Борис Пастернак
Никой няма да е в къщи…

Никой няма да е в къщи.

Полумракът ще седи.

Зимен ден дъхът ще връща

и в завеса ще трепти.

 

Само преспа бяла, снощна,

вятър ще върти във кръг.

Само покрив, сняг и още…

покрив, сняг и… никой друг.

 

Скреж отново ще чертае

и с тъга ще ме вини

миналото ми, докрая,

в други мои зимни дни.

 

Но внезапно ще намери

трепета ти път стаен:

Тишината в стъпки мери,

твойта бъдещност към мен.

 

Ще пристъпиш невидимо

в роклята от семпъл плат.

В плат от който тази зима

е ушила своя сняг.