Серия
Джон Кори (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wild Fire, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 30 гласа)

9

Бейн Мадокс предложи да направят кратка почивка. Всички с изключение на Скот Ландсдейл и Хари Мюлер излязоха от стаята.

Ландсдейл изгледа Хари и каза:

— Не си го и помисляй.

— Не те чувам. Ела по-близо.

— Стига с тия мъжкарски идиотизми, детектив. Имаш шанс да се измъкнеш оттук единствено ако те пуснем.

— На твое място не бих заложил служебните си копринени гащи.

— Ако ми отговориш на някои въпроси, можем да измислим нещо.

— И аз така казвам на заподозрените. И също лъжа, естествено. Ландсдейл пусна коментара покрай ушите си.

— Какво ти каза Том Уолш, когато ти възложи задачата?

— Да се обличам топло и да гледам да не настина.

— Добър съвет. И благодаря, че потвърди, че е бил Уолш. Какво трябваше да направиш с дигиталните дискове?

— Да намеря някой кретен от ЦРУ и да му ги завра в задника.

— Не трябваше ли да идеш до летище Адирондак? Ландсдейл явно бе добър в занаята. Хората от ЦРУ си бяха говеда, но много професионални говеда.

— Не, но идеята си я бива. Обзалагам се, че ще намеря името ти в списъка на пристигащите.

— Хари, аз имам повече самоличности, отколкото са чистите ти чорапи в гардероба ти. Кой друг от Федерал Плаза знае за назначението ти?

— Откъде да знам, по дяволите?

— Не съм го споменавал досега, но един от приятелите ми от Федерал Плаза 26 ми каза, че си приказвал със съкилийника си Джон Кори пред асансьора и си носел метален куфар от Техническия отдел. Кори попита ли те къде отиваш?

— Защо не си го начукаш?

Ландсдейл игнорира предложението.

— Опитвам се да ти помогна, Хари.

— Аз пък си мислех, че си от ЦРУ.

— Наистина се опитвам да ти помогна, Хари.

— Да бе, ясно.

— Може и да не си го мислиш сега, но след като всичко приключи, ще видиш, че това е бил единственият начин на действие.

— Няма ли да идеш да пикаеш или нещо такова?

— Не. Ето какво ще те попитам вместо това — не мислиш ли, че може просто да са те насадили?

— В смисъл?

— В смисъл, че някой, може би човек от Вашингтон, е казал на Уолш да прати тук свой човек — ченге от НЙПУ — да снима кой идва в клуба. Не изглежда кой знае какво, нали? А в същото време онези, които са наредили това — а може би и самият Уолш — са знаели, че ще те пипнат, преди да си стигнал и на километър и половина от хижата.

— Стигнах доста по-близо.

— Браво на теб. И тъй, Хари, според мен ти си жертвеното агне. Следиш ли ми мисълта?

— Не.

— Искам да кажа, че всичко е замислено адски нескопосано и единствената причина да те пратят тук е да ни изкараш акъла и да ни накараш да отложим Проект Зелено. Или пък да го задействаме по-бързо. Какво ще кажеш?

— Работил съм с ЦРУ и ще кажа, че имате навика да виждате конспирации във всичко освен в онова, което е наистина конспирация. И затова все ви го начукват.

Може и да си прав. Нека обаче споделя параноята си с теб. Пратен си тук от някоя важна клечка чрез Уолш, за да ни подплашиш и да ни накараш да се задействаме, или за да има основания ФБР да получи разрешение да дойде тук да те търси и да намери четири атомни куфара, които според тях се намират на това място. Хари не отговори, но си го беше помислил.

— Първо, нека приемем, че някой иска да ни подплаши — продължи Ландсдейл. — Кой би могъл да иска това? Е, може би моите хора. А може пък и Белият дом да си търси оправдание за задействането на Горски пожар.

Хари си бе мислил и за това, но отново не отговори.

— Може пък да е друго — да си бил изпратен, за да изчезнеш а ФБР да може да се натресе тук с основателни причини и разреши, тел но за обиск. Всъщност единствените наистина инкриминиращи неща в този клуб са бомбите, но нито те, нито ти ще останете тук много дълго. СНЧ предавателят не е незаконен, а само труден за обясняване. Нали?

Хари Мюлер имаше чувството, че се намира в психиатрична клиника и че е пристигнал десет минути след като пациентите са успели да я овладеят. И какъв, по дяволите, беше този предавател?

— Знаеш ли какво е СНЧ? — попита го Ландсдейл.

— Санчо Панса ли го е измислил? Или Сънчо?

— Май не знаеш. — Ландсдейл се усмихна. Свръхниска честота. СНЧ. Това говори ли ти нещо?

— Не.

Ландсдейл понечи да каже нещо, но вратата се отвори и Мадокс и останалите влязоха.

Ландсдейл погледна Мадокс и кимна към вратата.

— Извинете ни за момент — каза Мадокс на останалите и двамата с Ландсдейл излязоха.

— Наглеждай Мюлер — каза Мадокс на стоящия в коридора Карл. Карл влезе в стаята и затвори вратата.

— Говорих с Мюлер и изглежда, че той наистина няма представа за нищо — почна Ландсдейл. — Не е бил инструктиран от Уолш или някой друг, каквато е обичайната процедура при изпращане на нископоставен съгледвач на важна мисия.

— Това го зная — отвърна Мадокс. — Друго?

— Няма съмнение, че който и да е пратил Хари Мюлер, определено е очаквал, че ще бъде хванат. Прав ли съм?

Мадокс не отговори.

— Бейн, сигурен съм, че от ЦРУ знаят какво си замислил. Същото важи за министерството на правосъдието и ФБР.

— Не мисля.

— Аз пък мисля. Мисля също — на базата на собствена информация, — че Правосъдието и ФБР се канят да ти затворят устата. Ти обаче имаш привърженици и приятели в правителството. И по-точно в ЦРУ, а те искат да продължиш в същия дух. Следиш ли ми мисълта?

— Не мисля, че някой в правителството, с изключение на присъстващите тук, има каквато и да било представа за Проект Зелено или…

— Бейн, спри вече с шибаното си его! Ти си манипулиран и използван, и…

— Дрън-дрън.

— Не е дрън-дрън. Виж сега, имаш страхотен план. Само че прекалено дълго умуваш над него. Добрите наивници от министерството на правосъдието и ФБР са те надушили и искат да постъпят справедливо и да разбият този заговор. ЦРУ вижда нещата по съвсем друг начин. От ЦРУ смятат, че планът ти е направо номер едно, абсолютен шедьовър, но че отнема адски много шибано време.

— Сигурен ли си? — попита Мадокс. — Или всичко това са просто предположения?

— По малко и от двете. Виж, като представител на ЦРУ в Белия дом, аз не съм напълно в течение със замислите на Лангли. Въпреки това съм работил в отдела на тайните служби и съм чувал за теб много преди ти да чуеш за мен.

Мадокс не каза нищо.

Ландсдейл продължи:

Всеки таен отдел на разузнавателните служби си има своите легендарни хора — мъже и жени, които изглеждат като истински титани, като герои от митовете. Аз работих за подобен тип и той веднъж ме запозна с Горски пожар. Точно тогава чух и твоето име — като частно лице, способно да задейства плана.

Мадокс като че ли се разтревожи.

— Заради това ли сме приятели? Ландсдейл не му отговори пряко.

— Заради това ме зачислиха към Белия дом. Твоята малка конспирация задейства подобен заговор сред някои хора от ЦРУ, Пентагона… а може би и в Белия дом. Иначе казано, във Вашингтон има и други хора освен твоя Изпълнителен съвет, които помагат. Сигурен съм, че го разбираш. Разбираш също, че ако не беше ти, хората от правителството, които искат задействането на Горски пожар, щяха да монтират собствените си бомби в американските градове. — Ландсдейл се усмихна насила. — Но ние обичаме да насърчаваме частната инициатива. Особено когато се задвижва от вярата.

— Какво искаш да кажеш, Скот?

— Искам да кажа, Бейн, че който и да е изпратил Хари Мюлер тук, иска възможно по-бързо да се стигне до решение. Ако са от ФБР, всеки момент с теб ще е свършено. Ако са от ЦРУ, може би ти казват да се размърдаш. Не се съмнявам, че всяка страна знае какво крои другата и че сега се води надпревара, която ще определи чия идея за предпазване на страната ще победи.

— Трябват ми само четиридесет и осем часа — каза умислено Мадокс.

— Надявам се да разполагаш с толкова време — каза Ландсдейл. — Имам свой човек във ФКТС. Той ми каза, че Мюлер е специалист по Близкия изток и не работи за Отдела за вътрешен тероризъм, така че е доста необичайно точно той да бъде избран за тази работа. Освен това ми каза, че първоначално за наблюдение е бил избран някой си Джон Кори, също бивше нюйоркско ченге като Мюлер и също човек от Близкоизточния отдел. И то специално избран. Защо? Това е въпросът. Какво значение има кой точно ще е жертвата?

Ландсдейл запали цигара и продължи:

— Тогава си спомних, че човекът от ЦРУ, който ми разказа за Горски пожар, навремето е бил прикрепен към ФКТС и здравата са напърдели гащите с въпросния Кори. Всъщност не са се разминали само с пръдни. Стигнало се е до опит за убийство.

Мадокс си погледна часовника.

— Един от многото проблеми помежду им явно е настоящата съпруга на Кори — зачислен към спецчастта агент на ФБР. — Ландсдейл се усмихна. — Винаги има замесена жена, знаеш го.

Мадокс също се усмихна.

— Сексуалната завист винаги е била неизвестна величина в историята. Цели империи са рухвали, защото Джак чукал Джил, а тя се чукала освен с него и с Джим. Но какво общо има това с нас?

— Просто смятам, че не е съвпадение, че на мястото на Мюлер е трябвало да седи Кори и да чака края си.

— Скот, понякога съвпадението си е просто съвпадение — отбеляза Мадокс. — И какво значение има дали е единият, или другият?

Ландсдейл се поколеба.

— Но ако не е съвпадение, виждам в случая ръката на учителя. На онзи, който ми каза за Горски пожар, осигури ми мястото в Белия дом и ме въведе в Къстър Хил Клуб… но това е невъзможно, защото той е мъртъв. Или би трябвало да е мъртъв — добави. — Умря в Световния търговски център.

— Хората са или мъртви, или живи — посочи Мадокс.

— Този тип е върховният призрак. Мъртъв, когато е нужно, жив, щом се наложи да се появи. Важното е, че ако той стои зад присъствието на Мюлер тук, тогава съм много по-спокоен за шансовете ни през следващите четиридесет и осем часа да изпълним Проект Зелено и да се стигне до съответното задействане на Горски пожар от страна на правителството.

Мадокс впери поглед в него.

— Щом това те успокоява, радвам се за теб, Скот. Но в крайна сметка, господин Ландсдейл, не е важно какво става във Вашингтон, а какво става тук. Разработвам този план почти цяло десетилетие и ще се погрижа да бъде изпълнен.

— Не и ако те пипнат до два дни — каза Ландсдейл. — Бъди благодарен, че имаш приятели във Вашингтон. И особено благодарен, ако бившият ми ментор в тайните служби е жив и те наглежда.

— Е, щом казваш… Може би, когато всичко свърши, ще мога да се срещна с този човек, стига да е между живите, и да му стисна ръката. Как се казва?

— Не бих ти казал дори ако е наистина мъртъв.

— Е, ако случайно го видиш — жив имам предвид — и ако той е бил моят ангел пазител, кажи му едно благодаря от мен.

— Непременно. Мадокс посочи вратата.

— Да продължим срещата.

Докато Ландсдейл вървеше към вратата, Мадокс кимна. Беше доволен, че за въпросния загадъчен мъж се мисли така добре. Всъщност той не бе загинал на единадесети септември и в момента пътуваше към Къстър Хил Клуб. Господин Тед Наш, стар приятел на Бейн Мадокс, се бе обадил непосредствено преди срещата на Изпълнителния съвет, за да провери дали Джон Кори е задържан. Когато Мадокс му каза, че в мрежата се е хванал някой си Хари Мюлер, Наш, изглежда, остана разочарован. „Грешка — каза, но добави оптимистично: — Ще се опитам да домъкна Кори до Къстър Хил Клуб. Ще ти хареса, Бейн. Егоистична гадина и хитра почти колкото нас“.

Мадокс влезе след Ландсдейл в стаята и зае председателското място.

— Срещата ще продължи според дневния ред. — Посочи черния куфар в средата на помещението. — Това нещо, което виждате за първи път, е съветска РА–155 с тегло тридесет и пет килограма, съдържаща единадесет килограма много чист плутоний, а също така и детонатор.

Хари зяпна куфара. В ЕЯБ така и не му бяха казали какво точно да търси малките атомни устройства можеха да имат различни форми и размери и — както бе казал инструкторът: „Не очаквайте да видите череп с кръстосани кости или нещо от сорта. Просто разчитайте на детекторите си“.

— Това малко нещо е с мощност пет килотона, около половината от мощността на хвърлената над Хирошима бомба — продължи Мадокс. — Тъй като устройството е старо и се нуждае от непрекъсната поддръжка, експлозията може да се окаже и по-слаба. Това обаче не бива да ви успокоява, ако се случи да седите до него.

И се разсмя.

— Всъщност ние седим до него — посочи Ландсдейл.

Мадокс не му обърна внимание.

— За ваше сведение, господа, това малко нещо е в състояние да изравни със земята центъра на Манхатън и за миг да убие около половин милион души, следвани от още толкова от вторичните поражения.

Отиде до куфара и постави ръка отгоре му.

— Невероятна технология. Трябва да се запитате какво ли си е мислил Бог, когато е създавал атоми, които могат да бъдат разцепвани или сливани от смъртните и да отделят такива свръхестествени количества енергия.

С ужасно много усилия Хари Мюлер отмести поглед от атомната бомба. Сякаш едва сега забеляза бутилката вода пред себе си. Вдигна я — ръката му трепереше — и отпи.

— Нещо не ми изглеждате много добре — каза Мадокс.

— И вие не изглеждате добре. Откъде го взехте това нещо, по дяволите?

— Всъщност това бе лесната част. Просто въпрос на пари, както е с всичко останало в този живот, плюс частните ми самолети, които да ги превозят от една от бившите съветски републики. Ако ви интересува, платих от собствения си джоб десет милиона. За всичките четири бомби, не за една. Можете да си представите колко подобни куфарчета са си купили хора като Осама бин Ладен.

Хари допи водата си и взе бутилката на Ландсдейл — заедно с химикалката му, която прибра в джоба си. Никой не забеляза, тъй като Мадокс продължаваше да говори.

— Ние не сме чудовища, господин Мюлер. Ние сме почтени хора, които ще спасят западната цивилизация, своите семейства, своята страна и своя Бог.

— Като убиете милиони американци? — попита Хари почти инстинктивно.

— Ислямските терористи така или иначе ще ги убият, Хари. Просто е въпрос на време. По-добре е да го направим по-скоро. Освен това ние ще избираме градовете, а не те.

— А бе, вие да не сте откачили съвсем?

— Задръж, Хари! — сряза го Мадокс. — Само допреди малко нямаше нищо против идеята да се затрие целият ислямски свят — мъже жени, деца, наред със западните туристи и бизнесмени, както и всеки, който се озове в Близкия изток през следващата седмица…

— Следващата седмица ли?

— Да. И, както казах, за това можеш да благодариш на себе си в на службата си. Днес ти просто душеше наоколо. Утре или вдругиден тук ще гъмжи от федерални агенти, а вероятно и войници от Кемп Дръм, които ще дойдат да те търсят — и ще намерят… това.

Мадокс стовари ръка върху куфара.

— И тъй, налага се да те скрием и да пратим куфарите на окончателното им местоназначение. — Той се обърна към останалите. А Междувременно ще продължим с текущите въпроси. Първо…

Натисна едно копче на пулта пред себе си. Светлините угаснаха и на стената светна голям плосък екран, изобразяващ цветна карта на Близкия изток и Източна Азия.

— Да разгледаме света на исляма, който предстои да унищожим.