. Ако не го направят, ще го направим ние.

— Като стана въпрос за пощадени градове, виждам в списъка доста турски селища, но не и Истанбул.

— Истанбул е историческа съкровищница, която географски се намира в Европа и отново ще започне да се нарича Константинопол — обясни Улфър. — Мюсюлманите ще бъдат отстранени. Всъщност, господа, за света след Горски пожар има политически план, който прекроява някои линии на картите и премества хора от места, където не искаме да бъдат. На първо място Йерусалим, Бейрут и Истанбул — не съм напълно запознат с подробностите на плана.

— Какъвто и да е той, ще го оставим на Държавния департамент да се трепе с него.

— Точно така — каза генерал Хокинс. — С унищожаването на Багдад и по-голямата част от Ирак няма да е нужно да водим война със Саддам Хюсеин.

— Всъщност няма да ни се налага да водим войни и със Сирия, Иран или някоя друга неприятелска страна — те просто вече няма да съществуват.

— Изглежда чудесно — каза Мадокс. — Нали, Хари? Хари се поколеба за момент, после каза:

— Да. Стига да си падаш по масови убийства. Мадокс впери поглед в него.

— Хари, имам син — Бейн-младши, офицер от запаса на Въоръжените сили. Ако започнем война с Ирак, ще го мобилизират и може да загине там. Иначе казано, предпочитам да видя всички жители на Багдад избити, отколкото да получа известие, че синът ми е мъртъв. Това егоистично ли е?

Хари не отговори, но си помисли — да, егоистично е. Освен това Мадокс удобно бе забравил американските синове и дъщери, които щеше да унищожи в самата Америка.

— Понякога вицът казва истина, която хората не са склонни да приемат. Нека ви разкажа един виц, господин Мюлер. Може би сте го чували, като се има предвид професията ви — каза Мадокс и се усмихна самодоволно. — Президентът — шефът на господин Дън — и министърът на отбраната — шефът на господин Улфър — имат несъгласия по някои политически въпроси, затова се обръщат към един младши помощник и министърът на отбраната му казва — решихме да избием с атомни бомби един милиард араби и една прекрасна синеока блондинка с огромен балкон. Какво ще кажете? Младият помощник пита — господин министър, защо искате да бомбардирате такава красива жена? Виждаш ли? — обръща се министърът към президента. — Казах ти, че на никой не му пука за един милиард араби.

Разнесе се кратък вежлив и сдържан смях. Хари също се усмихна — нищо че вицът беше стар. Беше го чувал сто пъти.

— Сега ясно ли е? — попита Мадокс. Едуард Улфър отново взе думата.

— Колкото до Ирак, войните по суша са много скъпи по отношение на хора, материали и финанси. Освен това преките военни действия винаги имат нежелателни последици. От личен опит зная — и Пол ще го потвърди, — че тази администрация е твърдо решена да провокира война с Ирак, после със Сирия и накрая с Иран. Мисля, че по принцип никой от нас не би се противопоставил на това. Но онези от нас, които са се били във Виетнам — Бейн, Джим и аз, — можем да кажем от позициите си на донякъде авторитети, че когато пуснеш духа на войната, той става неуправляем. Красотата на ядрената атака е в това, че тя е бърза и евтина. Вече сме купили и платили за огромния атомен арсенал. В момента разполагаме с около седем хиляди бойни глави, които просто стоят по хранилищата и не правят нищо. Срещу малка част от цената на тези бомби можем да постигнем невероятни резултати, които просто нямат равни на себе си.

Ухили се и добави:

— На „Ню Йорк Таймс“ и „Уошингтън Поуст“ няма да им се налага да се чудят дали печелим, или губим войната срещу тероризма.

Всички се разсмяха.

— Искаш да кажеш, че няма да ми се налага да чета в „Таймс“ разни сърцераздирателни истории за малки момичета и техните баби, ранени от американски куршуми ли? — попита Бейн Мадокс.

Отново се разнесе смях.

— Не мисля, че „Таймс“ или „Уошингтън Поуст“ ще са склонни да пратят репортери в ядрените пепелища в търсене на така наречените хуманни истории.

Мадокс се изхили, отново погледна картата на екрана и премести курсора към Южен Египет.

Виждам, че в списъка фигурира и бентът на Асуан. Предполагам че това е цел номер едно.

Да, така е — отвърна Улфър. — Една ракета с няколко бойни глави ще разруши стената, ще запрати милиарди кубически метри вода по течението на Нил и те ще пометат Египет и ще избият между четиридесет и шейсет милиона души, преди да стигнат до Средиземно море. Това ще е най-голямата локална загуба на живот и собственост. В района няма петролни полета. За съжаление, ще се наложи да приемем гибелта на хилядите западни туристи, археолози, предприемачи и така нататък, както и на историческите обекти. Е, пирамидите все ще оцелеят.

— Ед, виждам в долината на Нил няколко египетски града, които също фигурират в списъка — каза Мадокс. — Като се има предвид, че водите на Асуан ще ги унищожат, ракетите не са ли излишни? Или са библейски?

— Всъщност не съм се замислял за това. — Улфър за момент замълча. — Предполагам, че водата ще изгаси пожарите в горящите градове.

— Лошо — отбеляза Мадокс.

— Лошата новина, която вече споменах, е големият брой западняци, които ще бъдат убити при тази атака. Туристи, бизнесмени, служители в посолствата и тъй нататък. Броят им може да достигне сто хиляди, като повечето от тях са американци.

Никой не коментира.

— За съжаление не можем да предвидим и кога районите отново ще са годни за обитаване или достатъчно стабилни в социално отношение, за да се поднови доставката на петрол — продължи Улфър. — Според анализа на Министерството на отбраната това няма да доведе до голям глобален или национален недостиг, тъй като страните, които добиват петрол, вече няма да го използват. Това означава, че петролът от други източници и от резервите би трябвало да е достатъчен, за да задоволи краткосрочно търсенето в Америка и Западна Европа. Вероятно саудитският петрол ще стане достъпен най-напред за самите нас, след около две години.

— Вие от правителството трябва по-често да разговаряте с представители на частния сектор като мен — намеси се Мадокс. — Според моя анализ саудитският петрол ще се товари на танкери и ще се доставя в Америка след около година. Мисля, че ще можем да изкараме по сто долара на барел, ако последиците от ядрените удари върху добива и транспортирането са достатъчно тежки. Улфър се поколеба, след което отвърна:

— Бейн, министерството на отбраната предвижда около двадесет долара за барел, тъй като ще контролираме всички аспекти на добива и транспорта. Идеята е, че ще се нуждаем от евтин петрол за съживяване на американската икономика, която според преценките ни ще преживее сериозен упадък, след като два американски града пострадат от ядрен удар.

Бейн Мадокс махна с ръка.

— Мисля, че и това е преувеличение. Ще видите, че борсовите индекси ще паднат с няколко хиляди пункта за по-малко от година. Някои градове рязко ще намалят населението си за няколко месеца, както стана с Ню Йорк след единайсети септември. Но след като стане ясно, че врагът е мъртъв и погребан, ще станете свидетели на американски ренесанс, който ще изуми целия свят. Не бъди песимист, Ед. Ако рухването на Съветския съюз бе зората на века на Америка, то заличаването на исляма ще ни въведе в хилядолетието на Американския мир, просперитет и сигурност. Да не споменавам за безусловното надмощие. Пред Американското хилядолетие Римската империя ще изглежда като страна от Третия свят.

Никой не се обади, така че Мадокс продължи:

— Нещата ще се променят. Последната глобална заплаха за Америка ще е изчезнала и цялата нация ще се обедини около правителството, както стана след единайсети септември и Пърл Харбър. С вътрешните врагове, в това число и нарастващото мюсюлманско населете, ще се разправим без протести. Няма да сме свидетели на каквито и да било антивоенни демонстрации нито тук, нито където и да било по света. А онези копелета, дето танцуваха по улиците след единайсети септември, ще са или мъртви, или ще ни целуват краката.

Пое дъх и заговори по-бързо:

— Европейците ще си затворят устите за дребни пари, след което ще Дойде ред на Куба и Северна Корея. Руснаците също няма да смеят да се обаждат, защото след като вече сме пуснали бомбата, всички ще разберат, че няма да се поколебаем да го направим пак, А когато му дойде времето, ще смажем Китай, преди да стане достатъчно силен, че да ни заплашва.

Докато Мадокс продължаваше тирадата си, Хари Мюлер гледаше останалите. Стори му се, че се чувстват малко неудобно, че домакинът им вече се е разправил с ислямските терористи и намира нови врагове за убиване. А освен това присъстваше и моментът с петрола, който изглеждаше поне толкова важен за Бейн Мадокс а Глобъл Ойл Корпорейшън, колкото и отърваването от самите терористи. Хари вече знаеше, че този тип е смахнат, но едва сега виждаше до каква степен — както и приятелчетата му.

Мадокс стана. Гласът му изтъня.

— Като ветеран от Виетнам ви заявявам, че ще възвърнем изгубената си чест, когато американските войници влязат в Сайгон и Ханой без капчица възражение от Китай или когото и да било.

Огледа четиримата си колеги и завърши:

— За нас неизползването на атомните бомби, продължаването на тази борба с враговете ни с конвенционални и дипломатически средства, пилеенето на живот и пари, проточването на борбата във времето без ясни изгледи за победа е морално неправилно. Имаме начин да приключим всичко това бързо, решително и евтино с помощта на оръжията, които вече притежаваме. Да не ги използваме срещу онези, които биха ги обърнали срещу нас, стига да можеха, е равносилно на национално самоубийство, стратегически провал, противопоставяне срещу здравия разум и обида към Бог.

И Мадокс седна.

В стаята цареше гробна тишина.

Хари Мюлер изучаваше лицата на присъстващите на слабата светлина. „Да, знаят, че е побъркан. Но не им пука, защото просто казва онова, което си мислят“.

Мадокс запали цигара и каза съвсем прозаично:

— Добре. Сега да видим кои американски градове трябва да бъдат пожертвани и как и кога ще стане това.