Включено в книгата
Руски поети
Петър Велчев: подбор, превод от руски и коментар
Оригинално заглавие
Быть знаменитым некрасиво…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“


Да бъдеш знаменит не бива,

тъй няма да се възвисиш.

Недей да си редиш архива,

над стари папки да слухтиш.[1]

 

Творец да бъдеш е тревожност,

а не триумф, не суета.

Позор е хем да си нищожност,

хем да си в хорските уста.

 

Живей без шум, без самозванство,

за да почувстваш как любов

ти праща цялото пространство,

а бъдещето — благослов.

 

В съдбата трябва да оставяш,

а не в листата празнини,

и там без страх да подчертаваш

абзаците на свойте дни.

 

И да се гмуркаш в неизвестност,

следите си да скриваш сам,

както в мъгла се крие местност

и нищо не се вижда там.

 

И нека друг там всяка педя

от твоя път да проследи,

но за провал и за победа

недей се и замисля ти.[2]

 

Не трябва даже и на йота

да изоставяш доблестта,

а да си жив като живота,

и жив, и жив чак до смъртта.

 

1956

Бележки

[0] В един от запазените ръкописни автографи стихотворението първоначално е било озаглавено „Верую“. Както и много други творби на Пастернак, то притежава силни елементи на автобиографичност.

[1] Когато след смъртта на поета се заели да подредят книжата му: „Архивът се оказа неголям — Пастернак не е запазвал чернови и изобщо се е отнасял небрежно към ръкописите на вече публикуваните си творби“. (Дм. Быков, Цит. книга, с.876.)

[2] В автобиографичния си очерк „Хора и положения“ (1956) Пастернак пише: „Да се губи в живота е по-необходимо, отколкото да се придобива. Зърното няма да покълне, ако не умре. Трябва човек да живее без умора, да гледа напред и да се храни с живи запаси, които съвместно с паметта изработва забвението“. (Цит. по: Б. Пастернак. Воздушные пути. Москва, 1982, с.448.)

Цитираните по-горе стихове, както и авторските размишления, които могат да послужат като коментар към тях, звучат пророчески. Имам предвид бурята, предизвикана и в съветското общество, и в цял свят след появата на романа „Доктор Живаго“, а също и поведението през 1957–1959 г. на самия Пастернак, попаднал в една много сложна, почти безизходна за него ситуация, когато романът „Доктор Живаго“ е обявен от съветската власт за злостна клевета срещу Октомврийската революция и срещу СССР.

Победа или поражение е получаването на Нобеловата награда и последвалото отказване от нея? Победа или поражение са множеството оправдателни изявления на Пастернак пред партийните, държавни и литературни власти и същевременно неговият отказ да преработи своята книга? Победа или поражение е, че в последна сметка писателят оцелява, но с цената на смъртоносна болест, а най-вече оцелява като литературно-исторически факт една забележителна творба? Всички тези и други въпроси са си задавали приятелите и колегите на Пастернак, неговите биографи и литературоведите до ден-днешен.

Край