Борис Пастернак
Единствените дни ^[0]

Аз помня зимни дни — уж сняг,

но вече слънцето се сменя,

и всеки имаше свой знак,

но същността бе неизменна.

 

Дни радостни, дни на тъга,

но все тъй са единно цяло,

за да си мислим, че така

и времето е сякаш спряло.

 

Дни нижат се един след друг,

на зимата се вижда края:

над кишав път сълзи капчук

и слънце връз леда играе.

 

И влюбените — цял живот

жадуват да са с устни впити,

а сякаш се обливат в пот

и къщичките на скорците.

 

На циферблата се въртят

стрелки в сънлива полутръпка,

по-дълъг е от век денят

и вечна — нашата прегръдка.

 

Януари 1959