Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гамлет, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Млъква шум. На сцената заставам,

прислонен до някаква врата.

И в далечни отгласи долавям

цялата си участ — до смъртта.

 

Сякаш мракът на нощта ме сочи,

с хиляди бинокли ме следи.

Ако е възможно, Авва Отче,[1]

чашата горчива ми спести!

 

Аз обичам твойта мисъл пряма,

ролята си бих играл със страст.

Но сега тече тук друга драма —

нека в нея не участвам аз.

 

Но решението ти е взето,

знам, че няма как да се спася.

Сам сред подлеци съм. Битието

не е местност — да я прекося.

 

1946

Бележки

[0] Написано през 1946 година, стихотворението — на челно място — влиза в състава на цикъла „Стихотворенията на Юрий Живаго“. С този цикъл завършва романът на Пастернак „Доктор Живаго“, отпечатан най-напред на италиански език от Миланското издателство „Фелтринели“ през 1957 г. Стихотворението е публикувано в Русия много по-късно, много след смъртта на своя автор.

Замисълът на творбата очевидно е свързан с работата на Пастернак над превода на Шекспировата трагедия „Хамлет“, публикуван през 1941 г. Статията на Пастернак „Бележки към преводите на Шекспир“ (1956) има важно значение за изясняване на основната идея, вложена в неговото стихотворение „Хамлет“.

В тази статия поетът между другото пише: „От момента на появата на призрака Хамлет се отказва от себе си, за да «изпълни волята на оня, който го е пратил». «Хамлет» не е драма на безхарактерността, а драма на дълга и самоотвержеността… «Хамлет» е драма на високия жребий, на завещания подвиг, на повереното предназначение“. (Цит. по: Б. Пастернак. Воздушные пути. Проза разных лет. Москва, 1982, с.397.)

В стихотворението „Хамлет“ Пастернак сякаш предвижда собствената си житейска и обществена драма и най-вече остракизма, на който е подложен от съветската власт, след като през 1958 г. му е присъдена Нобеловата награда за литература.

[1] „Авва Отче“ (црквслав.) — висша и най-съкровена форма на обръщение към Бога, към небесния Отец. — Б.пр.

Край