Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Борис Пастернак. Стихотворения

Подбор и превод от руски: Кирил Кадийски

Издателство „Захарий Стоянов“

Поредица: Ars Poetika

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петя Богомилова

Печат: „Образование и НАУКА“ ЕАД

Формат 16/60/90. Печатни коли 12


Незапомнен септември се в Спаское рони.

Май ще трябва за вилата днес да платя?

Брадвен удар отекна сред голи корони

и с пастирското ехо се сля зад плета.

 

В треска бе през нощта местността мочурлива.

Щом се слънцето вдигна — и пак е на път.

Но цветчето сачмена роса не отпива.

По брезите отоци лилави личат.

 

Угнетен е лесът. И мечтае за дрямка

сред бърлоги в снега, непробудно дълбок.

Пък и днес между стволите, в траурна рамка,

паркът зее в колонки — голям некролог.

 

И брезакът дали излиня и в петна се

над воднистата сянка смали прореден?

Този — още роптае, и пак — над петнайсет,

и отново — къде да ги денем, къде?

 

Те са толкова, че да се буйства — не бива.

Като птици в лещак са и гъби — в овраг.

Кръгозора си с тях ти веднъж ли закрива

и мъглата им — чужда, веднъж ли побра.

 

Както смъртникът в жар се от тифа превръща,

чува плясък: балкона от смях разлюлял.

Днес към Спаское с малката дървена къща

гледа, халюцинирайки, същата жал.

 

1918

Край