Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
После вьюги, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Борис Пастернак. Стихотворения

Подбор и превод от руски: Кирил Кадийски

Издателство „Захарий Стоянов“

Поредица: Ars Poetika

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петя Богомилова

Печат: „Образование и НАУКА“ ЕАД

Формат 16/60/90. Печатни коли 12

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: NomaD)

Щом утихне фъртуната — вредом

пак спокойствие снежно цари.

Към реката отсреща аз гледам,

вслушан в детските зимни игри.

 

Аз греша, не съм прав за мнозина,

дали лудост не ме заслепи.

Като гипсова мъртва богиня

на земята вън зимата спи.

 

А отгоре се радва небето

на слепените мъртви очи.

Всичко в сняг е: и двор, и дървета,

вече клонка дори не личи.

 

Буци лед, земен насип и прелез,

релси, ров и перон, и ели

са с безупречни форми и прелест,

без неравности и без ъгли.

 

Нощем, тъкмо унасяш се сладко,

и пак скачаш, от радост обзет,

този свят да положиш в тетрадка,

да го вместиш в единствен куплет.

 

Както спят под покривката чиста

храсти, дънери там по брега —

тези стрехи да легнат на листа,

този град, този свят под снега.

Край