Борис Пастернак
Зловещ хоризонт — и внезапен…

Зловещ хоризонт — и внезапен,

и в кърви — раненият здрач,

пламтят драскотини и капе

тъй кръв по нозе на косач.

 

Небето навред се поряза —

вещае несгоди, вражда.

Над блатото — дъх на желязо,

на гнила вода, на ръжда.

 

По пътя, в леса и в оврага,

на село, нашир и надлъж,

в небето такива зигзаги

предхождат поройния дъжд.

 

Когато над столица мракът

ръждив е и в кърви облян,

държавата мъки я чакат,

ще се разрази ураган.

 

Блок зърна небе разломено.

Предрече небесният склон

невиждана буря, промени,

велика стихия, циклон.

 

Блок чакаше тя да заблъска.

И влезе тя с пламенен щрих,

тя — страх и копнеж за развръзка

в живота му, в дръзкия стих.

 

1956