Стихотворенията на Юрий Живаго (Стихотворения Юрия Живаго)

Сваляне на всички:

Романи

Поезия

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Борис Пастернак от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Борис Пастернак
Boris Pasternak in youth.jpg
Пастернак ок. 1908 г.
Роден 29 януари 1890 г.
Починал 30 май 1960 г. (70 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Активен период 1911 – 1960
Жанр стихотворение, роман
Направление Футуризъм
Дебютни работи стихотворения в сборника „Лирика“ (1912),
първа авторска книга – „Близнец в тучах“ (1913)
Известни творбиДоктор Живаго“ (1957)
Награди Нобелова награда Нобелова награда (1958)
Съпруга Евгения Владимировна Пастернак
Зинаида Николаевна Нейгауз-Пастернак
Деца Евгений Пастернак (1923–2012)
Леонид Пастернак (1938–1976)
Подпис Boris Pasternak signature.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Борис Пастернак в Общомедия

Борис Леонидович Пастернак (на руски: Борис Леонидович Пастернак) е руски поет и писател, известен на Запад с монументалния си трагичен роман за Съветска Русия, Доктор Живаго (1957). В Русия е по-известен като поет. „Сестра моя жизнь“, написана от Пастернак през 1917 година, е смятана за най-влиятелната стихосбирка, публикувана на руски език през 20 век.

Произход и младежки години

Пастернак е роден в Москва на 10 февруари (29 януари стар стил) 1890 г.. Родителите му са известният художник Леонид Пастернак, евреин, приел православието и преподавател в Московското художествено училище, и Роза Кауфман, популярна пианистка. Пастернак израства в космополитна атмосфера, домът на баща му е посещаван от Сергей Рахманинов, Райнер Мария Рилке, Лев Толстой.

Вдъхновен от своя съсед Александър Скрябин, Пастернак решава да стане композитор и постъпва в Московската консерватория. През 1910 г. се премества в Университета в Марбург, където учи при неокантианските философи Херман Коен и Николай Хартман. Макар и поканен да остане там след завършването си, той се отказва от професионални занимания с философия и се завръща в Москва през 1914 г. През същата година е публикувана и първата му стихосбирка, повлияна от Александър Блок и футуризма.

Ранните стихове на Пастернак ловко прикриват неговата обсебеност от идеите на Имануел Кант. Те включват ярки алитерации, необичайни ритмични комбинации, ежедневен речник и скрити алюзии към любимите му поети – Михаил Лермонтов и германските романтици.

По време на Първата световна война Борис Пастернак преподава и работи в химически завод в Урал. За разлика от много свои роднини и приятели, той не емигрира след Руската революция от 1917 г., а съзнателно остава в страната.

След Първата световна война

Тамизи Найто, Борис Пастернак, Олга Третякова, Лиля Брик, Владимир Маяковски, Арсений Вознесенски (дипломат) и един преводач от японски, Москва, 11 май 1924 г.

Пастернак прекарва лятото на 1917 г. в околностите на Саратов, където се влюбва в еврейско момиче. В резултат на това той пише стихосбирката „Сестра моя жизнь“. Тя е написана за три месеца, но в продължение на четири години той се притеснява да я публикува. Когато през 1921 година това става, книгата има огромен ефект върху руската поезия. Тя превръща Пастернак в модел за подражание за по-младите поети и решително променя поетичния стил на автори като Осип Манделщам и Марина Цветаева.

След „Сестра моя жизнь“ Пастернак пише няколко херметични текста с различно качество. Те са аплодирани от разнородни автори като Владимир Маяковски, Андрей Бели и Владимир Набоков. В края на 20-те години той участва и в известната тристранна кореспонденция с Райнер Мария Рилке и Марина Цветаева.

В края на 20-те години Пастернак все по-ясно усеща, че многоцветният му модернистичен стил не се вписва в доктрината на социалистическия реализъм, одобрена от Комунистическата партия. Той се опитва да направи своята поезия по-разбираема за масовия читател, като преработва по-ранни произведения и започва две дълги поеми за Руската революция. Започва да пише и проза, включително няколко автобиографични разказа.

30-те и 40-те години

Дача на Пастернак в Переделкино.

От 1932 г. Пастернак рязко променя стила си, за да го направи по-приемлив за властите. Макар отделни стихотворения да са на нивото на по-ранното му творчество, книгата отблъсква почитателите му сред руската емиграция. В следващата си стихосбирка с патриотични стихове от 1943 г. той опростява стила си още повече.

По време на големите чистки през 30-те Борис Пастернак все повече се разочарова от комунистическото правителство. Той не публикува много свои стихове, а превежда Уилям Шекспир (Хамлет, Макбет, Крал Лир), Йохан Волфганг фон Гьоте (Фауст), Райнер Мария Рилке („Requiem fur eine Freundin“), Пол Верлен и любимите на Йосиф Сталин грузински поети.

Последни години

Няколко години преди Втората световна война Борис Пастернак и съпругата му се заселват в Переделкино, писателско селище на няколко километра от Москва. През следващите години той пише романа Доктор Живаго. След като цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата, той успява да я изпрати в чужбина и да я издаде през 1957 година в Италия. Това предизвиква преследвания срещу него от страна на властите, продължили до края на живота му. Романът „Доктор Живаго“ е публикуван в Съветския съюз едва през 1988 година.

През последните няколко години от живота си Пастернак пише поезия, посветена на любовта, безсмъртието и помирението с Бога. Тези стихове са сред най-популярните в творчеството му.

Борис Пастернак умира през 1960 година в Переделкино.

Нобелова награда

Борис Пастернак получава Нобелова награда за литература през 1958 година. На 25 октомври, два дни след като научава това, той изпраща следната телеграма до Шведската академия:

Крайно благодарен, трогнат, горд, удивен, смутен.

Само четири дни по-късно той изпраща нова телеграма:

Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ.

Шведската академия обявява:

Този отказ, разбира се, по никакъв начин не променя валидността на наградата. На Академията остава само със съжаление да обяви, че връчването на наградата не може да се състои.

Библиография

  • Бонджолов, Хр. Текст и прототекст. „Доктор Живаго“ на Б. Л. Пастернак. Велико Търново, УИ, 2003, 148 с.
  • Esaulov, I. A. „The Paschal Archetype of Russian Literature and the Structure of Boris Pasternak's Novel Doctor Zhivago“. – Literature and Theology, 20, 2006, № 1, 63 – 78.
  • Седакова, О. „И жизни новизна. О христианстве Бориса Пастернака“. – Журнал Московской Патриархии, 2011, № 10,
  • Биков, Дмитрий, "Борис Пастернак", изд. "Рива", 2009, 992 с.

Вижте още

Външни препратки

Открийте още информация за Борис Пастернак в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Boris Pasternak“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.