Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Кори (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wild Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване (първите 30 страници)
ivo_bg (26.09.2009)
Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Нелсън Демил. Частен клуб

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, 2007

ISBN 954-585-758-4

История

  1. — Добавяне

Шеста част
Събота
Северната част на щата Ню Йорк

Америка заедно с евреите е лидерът в развращаването и покваряването на ценностите, били те морални, идеологически, политически или икономически. Тя разпръсква гнусотии и разпуснатост сред хората с евтините си медии.

Сюлейман Абу Гаит,

говорител на Осама бин Ладен

12

Членовете на Изпълнителния съвет и Хари Мюлер мълчаха.

— Първо трябва да установим сроковете за Проект Зелено. Малките бомби — Бейн Мадокс махна към изправения куфар — се нуждаят от периодична поддръжка, за да се гарантира максималната проектирана мощ на детонацията. Тя е много сложна и е свързана с плутониевото ядро. Добрата новина е, че разполагам с ядрен физик, който се е занимавал с това. Името на господина е Михаил — руснак, дошъл да работи в Америка. Свързах се с него и очаквам утре да пристигне тук. Ако не стане нещо непредвидено, до утре вечер устройствата ще са готови.

— Този Михаил знае ли нещо за Проект Зелено? — обади се Скот Ландсдейл. — Или за Горски пожар?

— Разбира се, че не. Смята, че устройствата ще бъдат заложени в градове в Близкия изток. Това му се вижда смислено и не му е нужно да знае повече.

— И къде е той в момента?

— Живее на Източния бряг и работи за един американски университет. Това е всичко, което е достатъчно вие да знаете. Разбира, че това е спешно. — Мадокс се усмихна. — За петдесет хиляди долара на визита ще дойде колкото се може по-бързо.

— И му имаш доверие? — попита Ландсдейл.

— Ни най-малко. Предложих му обаче един милион, ако и когато бомбите се взривят. Естествено, размерът на сумата зависи от броя и мощта на експлозиите. Общо взето Михаил има сериозна подбуда.

— А как ще реагира, когато бомбите гръмнат в американски градове вместо в Близкия изток? — попита Ландсдейл.

— Нямам представа. А и какво значение има?

— Какво ще стане с Михаил след детонациите?

— Задаваш много въпроси, Скот — отбеляза Мадокс.

— Просто съм много чувствителен на тема сигурност. Имам неприятното чувство, че Михаил може да прекали с водките и да изтърси пред някого, че работи почасово за Къстър Хил Клуб и че поддържа атомните им устройства.

— Нямам намерение да допусна подобно нещо.

— Това означава ли, че го държиш под око?

— Не се безпокой за това.

Хари Мюлер слушаше как изисканите господа обсъждат убийството на свидетел. Щом щяха да видят сметката на Михаил, който знаеше само част от всичко това, то самият той нямаше особени шансове — всъщност още отначало знаеше, че те така или иначе са нулеви.

— Ясно е, че трябваше да забързаме нещата заради неканената поява на детектив Мюлер, но не виждам причина да не можем да задействаме Проект Зелено през следващите два дни — каза Мадокс. — Всъщност, господа, ние бяхме принудени и нямаме друг избор, освен да продължим напред.

— Бейн — обади се Пол Дън, съветникът на президента, — мисля, че трябва да скрием тези бомби до по-добър момент…

— Моментът, Пол, е сега. Смятам — по неотдавнашна информация, — че в правителството има хора, които започват да надушват нещо, и се налага да се задействаме, преди да ни дойдат на гости. Бомбите трябва да бъдат по местата си за един или два дни, а вие трябва да се върнете във Вашингтон и да бъдете до президента, така че когато ние започнем Проект Зелено, той да даде началото на Горски пожар. — Мадокс се обърна към Пол Дън. — Каква е програмата на президента за понеделник и вторник?

Дън хвърли поглед към листа пред себе си.

— В понеделник сутринта — Деня на Колумб — ще бъде в Белия дом, след това ще лети до Диърборн, Мичиган. Към три и половина ще кацне на международното летище в Оукланд. Както знаете, до Изборния ден остават по-малко от три седмици, така че президентът ще произнесе реч в подкрепа на Дик Постъмъс за губернатор на Мичиган. След това пътува с автомобил до „Риц-Карлтън“ в Диърборн, където ще говори на вечеря в подкрепа на местния кандидат за конгресмен Тадеъс Макотър. След това отпътува с Еър Форс 1 и би трябвало да се върне във военновъздушната база Райт-Патерсън към десет вечерта. Оттам продължава с хеликоптер до Белия дом и каца на Южната ливада към десет и половина.

Мадокс се замисли.

— Понеделник, Денят на Колумб… Възможно е ислямските терористи да решат да взривят бомбите си в американски градове точно на този ден.

— Бейн, поради ред причини, един празник не е подходящо време да се… да се прави това — каза Пол Дън. — Първо, нито аз, нито Ед ще сме с президента, докато пътува. Скот също няма да е в Белия дом.

Дън погледна Ландсдейл за потвърждение.

— В понеделник съм на фирмен пикник и софтбол — каза агентът от ЦРУ.

Мадокс се разсмя.

— Е, тогава ще се наложи да отложим ядрената атака срещу Америка. — И се обърна към Едуард Улфър. — Може би ни трябва информация от СИПЕ, която да ни помогне да вземем решение.

Улфър кимна.

— Може би всички знаете по нещо за СИПЕ — Съвместния извънреден план за евакуация. По време на Студената война той изискваше президентът и подбрана група военни и политически лидери да бъдат отведени колкото се може по-бързо, с хеликоптер или друг транспорт, до Райт-Патерсън или Националното летище, в зависимост от това кое е по-наблизо. Там винаги има готов за излитане реактивен самолет Е–4В. Самолетът се нарича Национален извънреден въздушен команден пункт — НИВКОП, известен с кодовото име Наколенник или Самолетът на Съдния ден. Улфър огледа присъстващите и продължи:

— Разбира се, президентът си носи ядреното куфарче и може да нанесе ответен удар от летящия команден пункт. Съществува обаче разработен след единайсети септември вариант на СИПЕ и Наколенник, който се прилага в случай, че атаката срещу Америка не е от междуконтинентални балистични ракети. Ако се установи, че нападението е дело на терористи, се приема, че не разполагаме с предупреждението от десет или петнадесет минути, което ни дават летящите междуконтинентални ракети, и че всеки миг във Вашингтон може да се взриви скрита атомна бомба. Затова реакцията е различна — президентът трябва колкото се може по-бързо да се качи на хеликоптер на морската пехота на поляната в Белия дом и да бъде отведен на сигурно място — далеч от Вашингтон, който, разбира се, е потенциална мишена на терористите.

— Е, ние знаем, че той не е от градовете в списъка ни поради очевидни причини, свързвани с оцеляването на нацията. — Мадокс се усмихна. — Да не говорим, че вие, господа, ще сте там в часа нула. Може да приличате на герои, останали на своя пост по време на паниката и объркването след ядрените взривове. Вие тримата — Ед, Пол и Скот — ще трябва да повлияете на събитията.

— Всъщност вече го направихме, като настояхме за този вариант на СИПЕ — каза Улфър и обясни: — Хеликоптерът на морската пехота не е така добре оборудван като Еър Форс 1 или Самолета на Съдния ден и не може да се справи с големи обеми информация или някои видове кодирани съобщения, така че времето между атаката и ответния удар ще е до голяма степен пропиляно от евакуационните процедури и е по-малко вероятно президентът да получи съобщения или неподходящи съвети, които да го накарат да попречи на задействането на Горски пожар. Времето, прекарано от него в хеликоптера, винаги е период на недотам идеално командване, контрол и комуникации.

— Което пък е идеално за нас — каза Мадокс и се обърна към Пол — А каква е програмата на президента за вторник?

— През целия ден ще бъде в Белия дом — отговори Дън. — В два следобед ще бъде домакин на конференция за собствениците от малцинствата. Останалата част от деня ще прекара в Овалния кабинет. Вечеря с приятели, подбрани сътрудници и първата дама. Скот трябва да остане да работи до късно в кабинета си в Западното крило, а Ед през целия ден да се намира възможно най-близо до министъра на отбраната. Джим трябва да е в Пентагона и да следи действията на Генералния щаб. Аз самият ще вечерям в Белия дом.

За известно време Бейн Мадокс като че ли потъна в мисли.

— Добре… — каза накрая. — Вторник изглежда идеален ден за задействането на Проект Зелено. Това ни дава удобен срок да свършим всичко необходимо. Първо, Михаил трябва да дойде тук и може да му е нужно малко време за профилактиката. Второ, трябва да се погрижа въздушният ми транспорт да е тук и да е готов за излитане. Трето, трябва да се погрижа за дизеловите генератори, захранващи нискочестотната антена. Освен това трябва да се провери СНЧ предавателят, което ще бъде моя грижа… и накрая е логистиката около двата полета до набелязаните градове.

Хари слушаше, но не бе напълно сигурен за какво точно става дума, макар останалите като че ли знаеха.

— Да кажем тогава вторник привечер — продължи Мадокс и се ухили. — Зная, че президентът си ляга рано, и не искам да го измъкват от леглото и да го товарят в хеликоптера по пижама. Да кажем, някъде по време на вечерята, когато Пол и първата дама са с него. Така евакуацията ще стане много по-лесна за всички. Точното време ще определя аз и ще го съобщя на Скот и Ед, които ще останат да работят до късно в кабинетите си. — Мадокс се обърна към генерал Хокинс. — А ти, Джим, ще се задържиш по-дълго в Пентагона.

Хокинс кимна.

— И тъй, господа, Новият свят ще започне съществуването си в вторник вечерта, или след три дни и около три часа от този момент — завърши Мадокс. — Всички вие ще поддържате връзка помежду си. Ти, Скот, ще успокоиш положението, като обявиш че имаш сигурни сведения от разузнаването, че подложените на атомна атака градове са единствените, които ще бъдат сполетени от такава участ. Ландсдейл кимна.

— Ще направя всичко по силите си, но в наши дни малко хора вярват в ЦРУ.

— Белият дом ти вярва за оръжията за масово поразяване в Ирак, Които, между другото, не вярвам да съществуват.

Ландсдейл се усмихна.

— Може да съществуват, а може и да не съществуват. Във всеки случай след Горски пожар въпросът няма да е от наболелите, което е добре дошло за всички.

Мадокс кимна и се обърна към Улфър.

— Как всъщност ще се задейства Горски пожар? Запознай ни с подробностите.

— След като бъде съобщено и потвърдено, че един или повече американски градове са били атакувани с оръжие за масово поразяване — което в случая ще бъде ядрено, — министърът на отбраната изпраща шифровано съобщение до Колорадо Спрингс, гласящо просто „Бушува горски пожар“, следвано от нивото на реакция — списък А или списъци А и Б. — Улфър огледа присъстващите. — Дори да бъде унищожен самият Вашингтон и да няма съобщение от министъра или президента, Горски пожар пак ще се задейства.

Никой не каза нищо и Улфър продължи:

— Протоколите и предпазните механизми са подобни на онези по времето на ГВУ и макар Горски пожар да не е толкова бърз отговор като ГВУ, той е един от онези редки случаи, при които здравият разум надделява. С други думи, веднага щом хората в Колорадо Спрингс разберат — от какъвто и да било надежден източник, — че американски град е бил подложен на атомно нападение, ще изпратят кодирано съобщение до ракетните силози, насочени към целите на Горски пожар, както и до военноморските бази в Норфолк и Пърл Харбър, които на свой ред ще се свържат с подводния флот. На подводниците и силозите ще бъде дадена заповед за предстартово броене. Горски пожар изисква тридесет минути обратно броене преди изстрелването. През това време хората в Колорадо Спрингс те очакват шифровано съобщение от президента, което може да промени или отмени изстрелването.

— Мислех, че президентът не може да отмени Горски пожар — каза Ландсдейл.

— Може, но само ако има неопровержими доказателства, че ядрената атака не е дело на ислямски терористи — отговори Улфър. — А той разполага само с тридесет минути, за да ги открие. А ако се намира в хеликоптера на морската пехота на път към убежището, вероятността да получи подобна информация става много по-малка. Както вече стана ясно, налице е силна презумпция за виновност спрямо ислямските терористи, особено след единайсети септември. В резултат на това атомните бомби несъмнено ще се окажат с отпечатъци от пръстите на Ал Кайда. При липса на други доказателства — например, че атаката е дело на Северна Корея или пък — още по-невероятно — на някоя местна група, която знае за плана за ответен удар — Улфър се усмихна, — Горски пожар ще се насочи срещу ислямския свят. В крайна сметка се получава, че първо стреляме и после питаме. Дори и да сме грешали за източника на атаката, пак ще се окаже, че сме постигнали една положителна цел.

— От думите на Пол оставам с впечатление, че президентът няма да се опита да отмени Горски пожар — каза Мадокс.

— Президентът бе запознат с Горски пожар непосредствено след единайсети септември, както и съвсем наскоро, една година след атаката — отговори Пол Дън. — Планът, изглежда, му допада. Още повече, че не е необходимо да прави нищо.

— Ако за тридесет минути в Колорадо Спрингс не получат нито дума от президента, мълчанието ще бъде изтълкувано като заповед за нападение. И тъй, някъде около час след ядрената атака срещу Америка ще сме приключили с унищожаването на виновниците — Каза Улфър.

— Надявам се да не е така — обади се Ландсдейл. — Защото виновниците сме ние.

Мадокс не схвана шегата.

— Не, Скот. Ислямските екстремисти са най-големите виновници за унищожаването на собствената си родина. Прекалено дълго се ебаваха с нас, а когато си играеш с огъня, се париш, нали така?

— Щом казваш — отвърна Ландсдейл. — По какъв начин бомбите ще бъдат закарани на съответните им места?

— Имам два самолета „Сайтейшън“. За съжаление не са тук, но се свързах с пилотите и те ще чакат на летище Адирондак. Утре, най-късно вдругиден, когато Михаил потвърди, че всичко е наред, пилотите и помощниците им ще превозят четирите куфара с два джипа до летището и ще ги натоварят на самолетите. — Мадокс хвърли поглед към черния куфар. — Малко са старомодни, както виждате, но ще ги преоблечем, така да се каже. След това пилотите ще отлетят до два различни града, ще вземат таксита до определени хотели и ще очакват по-нататъшни инструкции.

— Можем ли да имаме доверие на тези момчета? — попита Ландсдейл.

— И двамата са с мен от много време. Бивши военни. Абсолютно дисциплинирани.

— Ще им бъде ли казано кога да напуснат стаите?

— За съжаление, ще са в тях, когато куфарите се взривят — отвърна Мадокс. — Естествено, те не знаят какво има в тях, но са наясно, че съдържанието им е изключително ценно и не бива да се оставя без надзор.

Хари Мюлер седеше и слушаше. От доста време вече бе престанал да брои и да пресмята жертвите, но беше все по-наясно, че шансовете му да се измъкне жив оттук спадат към абсолютната нула.

Опъна веригата на краката си. Знаеше, че няма да успее да скъса, но пък ръцете му бяха свободни и като се имаше предвид, че присъстващите бяха невъоръжени, може би имаше някаква възможност да се измъкне. Погледна крадешком към вратата и закритите с пердета прозорци.

Мадокс обаче го забеляза и попита:

— Отегчаваме ли ви? Да не би да искате да се разходите?

— Майната ти — отвърна Хари.

— Бейн, този вече не ни е нужен, ако изобщо имаше смисъл да е тук — каза Пол Дън.

— Засега всъщност това е най-доброто място за господин Мюлер. Не искаме да се разприказва пред охраната и да ги разтревожи с безумните си брътвежи за атомни бомби, нали — отвърна Мадокс. Погледна Мюлер, после се обърна към другите. — Поръчах да донесат успокоителни. Господин Мюлер ще трябва да поспи до вторник.

Никой не каза нищо.

— Тоя мръсник ще ме убие! — викна Хари. — Не разбирате ли?

Скот Ландсдейл го потупа по рамото.

— Никой няма да ти направи нищо лошо.

Хари блъсна ръката му и изкрещя:

— Всичките до един сте шибани убийци.

— Е, не така, Хари, палите се абсолютно ненужно — намеси се Мадокс. — Може би се нуждаете от успокоителното още сега. Или предпочитате да си затворите устата и да чуете всичко докрай?

Хари не отговори и Мадокс се обърна към останалите.

— Както казвах, пилотите и вторите пилоти ще останат по местата си и по някое време във вторник, когато Пол ми каже, че президентът и първата дама вечерят в Белия дом, ще активирам СНЧ предавателя и ще изпратя трицифрения код, който ще задейства и четирите ядрени устройства. Преди да успее да приключи със салатата си, президентът ще е научил ужасните новини и часовникът Ще отброява времето до Горски пожар, докато държавният глава и първата дама летят с хеликоптера към безопасното място. Някой от вас да фигурира в списъка на евакуираните с него?

— Аз, но само ако се случи да съм наоколо — обади се Пол Дън.

— Е, едва ли може да си много далеч, щом ще вечеряте на една маса — отбеляза Мадокс.

Генерал Хокинс се прокашля и каза:

— Вече сме обсъждали разполагането на атомните бомби, но сега моментът е настъпил и бих искал да зная какво точно си намислил. Спомена за два града, а ние разполагаме с четири ядрени заряда.

— Както посочих, това са оръжия с понижена мощност и може би не толкова надеждни, колкото бихме желали — каза Бейн Мадокс. — Затова след консултация с Михаил реших да поставя по два куфара във всеки град. Така ако не се задейства едното устройство, ще можем да разчитаме на другото. А ако и двете се взривят с максимална мощност, ще си имаме по-хубава експлозия.

Огледа седящите около масата и продължи:

— И тъй, ако вземем например Сан Франциско като един от градовете, пилотът отсяда в хотела с единия куфар, а помощникът — в съседен хотел с другия. Така ще имаме два центъра на взрива, които ще се намират в рамките на областта на пълно разрушение, така че дори да се включи само едното устройство, то ще унищожи хотела с другото. Това е важно, за да не би оцелелият куфар — заедно с зашеметения пилот — да бъде намерен в някаква хотелска стая, която може да се проследи до… ами, до мен. С други думи, едната експлозия ще унищожи свидетелствата за вероятната неизбухнала бомба — и пилот — на другото място. Ако и двете устройства не се задействат, ще се обадя на пилотите с други инструкции.

— Колко надеждни са всъщност тези устройства? — попита генерал Хокинс.

— Михаил ме увери, че за всяко има деветдесет процента вероятност да се взриви — отвърна Мадокс. — Що се отнася до минималната мощност, нямаме начин да разберем до момента на взрива. Както казах, те са стари — реколта 1977 — и тъй като са миниатюрни, са много по-сложни в сравнение, да кажем, с една бойна глава с мощност един мегатон. Обаче според Михаил изработката е добра, а детонаторите и плутониевото ядро — в идеално състояние.

— Оръжията, и особено атомните, са една от областите, в които Съветите имаха наистина големи постижения — отбеляза генерал Хокинс.

— Така е — каза Мадокс. — Но, господа, дойде времето да вземем може би най-трудното решение. Кои два американски града ще трябва да бъдат пожертвани, за да може Америка и светът да се освободят от ислямския терор? Е, господа?